Т ройно се увеличава интересът към политиката сред българските младежи между 14 и 29 години. Това съобщиха от експертния екип, интерпретирал резултатите от международно социологическо изследване в Югоизточна Европа.
Такъв интерес декларират 21% от анкетираните у нас 750 момчета и момичета между 14 и 29 години от различни региони и социални групи. За сравнение при предишното такова изследване на фондация „Фридрих Еберт“ през 2018 година едва 7% са обявили, че проявяват интерес към политиката.
Готовността за политическо участие обаче не е висока и издава недоверие към институционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните - бойкоти, подписки, доброволчество.
Институции
Осезаемо е понижението на доверието сред родените след 1995 българи към всички основни институции, включително към Европейския съюз (ЕС), който получава нива на доверие от 24%. „Въпреки този процент ЕС все пак води по доверие спрямо другите институции. Факт е обаче, че тази еуфория към ЕС я няма. Това не бива да ни води към изводи, че младежите са евроскептици, по-скоро ЕС се разглежда прагматично“, коментира научният ръководител на проекта доц. Борис Попиванов. Той изтъкна като логично обяснение за повишения интерес към политиката турбуленциите в управлението у нас през последните години.
„Данните са събирани на терен през 2024 година, но не мисля, че има съществена разлика и в момента, защото те отразяват трайни нагласи и не са свързани със злободневни теми. Иначе и други изследвания показват, че в България младите са по-скоро за еврото и приемането ни в еврозоната“, коментира и политологът Първан Симеонов, който също е част от екипа на проучването.
Разбиране
„Трябва да уточним, че разбирането на младите за политиката е свързано по-скоро с отношението към властта, а не към публичното управление. Това се вижда и от моя преподавателски опит. Пояснявахме въпроса за изследването в смисъл дали имат доверие към хората, които са назначени, за да свършат определена работа. Важен е и въпросът дали като цяло младежта е наясно какво точно правят институциите“, коментира и преподавателят в Софийския университет Лилия Еленкова.
Младите българи се определят като повече десни (24%), отколкото леви (15%) в своята идеологическа самоидентификация. Съществуват и сериозни дялове от близо една трета от респондентите, които изповядват една чисто етнонационалистическа политическа визия, разграничаваща понякога българската идентичност от европейската. В нагласите си към актуални теми и проблеми младите хора са по-скоро предпазливи. Отсъства категоричност по въпроси като климатичните промени, както и ентусиазъм спрямо изкуствения интелект.
Няма радикализация, но има поляризация
„Не се регистрира тенденция към радикализация на младите. Интересно е, че в изследването може да се види как някои одобряват и демокрацията, и „твърдата ръка“ в управлението. Последното обаче го разбираме като търсене на силен лидер. Да, определено по отношение на политиката отговорите в Сърбия показват, че там младите са по-склонни на активност в обществения живот и това се прелива и в настоящия контекст на протестите там“, каза още доц. Попиванов.
„Радикализация няма, но има поляризация. Открояват се два профила сред типажите, които сме търсили в това изследване. Това са две основни групи с потенциални точки на напрежение помежду си. Най-общо това са тези, които обявят като водещ свой страх този от мигрантите и бежанците и тези, които се страхуват най-много за здравето си и за климатичните промени“, каза и Яница Петкова, която също е част от екипа на изследването.
Изследването показва, че личният оптимизъм, характерен за младия човек, съжителства с обществен песимизъм. Младите са повече оптимисти за собственото си бъдеще, отколкото за бъдещето на българското общество.
Людмил Христов
