З апочваме проверка на всичките 3750 читалища в България. „Необходима е проверка на терен на състоянието на сградния фонд, тъй като няма пари за обследване на сградите.“ Това каза пред „Телеграф“ председателят на Съюза на народните читалища проф. д-р Николай Дойнов.
Той коментира, че някои от отчетите, които получава, според него не отразяват реалната картина и му наподобяват стъкмистика. Проф. Дойнов подчерта, че е абсурдно държавата да търси качество от самодейци, защото те са най-голямата гражданска мрежа, наброяваща 350 000 души. „Допуска се тотална грешка от политици и от общественици, които мислят, че сградата на читалището е местен културен институт, но истината е друга.
Това са граждански организации със 170-годишна история. Председателят обясни, че движението се е развило в две направления – създаване на доброволна библиотека, която необяснимо за него през 2009-а е обявена за обществена библиотека, и второ – художествена самодейност, която съществува от над 70 години и се изразява в пространството на личността, която има нужда от себеизразяване чрез средствата на театъра, танца, изкуствата, рисувателните школи.
Той подчерта, че дори на някого да му се виждат много читалищата в България, нито едно от тях не може да бъде закрито, независимо къде се намира, защото всеки гражданин има право на достъп до книга и никой няма право да му го отнеме. Проф. Дойнов каза, че навремето читалищата са създадени за бедните и посочи, че Дара, която спечели „Евровизия“, е тръгнала именно от театрална група в читалище. „Момичето каза, че са били бедни и затова е била в читалище“, каза той и изрази задоволство от това, че тя е повдигнала темата отново на дневен ред. „Оказа се, че 85% от населението са бедни и затова читалищата са пълни“, допълни още председателят.
Финансиране
Читалищата се финансират от републиканския бюджет и от субсидиите на общините. „Държавата заделя по 90 млн. евро, толкова трябва да дават и общините, но масово те си правят пас. Трудно оцеляват днес читалищата, тъй като по време на социализма се построиха огромен брой сгради, които обаче днес са в тежест на обществото. Те са се появили във време, когато в тези населени места е имало хора, които са имали духовната необходимост да общуват на това място. А по думите на Раковски, преди да се създаде мрежата, им е трябвало една обществена къща“, връща ни назад във времето председателят. По думите му без тези институции третата българска държава е нямало да се състои.
Оцеляване
Председателят поясни, че благодарение на субсидията от държавата са запазени хората, които работят в читалищата. „Заплатите на работещите се изчисляват на базата на минималната работна заплата. Налага се да правим гимнастики, когато трябва да се реагира при теч на покрива например. Отиваме при кмета, който ни казва да се оправяме и на нас ни се налага да извадим пари от заплатите си, за да отстраним теча“, посочи той. От думите му стана ясно, че около 10% от сградите са собственост на читалищата, останалите 90% са общински.
По отношение на финансирането през проекти той обясни, че те не са средство, което може да се използва дълготрайно.
„Проектът свършва и всичко приключва. Парите в последно време са само за дейности, те не са за административни разходи. Дори в МК и фонд „Култура“ има ограничение, че до 8% от проекта може да се използват за административни разходи, т.е. работещите нищо няма да получат, ако проектът е с минимално финансиране“, уточни проф. Дойнов. Той каза, че трябва да се приключи с унизителното заплащане на труда на читалищните работници.
„Разчитам на сегашното правителство, което има разбирането за читалищата като основа за културата в България, и смятам, че този въпрос ще трябва да се реши по много пътища, включително и преглед на съществуващите бройки. Ние нямаме никакви средства за технологично обновление, може само да сънуваме STEAM кабинетите в училищата. Ние не сме атрактивни за младите. Не стига, че не предлагаме достойно заплащане, но не може да задържим и нашите потребители, защото не можем да им предложим съвременни технологични средства“, коментира той и добави, че се шири негативно мнение за читалищата, но отбеляза, че все повече представители на бизнеса стават дарители.
Конфликт на интереси
Кмет на населено място не може да бъде председател на местното читалище. „Това е конфликт на интереси, защото той внася бюджета в общинския съвет. По никакъв начин той не може да бъде член на управителното тяло на читалище“, категоричен е проф. Дойнов. Той каза, че има информация за такива порочни практики, особено в населени места, които са се капсулирали и не дават „пиле да прехвръкне, камо ли да надникне нечий поглед.“ „Тя тече по два начина – не дава на своите читалища да членуват в съюза и отчетите, които се пишат, са тотална стъкмистика“, категоричен е председателят. Той подозира, че с читалищните пари се случват лоши неща. Дойнов обърна внимание и на друг проблем, а именно, че плащат промишлен ток и в резултат на това читалище в София е трябвало да плати близо 6700 евро и едва са успели да ги съберат от настоятелството. Според него трябва да има междинно ниво, защото нито те, нито училища, детски градини не произвеждат нищо. „Защо плащаме такъв ток? Тук държавата трябва да вземе решение между битовия и промишления ток да има междинно ниво“, призова той. Проф. Дойнов иска в читалищата да се предоставят и всекидневници, и седмичници, тъй като хората в страната искат да четат вестници. Освен това ще бъде създаден и институт за народна култура.
Тържествен концерт в читалище Славянска беседа по повод 115 години Съюз на народните читалища.
Еленка Щерева: Те са пазител на миналото и мост към бъдещето
Даниела Балабанова
Песента събра четири читалища в село Йоглав в навечерието на 24 май.,
В навечерието на Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност ловешкото село Йоглав се превърна в средище на българския дух и фолклор.
Под надслов „Песента ни събира в Йоглав“ местното читалище „Пробуда - 1926 г.“ домакинства на празник, обединил самодейни състави от четири съседни читалища, съобщи за БТА Еленка Щерева, секретар на културната институция. Всички участници в празника озвучиха центъра на селото с химна „Върви, народе възродени“.
Концертната програма беше открита с автентична народна песен от група ученици, което символизира живата приемственост между поколенията, а богатата музикална програма продължи с фолклорни изпълнения на съставите и индивидуалните изпълнители от Народно читалище „Васил Левски - 1929 г.“, село Умаревци, Народно читалище „Пробуда - 1927 г.“, село Дренов, Народно читалище „Просвета - 1926 г.“, град Ловеч, и домакините.
„Тези съвместни инициативи между съседските читалища вече са традиция и резултат от много успешно изпълнени проекти. Целта ни е да обединяваме читалищната общност, да пазим местните традиции и българската идентичност“, каза Щерева. По думите ѝ тези срещи показват, че читалищата са живи и обединяват хората. „Те остават най-устойчивият пазител на българското културно наследство и мост към бъдещето“, добави Щерева.
86 проекта кандидатстват по програма
Общо 86 проектни предложения кандидатстват по програма на фондация „Народни читалища“.
35% от кандидатствалите читалища са от област Враца, 34% - от област Монтана, и 31% от област Видин. Предстои проверка за допустимост и оценка на проектите от независими експерти. Официалните резултати от конкурса и списъкът с одобрените за финансиране проекти ще бъдат обявени до 30 юни 2026 г. на интернет страницата на фонда, като всички кандидати ще бъдат уведомени и по имейл.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Владимир Христовски
