Н ай-активно четящите българи са тези от поколението на възраст между 40 и 60-65 години, каза за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева. Според нея предпочитанията са насочени най-вече към художествената литература. Все още са много търсени и книгите за личностно развитие и себепознание.
Според Алексиева през последните години има ръст в купуването на детска литература. Тези книжки се търсят от майки и баби, които да четат на най-малките. В момента, в който децата тръгнат на училище, вече се купуват само книгите от списъците, дадени от учителите по български език и литература.
Най-лошото е, че цели поколения българи израстват без книги у дома, без пример от възрастните, че четенето трябва да е част от ежедневието, каза още Десислава Алексиева.
Проучванията на асоциацията показват, че най-ниски нива на четене в момента има при българите във възрастовата граница между 15 и 35 години. На пазара литературата за подрастващи например не се продава изобщо, показват наблюденията на Алексиева. По думите й причината е, че младите живеят чрез мобилните си устройства и нямат изградени навици да четат сериозни книги. Проблемът е, че точно тези поколения предстои да излязат на пазара на труда или са в началото на кариерата си, коментира тя.
Според нея при хората над 65 години интересът към четенето намалява, като най-сериозните причини са проблеми със зрението и здравето. Фактор са и сериалите, които са предпочитани от тази аудитория, каза още Десислава Алексиева.
Най-активно четящите българи са тези от поколението на възраст между между 40 и 60-65 години, каза за БТА председателят на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ (АБК) Десислава Алексиева. Според нея предпочитанията са насочени най-вече към художествената литература. Все още са много търсени и книгите за личностно развитие и себепознание.
Според Алексиева през последните години има ръст в купуването на детска литература. Тези книжки се търсят от майки и баби, които да четат на най-малките. В момента, в който децата тръгнат на училище, вече се купуват само книгите от списъците, дадени от учителите по български език и литература.
Най-лошото е, че цели поколения българи израстват без книги у дома, без пример от възрастните, че четенето трябва да е част от ежедневието, каза още Десислава Алексиева. Проучванията на асоциацията показват, че най-ниски нива на четене в момента има при българите във възрастовата граница между 15 и 35 години. На пазара литературата за подрастващи например не се продава изобщо, показват наблюденията й Алексиева. По думите й причината е, че младите живеят чрез мобилните си устройства и нямат изградени навици да четат сериозни книги. Проблемът е, че точно тези поколения предстои да излязат на пазара на труда или са в началото на кариерата си, коментира тя.
Според нея при хората над 65 години интересът към четенето намалява, като най-сериозните причини са проблеми със зрението и здравето. Фактор са и сериалите, които са предпочитани от тази аудитория, каза още Десислава Алексиева.
