Б огат двоен гроб от римската императорска епоха разкри в Западния некропол на Хераклея Синтика екипът на проф. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ-БАН).
Покривните каменни плочи са изключително тежки, така че се е наложило да бъдат вдигнати с машина. Отвътре гробовете са облицовани с мраморни плочи – за разлика от всички останали, проучени по време на спасителните разкопки тази година. Има многобройни стъклени и керамични съдове, виждат се бронзови предмети, монети и украшения.
Първенец
„Това категорично е най-богатият гроб, а сме открили тук близо 80. Има стъклени и глинени предмети. Това е семейна гробница. Натъкнахме се и на костни останки в нея. В единия гроб е погребана жена, а в другия най-вероятно има мъж. Сигурно е, че са били знатни личности, почти сигурно са и роднини, но е рано да се дават крайни заключения“, заяви за „Телеграф“ проф. д-р Людмил Вагалински.
Преди дни археолозите откриха и интересен надпис при тазгодишните спасителни разкопки в Западния некропол на Хераклея Синтика. „Гробница на Херодор и...“, гласи текстът, издълбан върху масивен камък, разчете го д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Кл. Охридски“). Вероятно надписът, включващ поне още едно име, е стоял над входа на гробница от I-II век. „Но ние няма как да разберем повече, защото камъкът е одялан и преизползван още през Античността като покритие на по-късен гроб“, коментира ръководителят на разкопките проф. Вагалински.
Инвентар
„Открихме богато разнообразие от гробен инвентар – съдове от стъкло, бронз и керамика, както и глинени лампи и бронзова лъжичка. Особено впечатляващи са стъклените съдове – с разнообразни форми и в изключително добро състояние“, коментира още археологът, като добави, че проучванията продължават и се очакват още находки.
Според откритите глинена лампа, керамични съдове и малко на брой монети в гроба на жената той позволява да бъде датиран към IV век – сравнително късен период от римската епоха. „Очевидно е, че дори в този късен етап в Хераклея е имало заможни хора и развито градско общество“, смята проф. Вагалински.
Особено ценна находка от гроба са две златни обеци – усукани халки, които представляват интересен артефакт и ще бъдат ценно попълнение към колекцията на музея в Петрич.
В Сливен с находка от времето на Юстиниан I
Златна монета от времето на Юстиниан I откриха вчера археолози на крепостта „Туида“ край Сливен. Това съобщи за БТА доц. Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен. Юстиниян I е последният император, който се опитва да възстанови Римската империя, и е управлявал от 527 до 565 година. Вчерашната находка е четвъртата монета, открита на крепостта и по думите на доц. Сираков дава доста важна информация, че в крепостта са живели богати хора, които са можели да си позволят да притежават такива монети. „През късната античност и ранновизантийския период златните монети не са били за търгуване, а по-скоро за престиж“, посочи археологът.
Владимир Симеонов
