С тенописи на българина Момчил Стоянов красят стените в клиники в Бразилия. Първият - Нуклео Сауде (Ядро „Здраве“) е в клиника, специализирана по физкултура и рейки. Творбата с тема “духовно развитие”, 30 кв. м, е изпълнена върху стена и таван на входния коридор. Успехът обяснява предоставянето на още 60 кв. м стена в главния салон. Отличните отзиви за стенописите водят до нова поръчка в клиника - Умано Еспасо Интеградо (Цялостно човешко чространство). Предоставени са 80 кв.м в главния салон. Стенописът изобразява майчинство, духовно развитие и природа. Интересно е, че именно в този салон през 2018 година започва раждането на втората му дъщеря Катерина.
Той се казва Момчил Стоянов и е роден през 1979 в София, където завършва илюстрация и живопис в Колежа по изобразителни изкуства „Проф. Николай Павлов“. Преди това е живял пет години в Мексико и може би това предопределя влечението му към Латинска Америка.
Но съдбовна се оказва още по-далечната земя на кафето, футбола, карнавала, където пристига с родителите си през 1992. В град Бразилия, столицата на държавата Бразилия, Момчил кара основно училище, а през 2007 завършва с отличие архитектура в Университета на гр. Бразилия. Преди да вземе диплома, участва след спечелен конкурс в младежкия раздел на прочутото Биенале по архитектура в Сао Пауло и досега е единственият българин, допуснат в тоя важен световен форум.
Изяви
Професионално Момчил се изявява от 2007 г. насетне в много проекти, осъществени в различни градове на латиноамериканската държава. Ръководи изготвянето на разработка за петия в света технологически център на прочутата северноамериканска фирма „Дженерал Електрик“, построен под негов надзор на остров в залива на Рио де Жанейро. След години, прекарани в най-милионното бразилско заселище Сао Пауло - сега живее в Гояния, която е столица на отдалечения спрямо океана щат Гояс, откъдето е съпругата Моника, фармацевтка, известна с проявите си в сферата на хомеопатията и цветните есенции.
Предстои да излезе книга, написана от двамата, с цветни рисунки на Момчил. Впрочем той е направил кориците на близо петдесет книги с поезия, белетристика, публицистика, научни изследвания, излезли в България, но и под екватора, сред които и на бразилски класици.
Моника и Момчил, които са венчани в старинния софийски храм „Света София“, отглеждат три деца, Ана Каролина, Катерина и Даниел, отворил очи в столицата ни, където семейството е живяло близо две години.
Семейството е пример как съжителстват православен и католичка, възпитаващи децата си в любов към Бога. Като студент Момчил се черкува в столичния православен храм „Свети Георги“, проектиран от най-големия бразилски архитект Оскар Нимайер, и рисува маломерни икони върху дърво по български образци, докато брат му Преслав ръководи смесения църковен хор. Той пък ще стане първият българин с висше музикално образование, придобито в Бразилия, с докторат, който разпространява тук бразилска класическа музика.
Гояния
Привикнали в България да обитаваме краища с древни, прадревни селища, бразилската Гояния ни се вижда пеленаче. Тя е основана през 1933-та, сиреч е на едва 90 години. Не по-малко учудващ е и броят на жителите му, които прехвърлят вече милион и половина. С 94 кв. м зелена площ на човек Гояния е зелената столица на държавата. Буйно порасналото селище има най-големия развлекателен парк в Латинска Америка. Но гоянци умеят и да се трудят, щом градът им расте така скоростно.
Съдба
През 2022 година Бразилия отпразнува 200 години от своята държавна независимост. Интересно съвпадение - Момчил Стоянов е роден на 7 септември, денят, в който бразилците честват националния си празник. Второто му дете Каролина също дойде на същия тържествен ден, 7 септември. Важно е също, че Момчил Стоянов отвори нова, красива и трайна страница в българо-бразилските културни връзки, датиращи от 17 април 1915-а, когато прочутото хумористично списание „Карета“ („Гримаса“) в Рио де Жанейро помества Алеко- Константиновия разказ „Дружество „Въздържание“. Факт радостен, изискващ да заявяваме, че двустранните ни културни отношения въпреки разстоянието напредват в своето второ столетие. Те са изненадващо твърде по-многобройни, отколкото човек предполага, особено в музиката и литературата.
През 1923-та виолончелистът Веселин Вапоржиев е първият нашенец, свирил в Страната материк, а бразилските книги, преведени и разпространявани у нас, са почти 200 заглавия. И двете постижения скоро ще бъдат отбелязани с нарочни издания.
А Момчил Стоянов вече шари нов стенопис и го чака друг. Учудващо софиянецът е напълно самоук в изкуството да рисува по замазки, това придава още по-голяма стойност на изявите му.
Проект
На 3 март 2002 в столицата на Бразилия била открита филателна изложба по случай Националния празник на България. Отдел „Филателия“ на Държавните пощи изработил печат по проект на студента Момчил. С него между 3 и 15 март в изложбената зала желаещите бразилци подпечатвали така наречените първодневни пликове с марка, което им придава особена стойност и са търсени и събирани от ценители колекционери. И досега това е единственият български първодневен печат в целия подконтинент. По този начин Стоянов е двукратно български първопроходец в преобширната Латинска Америка с пощенските марки и със стенописите.
* Борислав Боянов
