С обственици на архитектурни паметници на културата ги съсипват по почина „Направи си сам”. За това алармира пред „Телеграф“ благоевградският архитект проектант Костадин Сандев.
Много е трудно на собствениците на паметници на културата да преодолеят всички административни пречки, за да стигнат до разрешение да реставрират и запазят вида на сградите. Строителните разрешения се издават от съответната община, в която обаче няма експерти с необходимия капацитет. И всеки си решава проблема както намери за добре. Това пък води до ликвидиране на качествата и достойнствата на съответния паметник, категоричен е Сандев.
Недопустимо
В повечето случаи става въпрос за ново строителство, нарушаване на средата, на мащаба, на автентичността на постройката. В някои църкви са разбити старинните каменни подове и на мястото на камъните са залепени плочки от теракота. Някои сменят дървените дограми на прозорците с алуминиеви.
„Това е недопустимо. Правят се масово аварийни ремонти, които съсипват всичко. Вкарват се стоманобетонни конструкции, които нямат нищо общо с дървената архитектура от 19 и 20 век - дървените покриви, каменните плочи – тикли, приспособяват се постройките за гости - механи, спални, бани”, твърди архитект Сандев.
Статут
Най-лошото е, че съсипаните културни обекти губят своя статут. Това се случи с църквата „Свети Димитър“ в благоевградското село Марулево, която е на над 150 години. Храмът вече е паметник с местно, а не с национално значение. С отпуснати от Комисията по вероизповеданията средства са подменени покривът и оградата, но са нарушени изискванията. От НИНКН ги няма никакви, а кметовете не разбират, не знаят как да го направят – гледат да е лъскаво, да е ново, но по този начин слагат край на обекта като част от списъка на националните паметници. „Това е тъжен пример – национален паметник на културата вече е с местно значение”, казва специалистът. В Калъпчиевата къща в Благоевград, която е национален паметник, пък преди години поставиха алуминиева дограма на прозорците, допълва той.
Владимир Симеонов
