561 души са загинали на българските магистрали от 2010 до 2022 г.
Тези статистически данни са залегнали сред мотивите на правителството да поиска намаляване на ограничението на скоростта на аутобан от 140 на 130 км/ч.
Промени
Проектопромените в Закона за движение по пътищата бяха внесени през декември в парламента, а очакванията са те да са едно от първите неща, с които депутатите ще се занимаят след формирането на бъдещата транспортна парламентарна комисия. Знак за това даде и председателят на Народното събрание Наталия Киселова на дискусия за пътната безопасност. „Надявам се 51-то народно събрание да бъде по-различно от другите, които се разпускаха и не обръщаха внимание на проблемите, които засягат по-неприятен начин българските граждани - проблемите с агресията на пътя“, каза Киселова.
Рискове
Според мотивите към внесения законопроект нарушенията с най-висока обществена опасност и с най-висок риск от настъпване на тежки катастрофи със загинали и ранени са тези, при които превишаването на скоростта е с над 40 км/ч. Заради увеличаването на максимално допустимата скорост на 140 км/ч през 2012 г. и разширяването на автомагистралната мрежа в страната броят на загиналите по тези пътища като дял от всички загинали се увеличава от 3-5% на 9-10%, допълват от Министерския съвет.
Изключения
Оттам представят и сравнителен анализ на ограниченията на скоростта в Европа. С изключение на Германия, където по-голямата част от автомагистралната мрежа има единствено препоръчителна максимална скорост 130 км/ч, в Европа единствено в Полша има максимално допустима скорост на движение 140 км/ч. С цел намаляване и ограничаване тежестта на пътнотранспортния травматизъм по автомагистралната мрежа в много от страните тази скорост е 130 км/ч, а в някои е дори 120 км/ч, казват от служебния кабинет. Според мотивите в цяла Европа продължава тенденцията за понижаването й, включително до 100 км/ч.
Деян Дянков
