Богдан Милчев от Института за пътна безопасност пред "Телеграф": Трябва да се превъзпитат 25 000 джигити!

- Г-н Милчев, близо две седмици след като депутатите приеха противоречивите промени в Закона за движението по пътищата, те бяха обнародвани без вето от страна на президента Румен Радев. Изненада ли ви това?

- За мен това е стратегически ход на президента. Той просто дава възможност на депутатите да се удавят в собствената си глупост. Защото от тези промени е видим антагонизмът между депутатите и хората. Всички тези промени, над 100 на брой, касаят редица страни от закона, а бяха приети без нито една процедура по обществено обсъждане. И затова се и родиха недомислици като тези с тротинетките. Сега тепърва депутатите трябва да променят Кодекса за застраховането, защото застраховка за тротинетки там не съществува.

- Какво смятате за промените във връзка с въвеждането на контрол за средната скорост?

- През 2019 г. аз лично заведох настоящия шеф на Държавната агенция за пътна безопасност Малина Крумова в Агенцията по метрология заедно с фирмата, която брои натовареността на пътищата, за да говорим за това как да се сертифицират тол камерите за тази функция. Така че контролът за средна скорост е нещо добро принципно. Проблемът е в начина, по който това се прави. В момента средна скорост ще се мери по най-безопасните участъци у нас, по магистралите и скоростните пътища – там, където стават най-малко катастрофи със загинали и ранени. Тол камерите са разполагани с друга логика, не с оглед на контрол на скоростта, а с оглед контрол на това дали имате винетка и дали камионът си е платил тол таксата. Затова смятам, че това, което сега се прави, няма да има ефект за броя загинали по пътищата. Просто у нас хората масово не умират по магистралите, а напротив – по по-ниския клас шосета и в населените места.

- Тогава какво трябва да се направи за контрола за скорост?

- Така слагаме каруцата пред коня. Винаги първо трябва да тръгваме от това защо загиват хората. Какви са причините, дълбоките причини? Трябва мащабна реформа в институциите, които се борят с войната на пътя. Те са 11, но 4 от тях са начело – МВР, АПИ, ДАИ и държавната агенция. Премиерът Росен Желязков е диригентът, който трябва да държи тези институции да „свирят“ в една тоналност. Добре е, че има законодателни инициативи и промени, но забележете, че те са насочени само към водачите, към хората. Не видях реформа в институциите. Смятам, че в дългосрочен план нещата ще се влошават, а това бездействие от страна на Желязков го прави съучастник в задълбочаването на тези проблеми. Продължава се сериозните институционални проблеми да се замитат чрез преследване на водачите. 

- Какви точно проблеми визирате?

- Палката на диригента – Държавната агенция за пътна безопасност – в момента е счупена. Там има структурен и персонален проблем. На първо място агенцията има всички правомощия да издава ясни предписания към останалите институции, които да са задължителни. Премиерът е началник на всички министри? Как точно няма да изпълнят предписания от агенцията? Но как да ги изпълнят, когато начело не е авторитетен пътен експерт. Моите уважения към Малина Крумова, но тя идва от сферата на екологията и регионалното развитие. Тя няма възможността да вдъхнови останалите институции да работят в правилната посока. Между другото и Митко Илиев е прекрасен човек и голям пилот, но няма експертиза и знания. 

- Какво смятате за завишените наказания за водачи, причинили смърт, под въздействието на алкохол и/или наркотици?

- Нека се вдигат наказанията. Нека виновните отиват в затвора. Но нека и да се запитаме каква е целта? Ако целта е да намалим жертвите на пътя, то това няма да се случи, като вкараме някого вместо за 10 години в затвора за 20. Или вместо за 20 до живот. В крайна сметка попитайте водачите на улицата – знаят ли на колко точно години ще бъдат осъдени, ако карат пияни? Малцина четат Наказателния кодекс, преди да седнат в колата пияни или дрогирани. На мен като цяло не ми харесва това бурно съсредоточаване върху пияните и дрогираните. Със сигурност поведението им е осъдително, но реалността е, че загиналите от такива водачи са едва около 1% от всички. Ако искаме 0 жертви на пътя, както се стреми целият ЕС, не е ли по-разумно да се насочим към генералните причини, поради които умират масово хората, а не към изключенията?

- Какво е вашето обяснение? Защо общественият дебат основно се върти около пияни и дрогирани?

- Защото МВР търси лесния начин да реагира на проблемите. Катастрофите с пияни и дрогирани са с огромен медиен отзвук и МВР просто реагира на обществения натиск. А това, че през 2024 г. имаме 111 загинали пешеходци? Това чувате ли го по медиите? Чувате ли депутатите да говорят за всички тези невинни хора? Та ние, ако се насочим към пешеходците и решим проблема с тях, само за една година ще сме наваксали изоставането си от Европа и ще сме сред средните нива. Загиват на тротоари, по пътното платно, по пешеходн пътеки, вечер в мрака, възрастни, зимно време, с тъмни дрехи. Да сте чули за грандиозни кампании за осветяване на пешеходните пътеки? Или за кампании за носене на светлоотразителни елементи по тъмно край пътя? Е, няма. Но важното е да отчетем, че жертвите са намалели, а как са намалели, е отделен въпрос.

- Какво имате предвид?

- Че МВР реагира на проблемите чрез статистически манипулации. Разполагам с официална информация, че за 2024 г. резултатът от 480 загинали на пътя е получен, като 48 самокатастрофирали са били извадени от статистиката заради това, че са получили инфаркт или друг здравословен проблем, преди да катастрофират.

- Но това не е ли нормално?

- Не е. Дайте да видим колко са били през 2023 г. и годините по-рано - единици. И сега изведнъж, през 2024 г. - внезапно рязко се увеличиха инфарктите зад волана... И това продължава. През 2025 г. вече 25 души са извадени от статистиката... Това е „борбата“ срещу войната на пътя. Статистическа борба е.

- Но какво говорите? Това е прекалено грубо, за да е истина.

- Да, това е свинщина. И защо го правят ли? Защото знаят, че никой няма да започне да се рови в тази статистика. Но намерихме начин и получихме тази информация. И това не е всичко. Между статистиката на МВР и МЗ за катастрофите имаме разлика от 3000 ранени!

- Това не е ли обичайно? Все пак много хора в момента на катастрофата казват на полицая, че не са пострадали, а едва впоследствие отиват на лекар. МВР няма как да знае това.

- Да, принципно е така, но не и в такъв мащаб, за какъвто аз говоря. 12 000 ранени при МЗ, 9000 ранени при МВР. Това е огромна разлика и е трудно да бъде приета за истина. Просто пак става дума за опити на МВР да излезе статистически победител. И като не става – давай тъпи и недомислени законодателни промени, за да прехвърлим отговорността само и изцяло на водачите и да борим войната на пътищата по един и същ начин от десетилетия – глоби, глоби, глоби и още глоби. 

- Сега в играта влизат и камерите на общините. Вече и те ще могат да снимат и ще си делят сумата по глобата с МВР. Какво мислите за това?

- Силно против съм. Борбата за тези камери е още от 2018 г., когато кметът Йорданка Фандъкова и настоящият правосъден министър и тогавашен общински съветник Георги Георгиев започнаха да натискат за това. МВР винаги са били против, но сега се намери един неподходящ за поста си и слабохарактерен министър като Даниел Митов да го разреши. Професионалното ръководство дори и в момента е против. 

- Какъв е проблемът?

- По закон парите от тези глоби общините ще могат да ги ползват само за пътна безопасност. Значи създаваме 268 нови фонда за пътна безопасност, при положение че от години имаме един голям централен държавен и досега парите от него се харчат изцяло неефективно и непрозрачно. Един фонд не можем да проследим и контролираме, а сега още 268? Отделно общините сега няма да имат никакъв стимул да намаляват нарушенията. Напротив – за пръв път нарушенията ще водят до приходи за тях. 

- Повече нарушители, повече пари?

- Да. И то при положение че от години в Западна Европа са доказали и са се усетили, че повече глоби не значи повече безопасност. Не ни трябват повече нарушители, а ни трябва превъзпитаване на онези около 25 000 джигити, от които идват всички големи проблеми. Държавата чрез МВР ги знае кои са и има правомощията да ги превъзпита. Но не само със затвори и глоби. А с пробация, с обществено-полезен труд, с курсове, с беседи, с посещения в районното за подписка, с чести тестове за наркотици и т.н. 

- А какво мислите за контрола чрез небрандирани патрулки?

- Тотално погрешна посока. Не е целта да се крият полицаите и да дебнат, сега и от цивилни коли. Идеята е да са видими. Не е целта да имаш много нарушители. Целта е да имаш дисциплинирани водачи. Какво има да откриваме топлата вода? В Швеция са го измислили. Преди 30 години страната има същите проблеми като нас – жертви, скорости... И го борят по нашия начин – с глоби. Тогава се сещат, че нещо не работи и променят изцяло модела. И сега на камерите по пътя им казват „спасители на животи“. Защо? Защото ги има навсякъде и даже преди камерата има голям знак, че има камера. Нашите полицаи биха попитали: ама чакай, че ние така няма никого да глобим! Ами да! Това точно е целта. Не да глобяват, да събират пари от глоби, а да накарат хората да карат внимателно и отговорно. Целта е контролът да е видим, а не невидим... А ние тук вкарваме цивилни коли на пътя.

- Кажете и за тротинетките. Поне за тях ще похвалите ли властта?

- С тротинетките безспорно има много сериозен проблем, и то не само у нас. Много европейски столици и градове започнаха локално да си решават проблемите. Забраняват ги, защото просто е много трудно да се приложи ефективен контрол. И да. Мога да подкрепя управляващите за част от настоящите мерки. Това с „Гражданската отговорност“ е недомислица, но въвеждането на задължителни каски е правилно. Първо, ще намали желаещите да карат тротинетка. Второ – който все пак реши да кара, няма да умира, като падне. Но като цяло намират мерките за доста меки. Не виждат тротинетките като транспорта на бъдещето, за който трябва да полагаме някакви специални грижи. Напротив, рисковете са повече от плюсовете от тях. И все пак мерките са в правилната посока. Целта е без да се забраняват тротинетките, да се направят непривлекателни. 

ТОВА Е ТОЙ

• Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция.
• От 2011 до 2013 г. ръководи столичния КАТ.
• През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”.
• В края на 2017 г. участва в учредяването на Института за пътна безопасност, а от 2019 г. оглавява организацията. 

Деян Дянков