А дът за претоварените седмокласници, техните родители и учители трябва да спре, а за по-добри резултати в образованието може да се използват възможностите на изкуствения интелект. С негова помощ могат да се правят своеобразни досиета на всеки ученик, учител и училище.
Около това се обединиха представителите на институции, граждански организации, директори и експерти по време на дискусия за структурата в българското училищно образование, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН). Участниците във форума постигнаха консенсус относно необходимостта от увеличаване на времето, за което се придобива основно образование. Повечето предложения бяха това да става в 9-и клас, а за да има по-плавен преход между началния и прогимназиалния етап, се чуха идеи първият да продължава до пети клас.
Адаптация
Директорът на 18-о СУ в София Ралица Кирилова постави въпроса за това да се масовизира практиката учители от прогимназията да влизат в часовете на най-малките и те са по-подготвени за прехода към различните изисквания, които всеки преподавател поставя за обучението по отделния предмет след пети клас. Идеята получи широка подкрепа, както и коментарът на Нели Колева от „Заедно в час“, че всяка реформа ще е успешна, когато фокусът е върху ученика, и че отделните училища трябва да получат повече свобода за индивидуален подход към децата. За това призова и представителят на сдружение „Професионален форум за образованието“ Юрий Анджекарски. „Няма нищо драматично, ако не създаваме граници, а дадем повече възможности. Ако ние не можем, изкуственият интелект (ИИ) може да направи отделно портфолио на всеки ученик, учител или училище и да се работи повече на индивидуално ниво. С ИИ ще настъпи обществена трансформация, независимо ние какво искаме и правим. Върви интензивен процес на персонализиране и трябва да променим радикално своите визии“, каза Анджекарски.
Единствени
Според проф. Николай Попов от СУ „Св. Климент Охридски“ България е единствената не само в Европа, но сред всички 89-90 страни, които изследва, в която първата самостоятелна образователна степен се придобива след 7 години обучение. „Реално ние единствени в Европа имаме модел 7 или 4+3 основен етап и 5 години гимназиален. В Сърбия, Хърватия и още няколко страни следват модел 8+4/5 години, а трябва да отбележим и че в Северна Македония и други страни завършват основно образование след 9 години в училище, а в Дания, Исландия и Ирландия след 10“, разкри проф. Попов и настоя, че масово отчитат необходимостта децата им да придобиват основни и фундаментални знания 9 години и след тях да правят диференциацията по специалности. Освен това според него липсата на формулировка до какъв етап или клас образованието е задължително, води до напускане на системата на повече ученици.
Директорът на Института по образование проф. Галин Цоков също анализира сегмент от образователната структура, свързан с основното образование, и направи и исторически преглед на прилагания у нас модел. В своята презентация той цитира и данни от международен доклад, според който за придобиването на основно образование за 9 години средно в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) учениците усвояват материала за 7634 часа, докато нашите деца за седем години имат средно 4325 часа, което е около 55%. Това категорично се отразява и на резултати в международните изследвания за придобиване на знание и компетентности.
Реалност
„Трябва да се съобразяваме и с реалностите. Ние не можем да скочим рязко от едно състояние в друго, защото имаме образователни институции, имаме много гимназии. Ако увеличим от седми на девети клас, това означава на 60 процента да изпразним гимназиите. Традиционно моделът в България беше четири плюс четири плюс четири, с изключение на езиковите гимназии, за които е необходимо един подготвителен клас за интензивно изучаване на език, за да може после всички останали дисциплини да се изучават на чужд език. Този модел е може би най-подходящ, но аз не искам да си казвам мнението в настоящия етап, защото не искам да предопределям дискусията и е добре да се чуят повече мнения“, каза още образователният министър.
Промяната ще се въвежда поетапно
Министър Вълчев обясни, че не може да се ангажира със срок докога ще продължат дискусиите за евентуална промяна в основното образование и от коя учебна година би могла да влезе в сила такава. Решението в крайна сметка трябва да се вземе от Народното събрание, тъй като образователната структура е регламентирана в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). „В следващите две години ще работим по настоящата структура. Дори и да се вземе решение за нова, тя ще се въвежда поетапно и може би промените няма да са толкова големи и ще са свързани с това кога да се завършва основно образование. Сега у нас се учи 12 години, започва се училище на 7 години, но по решение на родителите може и на 6 години. Това няма да го обсъждаме и няма да вземаме решение по тази тема, а основното ще бъде кога да се завършва основно образование“, обясни министърът.
Внасят законопроекта за промените в ЗПУО до средата на юли
Общественото обсъждане на промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) няма да се удължава и законопроектът за неговото изменение и допълнение ще бъде внесен до средата на юли. Това обяви министър Красимир Вълчев и припомни, че част от тези промени се обсъждат от поне две години.
„Има дискусионни въпроси, ние удължихме вече с шест дни общественото обсъждане, следващата седмица продължаваме да работим по ЗПУО. Получили сме голям брой становища и част от тях са с конкретни предложения, но има и други, които не искат да се приема законът. Например по темата дали да се повтаря първи-четвърти клас никога няма да се постигне съгласие, но винаги се търси баланс. По темата за санкциите за учениците и учителите има доминиращи нагласи да направим санкциите да могат да се налагат по-лесно, бързо, без да са свързани с писане“, каза Вълчев
Людмил Христов
