Н а 1 май отбелязваме Деня на труда. Той е един от официалните празници в България и официален почивен ден. За първи път опит за честване му у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. 1 май е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
След края на комунистическия режим през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
Тържествата на 1 май 1950 г.
След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред униформените е хвърлена бомба, при която загива един, а други шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир."
Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".
У нас първите опити за празнуване на деня на труда са през 1890-1892 г. За първо действително масово и публично честване на 1 май се приема това през 1893 г.
Още на 10 март същата година във вестник “Работник” е публикувана статия за значението на 1 май и необходимостта от неговото празнуване. В статията се описва как ще стане празнуването на Деня на труда от работниците в цял свят и се призовава това да стане велик ден на международната пролетарска солидарност. Според автора на статията “нашите работници са по-угнетени и по-експлоатирани от всички други работници в Европа”.
На 1 май 1893 г. в София се провежда публично събрание на току-що създаденото работническо дружество “Братство”, в което се изнася реферат на тема “Защо трябва да се празнува тоя празник и каква полза има за работниците от това празнуване?” След това се организира малка демонстрация, в която участниците носят червени ленти. Подобни събития се провеждат и в други градове - Пловдив, Хасково Видин и в някои по-малки населени места.
"Майската манифестация" на площад "Света Неделя", 1905 г.
През 1894 г. събитието се почита още по-тържествено. На самия 1 май (19 април по стар стил) се провеждат манифестации и събирания в почти всички големи градове. На някои места полицията действа доста сурово и се стига до сблъсъци, които завършват с арести. Първомайските чествания стават все по-масови през следващите години. Датата се признава като “истински революционен празник на работническата класа”.
Най-масово празникът се отбелязва през 1923 г. Тогава близо 250 000 българи се включват в честванията. Само в Перник по улиците излизат около 6000 работници, а в София броят им надвишава 30 000.
През 1939 г. е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт го чества всяка година. Държавата отбелязва 1 май с тържествени манифестации в цялата страна. Те се провеждат на централния площад на всяко населено място. Манифестиращите преминават, като маршируват през площада, скандирайки лозунги, които прославят труда, партията и работническата класа. През това време от висока трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни лидери, държавни и местни ръководители.
След 1989 г. 1 май продължава да е официален празник, но вече не се провеждат масови прояви и манифестации.
Днес на този ден над 60 страни по света честват Деня на труда.
Някои от тях са: Франция, Финландия, Дания, Норвегия, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Германия, Белгия, Унгария, Полша, Япония, Северна и Южна Корея, Виетнам, Тайланд, Сингапур, Египет, Перу, Колумбия, Парагвай, Аржентина, Чили, Боливия, Израел , Кения, Либия, Мароко, Египет, Ангола и много други.
