К оледарите, които посещават домовете и орисват за здраве стопаните и стоката им, изкарват около 200 лева в празничната нощ, показа проверка на „Телеграф“. Освен с пари, пременените в носии, с калпаци и геги в ръце, си тръгват и с вино, ракия, сланина, боб и всичко, което повелява традицията.
Коледуването е един от традиционните български обичаи, характерен с потропването на геги и коледарски песни.
Обичай
Това е стар зимен обичай, в който младежи обикалят домовете на хората за здраве и берекет, пеят обредни песни с различни мотиви, а стопаните на къщата ги даряват с каквото имат. Тази фолклорна традиция е неотменима част от коледните празници у нас, а в последно време се възражда и става все по-популярна, не само в малките населени места, но и в градовете. По традиция коледарите започват подготовката си от Игнажден – 20 декември.
Разучават песни, създават коледарска група и избират водач, който според обичая е по-възрастен и е женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От полунощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В народните представи тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а само коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят.
Традиция
Традицията у нас се практикува предимно от фолклорни групи от различни читалища в страната. Събраните средства от даруването пък обикновено се оставят в помощ на читалището. Храната и напитките обаче се раздават между участниците в коледарската група. Често с изкараното от празника младежите се събират и празнуват заедно. Коледарските групи се създават от 7 до 15 души, само мъже. Освен къщите обикалят и кошарите, и стопанските постройки. Прието е стопаните също да отвърнат с добри пожелания.
