Ч ерен април по пътищата доведе до рязък скок на жертвите на годишна база, сигнализираха от Института за пътна безопасност. Официалната статистика сочи, че от началото на годината са загинали 119 души, което е с 10 на сто повече спрямо същия период на миналата година. Справка на „Телеграф“ обаче сочи, че до март черната статистика се разминава с малко спрямо 12 месеца назад.
Това означава, че рязък скок на жертвите през април е в основата на голямото увеличение.
Тревожно
„По принцип това е тревожна тенденция и по задълбочен анализ в МВР трябва да покаже на какво се дължи конкретно. Има възможност резкият скок да се дължи на някакво рязко увеличение на катастрофите с много загинали наведнъж. Така без самите ПТП да растат като брой имаме рязък ръст на загиналите“, коментира за „Телеграф“ шефът на ИПБ и бивш началник на КАТ-София Богдан Милчев.
Според него има и друга вероятност за ръста. „В последните години в МВР беше извършена промяна в начина, по който се регистрират пътнотранспортните произшествия и най-вече в това кой инцидент се класифицира като ПТП и кой не. Напълно възможно е под ръководството на главния секретар Георги Кандев и особено след освобождаването на бившото ръководство на КАТ в лицето на Димитър Мичев и Мария Ботева да са се върнали старите стандарти в това отношение, които важеха с десетилетия преди това. Това може да обясни рязката разлика и скокът нагоре“, обясни още Милчев. Според него флуктуациите с критериите, по които едно събитие се класифицира като ПТП и загиналите и ранените в него, влизат в статистиката могат да дадат разлика до 10 и дори 15% (виж карето).
Политика
Третата версия за скока на загиналите е чисто органична. „През последните 10 години у нас държавната политика по безопасността на движението по пътищата вървеше основно в един коридор – репресия срещу нарушителите и все по-високи глоби и по-сурови наказания. Тази политика дава резултати до един момент. Оттам нататък тя се изчерпва и колкото повече да вдигаш глоби и наказания, започва да се забелязва, че ефект върху броя на жертвите и ранените няма. Крайно време е да се осъзнае, че разбирането, че само с глоби и наказания ще намалим пътния травматизъм, е остаряло като философия“, обясни експертът.
Той изрази надежда, че политическият прелом, който наблюдавахме на изборите от 19 април и свикването на 52-рото народно събрание може да доведе до качествена промяна в подхода на всички институции.
Очаквания
„Очакванията са огромни, но не просто от гледна точка на поредната смяна на хора на ключови постове. Надеждите на експертната общност са, че ще видим нова философия и нов модел на управление на риска от пътнотранспортни произшествия“, допълни Милчев. В момента според него цялата работа се чака да я свърши МВР, в частност КАТ. „Но това вече е изчерпано. Аз се обзалагам, че ако сега се направи един експеримент – за 30 дни всички полицаи да бъдат прибрани от улицата, да няма никакви патрули и камери – няма да има никакво отражение върху броя на тежките ПТП. Т.е. ефектът от глобите и наказанията е постигнат изцяло и вече е изчерпан като средство“, заяви още шефът на ИПБ.
ЧЕРНА СТАТИСТИКА: Хората станали жертви на катастрофи от началото на 2025 г.?
Според него е време България да премине от модел на споделена отговорност в борбата срещу войната на пътя – институции и водачи прехвърлят отговорността за жертвите едни на други, към модел на верига от отговорност – където институциите носят цялата отговорност за пътния травматизъм.
Въпреки отбелязаното намаляване на жертвите и ранените от нас като абсолютно число в относителен план България продължава да е сред антилидерите в ЕС по брой жертви на глава от населението, като през 2024 г. беше на първо място, а през 2025 г. - на второ, след Румъния.
Повече пробация за джигитите
10% са у нас водачите, които основно рушат дисциплината на пътя и рецидивно превишават скоростта, изпреварват опасно, карат агресивно или под влиянието на алкохол и/или наркотици. Това сочат наблюденията на Института по пътна безопасност.
С „Ангели на пътя“: И полицаи в поход срещу войната по шосетата
Според Богдан Милчев пробацията е най-добрият начин на тях да им се повлияе след нарушение. „За разлика от условните присъди затвор, които се смята, че са по-тежкото наказание, и които сега съдиите масово присъждат, пробацията има реално въздействие върху нарушителя. Условната присъда не превъзпитава тежко агресивните водачи. С тях трябва много повече работа“, обясни експертът. При пробацията нарушителят е длъжен да посещава служба, в която да се среща с психолози и експерти, с които да обсъжда поведението и проблемите си не само на пътя, но и в работата и личния си живот, като заедно търсят причините за нарушенията му и това как да бъдат избегнати занапред. Методът се смята, че има повече превъзпитателен потенциал от условните присъди.
68 жертви не влязоха в статистиката
68 души, или близо 13% от загиналите при катастрофи, са били премахнати от статистиката на МВР за 2025 г., съобщиха за „Телеграф“ от Европейския център за транспортни политики по-рано тази година. По неокончателни данни на МВР за 2025 г. те са 456, което е рекорд за годините след 1989 г. Причината за изпадането на 68-те смъртни случая от статистиката е, че не отговарят на критериите за загинал при катастрофа. Те са разписани в Правилата за регистриране, отчитане и анализ на пътнотранспортните произшествия на МВР. Правилата са били въведени с инструкция през 1991 г., като сред критериите за изключване на жертви и ранени при катастрофа са изброени шест хипотези.
Такива са случаите, при които пътнотранспортното произшествие се е случило заради бедствие или авария, умишлени действия на някого от участниците, включително самоубийства, произшествия на регламентирани състезания и тренировки преди тях. През ноември 2024 г. обаче със заповед на тогавашния служебен министър и бивш шеф на националната полиция Атанас Илков правилата са актуализирани. Според експертите това е довело до увеличаване на броя на заличените ПТП и изкривяване на общата статистика.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Деян Дянков
