Н ародното събрание направи важна крачка към повече пряка демокрация. Със 143 гласа „за“, парламентът прие на първо четене промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Против бяха едва 6 депутати, а 24 се въздържаха.
Законопроектът, внесен от Тошко Йорданов (ИТН) и група народни представители, цели облекчаване на процедурите за иницииране на референдуми – както национални, така и местни.
Сред ключовите промени е отпадането на изискването гражданите да посочват постоянен адрес, когато се подписват за национален референдум. Предвиждат се и нови, по-гъвкави срокове за събиране и внасяне на подписките.
Важно нововъведение е и правилото, че смяната на парламента или общинския съвет няма автоматично да прекратява започната процедура за референдум, което досега често блокираше инициативи на граждани.
Промени се обсъждат и по отношение на праговете за валидност и броя необходими подписи, което според вносителите ще направи допитванията по-достъпни.
От БСП – Обединена левица заявиха, че подкрепят законопроекта. Наталия Киселова подчерта, че през годините законът е еволюирал именно в посока улесняване на гражданското участие.
От ИТН защитиха промените с аргумента, че пряката демокрация означава хората да бъдат питани по-често. Станислав Балабанов заяви, че това е заложено още в устава на партията.
Не липсваха и критики. Явор Божанков (ПП–ДБ) предупреди, че референдумите не бива да се превръщат в политически инструмент, като даде пример с Брекзит. Атанас Славов заяви, че темата е твърде сериозна, за да се обсъжда в предизборна обстановка, и обяви въздържане.
От „Възраждане“ заявиха, че винаги са подкрепяли улесняването на референдумите, а дебатът в пленарната зала не мина без напрежение – обсъжданията бяха прекъсвани неколкократно с искания за почивки.
Предстои второто четене, където спорните текстове вероятно ще предизвикат още по-ожесточени сблъсъци.
