- Г-н Кънев, какви са прогнозите ви за добива на петрол и газ?

- Няма драстични изменения в динамиката на добива на нефт и газ в световен мащаб. Има райони, в които добивът намалява, каквито са Европа, Северно море, включително и Норвегия, както и Холандия в последно време.

- Заради зелената сделка или...

- Не. Находищата в Европа се изчерпват и новите инвестиции за увеличаване на добива не са толкова големи, каквито бяха. Приоритетно се инвестира във възобновяеми източници. В други райони на света се поддържат високи темпове на добив, включително на откриване на нови находища. Например една такава страна е Аржентина, която премина към добив на шистов нефт и газ. Но навсякъде в света в развитите нефтени басейни се задържа добивът на високи нива, както и потреблението се увеличава от година на година. Всички ограничения, които си налага Европа във връзка със зелената сделка, се отразяват негативно върху добива и потреблението. Потреблението на нефт се увеличава малко. Перспективите са, че заради навлизането на електромобилите потреблението на петролни продукти няма да расте с големи темпове. По отношение на природния газ потреблението се увеличава, но няма да е толкова силно.

- Има някакъв застой при електромобилите?

- Да. Засега има застой, защото автомобилите, базирани на нефт, станаха все по-усъвършенствани, по-ефективни, по-икономични. Но електромобилите така или иначе навлизат в пазара и се смята, че те в един момент ще повлияят силно на потреблението на нефт. Това няма да стане изведнъж, тъй като електричеството не може изведнъж да замести бензина и дизела. Необходими са допълнителни инвестиции. Ако си представим колко бензиностанции трябва да преминат в зарядни станции с огромни, огромни количества електроенергия, е ясно, че това в обозримо бъдеще не може да се направи. Няма да има скок. Ще има влияние, но не толкова силно. В Европа и в света производството на електричество от соларни панели се увеличава и влияе вече драстично върху потреблението. Дори и в България знаем какво се случва с пазара на електроенергия. Соларните панели започват да работят с пълен капацитет в средните части на деня. Там проблем има с батериите и балансирането на мрежата, който не може да се реши изведнъж.

- А в региона как стоят нещата с добива и потреблението на газ?

- В последните години в Европа се правят открития на природен газ на сушата в Хърватия, Австрия, Унгария. Правят се малки открития, които задържат добива, дори в някои случаи годишният леко нараства. Румъния също е добър пример. В България нямаме големи успехи в привличане на инвестиции за конвенционалните изследвания на сушата. По отношение на потреблението на газ тенденциите в Европа са същите както и за региона – силно се влияят от възобновяемите източници в последно време. Всички страни от региона - България, Гърция, Румъния, инвестираха в големи соларни мощности. Но е необходим газ за балансиране.

Гърция, въпреки че има големи постижения в инвестициите в соларни панели, във вятърни електроцентрали, увеличава потреблението на газ. Гърците взеха европейски пари за закриване на въглищните централи. Те увеличиха използването на газ за производство на електроенергия. Същото е и в Румъния. В България потреблението на газ не се е увеличило, държи старите нива.

- Добивът в Черно море? Защо от едната ни страна има газ и от другата има, а при нас няма... Защо?

- Това е природата. Но като геофизик и геолог аз съм безнадежден оптимист. Черно море се превръща в един от регионите за добив на газ. Разработват се находищата в Румъния: проектът „Нептун дълбоководие“ (Neptun Deep) с двете находища Домино и Пеликан Юг (Domino и Pelican South). В 2027 година ще започнат да добиват газ в дълбоководната част на Черно море. Запасите са около 80-100 млрд. куб. м. Смята се, че ще се добиват към 7 млрд. куб. м в платото на добива. Но има перспективи за допълнителни запаси в териториите на проучванията на ОМВ и „Ромгаз“.

Това са двете компании, които в момента държат правата за добив в Румъния. Турция е другото място, където бе открит газ. Турската национална петролна корпорация прояви голяма последователност и твърдост в намеренията си да търси и да открие газ, да работи за своята енергийна независимост. Преди десетина години турската петролна компания в съдружие с големите международни компании направи поредица сондажи в дълбоководната част на Черно море, но не успяха да открият газ. След това тя със собствени средства сондира в райони, които се смятаха за неперспективни от предишните проучватели от глобалните нефтени компании и успя да открие находище, което се оказа с доста добри параметри. Вече започва да добива. В момента добивът на газ в Турция е 3,5 млрд. куб. м годишно. Той ще се увеличава в следващи фази до 15 млрд. куб. м. Около това находище са открити допълнителни сателитни находища, включително едно, което е на границата между България и Турция.

- Къде е? Може ли и в нашите дълбоки води да има газ?

- То е до блока „Хан Тервел“, за който „Шел“ придоби права за проучване и добив на нефт и газ. Президентът на Турция наскоро обяви за това находище, че е открито със сондаж „Гьоктепе-3“ (Goktepe-3) на дълбочина 3200 м и има запаси от 75 млрд. куб. м. След като е открито находище на територията на Турция, близо до България, перспективите са положителни. Геоложките условия могат да бъдат същите. Така че би следвало да се проучи какво има в българския блок. „Шел“ в своята 5-годишна програма предвижда провеждане на проучвателни дейности, включващи детайлни 3D сеизмични изследвания.

Според мен компанията ще работи с ускорено темпо предвид положителните резултати в Турция.

- А какви са перспективите за откриване на газ в блок „Хан Аспарух“ в българските води на Черно море?

- Блок „Хан Аспарух“ е най-големият, 14 000 кв. км. „Тотал“ се отказа, но OMV Petrom продължи. Към нея се включи NewMed Energy. Тя е водеща израелска енергийна компания за проучвания, разработване, добив и продажба на природен газ.

- Край бреговете на Израел бе открито голямо газово находище.

- С нейно участие е открито. Тя е много динамична и решителна компания. Заедно с ОМВ „Ню Мед“ ще сондират в третото тримесечие на тази година в българския блок в Черно море. Тоест съвсем скоро ние ще имаме резултати от сондирането в „Хан Аспарух“. Очаква се, независимо от резултатите, след това да има и втори сондаж.

- Как решават къде точно да сондират?

- Провеждат се сеизмични проучвания. Това е нещо като скенер в дълбочина. Прави се нещо като рентгенова снимка със сеизмични кораби, които произвеждат сеизмични сигнали и малки въздушни взривове. Те проникват в земята, отразяват се в слоевете на дълбочина 1-2-3 и повече километра. Информацията се приема от сеизмоприемници, теглени от същия или друг кораб, който следва този, който произвежда сеизмичните сигнали.

Информацията се обработва, така че отраженията придобиват вид на геоложкия разрез. Той се сканира в три измерения. Използва се най-модерна 3D технология за тези сеизмични проучвания. Намираме се в много интересен момент. Очакваме след няколко месеца да имаме резултати от сондажи на ОМВ и „Ню Мед“ дали има газ в блок „Хан Аспарух“ в българското Черно море.

- Енергийният министър каза, че е поръчал на БЕХ да провери дали може България да се включи в проекта като съучастник в концесията. Как бихте коментирали това?

- Лесно е, когато се открие газ, отива се към добив. Но когато не се открие, става по-трудно, защото страната, която е заинтересована да открие газ, България, трябва да решава какво да прави оттук нататък. Тя трябва да има някаква стратегия, опит. Защото ако няма откритие и компаниите си тръгнат, тогава единственото нещо, което може да прави, е да обявява нови търгове и да търси нови инвестиции. Но когато страната е участвала в процеса на търсенето и на вземането на решения, тогава ще бъде много по-лесно да направи следваща стъпка. Така че включването в проекта според мен би помогнало на България да получи опит и по-добре да оформи своята стратегия в случай на откритие. Пък и най-вече, в случай че има отрицателни резултати.

- Пазарът на горива? Цените?

- Цените в България са свързани с международните цени и пазари. В момента сме в обстановка на понижаване на енергийните цени. Поради неясната икономическа перспектива се смята, че тази година енергийният ресурс няма да бъде с висока цена. Икономическата активност ще бъде по-слаба и това ще се отрази върху цените, които няма да бъдат високи. Това са перспективите по отношение на цените на газа и на нефта. В момента България оперира близо 22 млрд. куб. м газ, с което „Булгартрансгаз“, заедно с ICGB, оперира най- големи количества газ, сравнено с други страни в региона. Това е транзит плюс потребление. Ние транзитираме газ за Гърция, за Румъния, за Сърбия, за Унгария, сега и за Словакия.

- Затова ли се заговори, че американски фонд иска да се включи и инвестира в разширение на „Турски поток“, „Балкански поток“ .

- Да. Но според мен това е свързано с договора с „Боташ“.

- Учудва ме как бившият служебен министър Румен Христов сключи такъв неизгоден договор за България...

- Обяснява се с високата цена на газа по това време. Започнаха да излизат някои данни, че всъщност таксата, която е влязла в договора, е свързана с цената за капацитет в Гърция, която е предизвикана от търговски наддавания. В тогавашния момент тя е била 5 пъти по-висока от нормалното, защото е имало силно наддаване за тези капацитети. В момента таксата е по-различна, тя може да бъде договорена по-ниска. Това трябва да се има предвид, ако „Булгаргаз“ прояви претенции за цената. В договора е залегнала такса, която е съобразена или следва таксата в Гърция в момента, когато е подписан договорът, която е била 5 пъти повече от нормалното.

Макар че всеки би казал: „Няма нормално. Има това, което е в момента.“ Но тогава договорът може да бъде приведен в съответствие, таксата да бъде коригирана спрямо таксата в момента, тоест да се играе спрямо текущата такса в Гърция.

- Как го свързахте с новината за интереса на американския фонд към „Балкански поток“?

- В свое изказване енергийният министър съобщи, че се водят преговори и той очаква до 2 май да се подпише промяна и всичко ще бъде наред с договора с „Боташ“. Но на 2 май не чухме нищо за това. Чухме за американския фонд „Елиът“. Тоест бихме могли да предположим, че това е било едно от решенията. Да се включи тази компания, да изкупи някакъв капацитет от „Булгартрансгаз“ – има се предвид капацитет, който може да бъде свързан по-скоро с разширяване на капацитетите на границата с Турция.

Това е свързано, доколкото разбирам, с интереса да се увеличава транзитът през България от Турция. Според мен Турция има такъв интерес и това би могло да бъде съчетано с взимане на допълнителни капацитети, предоговаряне или подобряване на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“. Но дали е така? Това е доста бърза стъпка... Трябва да се има предвид, че „Булгартрансгаз“ влезе в много сериозни инвестиции - в разширяване на газохранилището, във вертикалния газов коридор. Всички тези инвестиции могат да бъдат облекчени с вливане на пари при закупуване на дял от компанията. От друга страна виждаме, че държавните газови компании в момента са притиснати да дават всичките свои дивиденти за бюджета. А „Булгартрансгаз“, ако инвестира в такива проекти, той няма да дава своите дивиденти, защото ще ги влага в инвестиции.

- Би ли могъл газовият ни оператор да направи разширението на „Турски поток“?

- Да. Той прави разширението на „Вертикалния газов коридор“. Но трябва да се има предвид, че „Вертикалният газов коридор“ се явява в конкуренция с доставката на газ от Запад – от Германия, от Австрия, от Италия, от Унгария. Хубаво е да се развива газовият коридор, но ще бъдем и сме в конкуренция в момента. След спиране на руския газ за Украйна, Украйна получава газ от Унгария, а тя от Австрия, която пък получава синьо гориво от Германия и Италия. Този Западен коридор работи в момента, което е алтернатива на нашия Вертикален коридор. Това също трябва да се има предвид. Тоест картината може да се окаже по-сложна.

- Но Балкански поток?

- Тъй като имаме големи количества газ, който се пренася, разширяването на газохранилището е абсолютно необходимо. Закъсняло е.

- Какво става с шистовия газ?

- В последните няколко години шистовият газ не беше в добра кондиция. Не му се обръщаше много внимание. Но независимо от това в много страни по света се работи по технологията на добив.

- Защото беше вредна екологично?

- Оказа се, че няма нищо такова. В Америка бумът на шистовия газ продължава. Те ще увеличават добивите на шистов нефт, на шистов газ. И се превърнаха в най-голямата страна производител на газ. Въз основа на новите находища на шистов газ САЩ ще увеличава износа на газ, на шистов газ. Технологиите се подобряват... Другата страна, която повтаря шистовата революция, е Аржентина. Находището се казва Vaca Muerta. В много страни – Мексико, Канада, Китай, също се работи по шистовия газ.

Втората страна след Америка, в която има шистова революция, е Аржентина, където шистовият нефт и газ заместват конвенционалния добив. Там са големите нефтени компании – „Репсол“, „Шел“, „БиПи“. Те вече имат проекти за изнасяне на газ, терминали за втечнен газ. Скоро ще чуем, че ни продават газ от Аржентина.

Третата страна на бурно развитие на добива на нефт и газ ще бъде Турция. Там има големи доказани находища в Югоизточна Анадола. Преди няколко дни турският енергиен министър обяви, че запасите от шистов нефт в Диарбекирския басейн в Турция възлизат на 6,1 милиарда барела според оценките на „Континентал Ресорсис“ (Continental Resources), компанията, която през март подписа споразумение с турската петролна компания TPAO за разработване на шистовите находища. Тук е и „Трансатлантик“, компанията, която разработва шистови находища в Тракийския басейн. Турция подкрепя всички усилия на турската държава да инвестира в проучване и добив на газ. Имат успехи в Черно море. Ще имат успехи и в разработване на шистовите находища.

- А в България къде сме?

- В България има две места с перспектива за наличие на шистов газ. Едното е до Нови пазар, където перспективите са свързани със силурските аргилити. Второто е във Врачанско. Там са богатите на органично вещество и със значителна дебелина долно-средно юрски аргилити на Етрополската формация, които заемат обширни площи в периплатформената област на Мизийската плоча с много добри перспективи за разработване. Все пак трябва да се има предвид, че става въпрос за проучване на възможностите. „Шеврон“ беше в Нови пазар. Във Врачанско беше „Трансатлантик“. Но с решение на Народното събрание бяха спрени всякакви проучвания за шистови находища. Ако не засяга обработваема земя, у нас би могъл да се развие добив. Дори да е в обработваема земя, площите на добив ще са пренебрежимо малки, а ползите ще са огромни.

Това е той:

- Завършил е Минно училище в Санкт Петербург през 1984 г., специалност „Приложна геофизика“

- От 1984 г. до 1995 г. работи в Научния институт по полезни изкопаеми в София като научен сътрудник в отдел „Нефт и газ“

- През 1992 г. защитава докторска степен в областта на нови технологии за проучване на нефт и газ в Московския институт по физика на Земята

- През 1993 г. работи в British Gas, България, където участва в програмата за проучване на компанията

- От 1995 г. е изпълнителен директор в Балканската и Черноморска петролна асоциация. Асоциацията организира срещи и конференции, издава месечни бюлетини и консултира по пазарите на нефт и газ в региона.