Ето втората част на интервюто с Патриция Кирилова за нейните 15 години изследвания и книгата й „Забрав(н)ената древност на българите“. В първата тя обясни как Аспарух в 681 г. реституира старите български земи. Нашите миграции след Потопа в Черно море са цивилизационна мисия. ДНК-то не може да бъде фалшифицирано с идеологическа писалка. Черноризец Храбър предава спомена за древна знакова система. Кодове са съхранени в българската шевица.
Патриция Кирилова е журналист с дългогодишна успешна практика, пиар и изследовател. Автор е на книгите „Да свалим маските“, „О(у)чебник за мъже“, „Ковид 19 или войната за душите ни“, „През Банкя до Харвард и назад“. Магистър е по защита на културно-историческото ни наследство и член-кореспондент към Международния университет на обединените българи. Организира инициативи за опазване на културното и историческото ни наследство, начело с промяната на закона за 24 май, който вече е на българската писменост, а не на славянската. Носител е на престижни отличия за будителски дух и родолюбие. Новата й книга „Забрав(н)ената древност на българите“ предизвика истинска буря не само в научните среди.
- Госпожо Кирилова, кой е цар Колад и защо името му е изтрито от списъците с български владетели, но както пишете в новата си книга „Забрав(н)ената древност на българите“, е останало в най-святото ни – Коледата?
- Цар Колад е сред най-важните липсващи елементи в пъзела на българската държавност. Той е изтрит от официалните историци, защото съществуването му доказва, че българската политическа традиция е с хилядолетия по-стара от VII век и е тясно свързана с корените на европейската цивилизация. И за него има хроники, които историците упорито не ползват.
- Ще посочите ли някои?
- В средновековните летописи, включително в „История во кратце о болгарском народе“ на Спиридон Габровски (1792 г.), Колад е описан като велик владетел, който е царувал стотици години преди новата ера. Той е представен като цар/император, обединил племената в една мощна държава, която се е простирала не само на Балканите.
- Какви са преданията?
- Според преданията цар Колад има двама синове – Брем и Болг. Докато Брем потегля на запад, Болг остава в родовите земи и от неговото име според легендата произлиза етнонимът българи. Въпреки криенето на тази част от древната ни история името на цар Колад е оцеляло в най-святото ни – Коледата, не просто като езически празник на Слънцето. В най-старите фолклорни предания Коледа е честване на раждането на „Младия цар“.
- Не е ли Колад само мистичен персонаж?
- Официалната наука умишлено превърна Колад в митичен персонаж, за да прекъсне връзката между съвременните българи и древната ни история. Присъствието на цар Колад в историята прави невъзможна тезата за „шепата номади“ и „диваците от Азия“. Ако признаем Колад, трябва да признаем, че българите сме имали империя и организирано общество още по времето, когато Рим дори не е бил плануван. Колад е символът на автохтонната българска държавност, която се базира на родовото право и държавния ред.
- Това обяснява ли защо истината за Черноморската цивилизация е толкова опасна днес?
- Защото тя взривява съвременния световен ред, в който Балканите са представяни като „периферия“ или „зона на конфликти“. Ако се признае, че тук е родното място на човешкия прогрес, ще трябва да се пренапише цялата световна история. Официалната доктрина твърди, че цивилизацията идва от Шумер, Египет и Гърция. Признаването на Варненската култура, която е с поне 2000 години по-стара от пирамидите, поставя българите в центъра на световната история.
- Звучи като ефектна бомба?
- Тази истина е геополитическа бомба - когато генетиката потвърди, че днешните българи са биологични наследници на хората отпреди Потопа, ние преставаме да бъдем „гости“ на Балканите. Това ни дава морално и правно предимство, което прави всякакви опити за външно влияние върху земите ни неоснователни. А народ, който знае, че ДНК-то му е създало първото злато, първата писменост и първата държавна йерархия, е неуправляем отвън. Истината за Черноморската цивилизация връща на българина неговото историческо достойнство и самочувствие. Днес истината е опасна за статуквото, защото тя превръща България от малка държава в голяма духовна империя с най-дълбоките корени в Европа.
- А какво ще кажете на критиците, които ще ви обвинят в „романтичен патриотизъм“?
- Да спориш с точна наука като генетиката е меко казано смешно. Когато представям данни за хаплогрупа I2a, която свързва днешните българи с населението от Варненския некропол, това не е патриотичен порив, а биологичен факт. Когато цитирам ватиканския хроникрист Анастасий Библиотекар за родовото право (iure gentile), това не е литература, а международно право от IX век. Ако твърдението, че сме преки наследници на най-старата цивилизация в Европа, е „романтизъм“, тогава трябва да обявим за романтици и екипите от Харвард и института „Макс Планк“, чиито изследвания потвърждават мащабния генетичен принос на балканското неолитно население в цяла Евразия.
- И какъв е изводът?
- Да наречеш договора от 681 г. „реституция на бащино огнище“ не е емоция, а логичен извод от признанието на Рим - това, което наричаме сега Византия - че плаща данък на собственика на земята. Дълго време бяхме тровени с „романтичен нихилизъм“ – да вярваме, че сме никой, дошъл от никъде. Фактите нямат нужда от разрешение, за да бъдат истина. Критиците могат да спорят с мен, но не могат да спорят с ДНК-то в собствените си вени.
- Вие самата правила ли сте си ДНК тест?
- Да, в книгата си „Забрав(н)ената древност на българите“ публикувам личния си ДНК тест - над 96% от моето ДНК е дълбоко вкоренено тук, на Балканите, останалите 4% са от Централна и Североизточна Европа – границите на Стара Велика България. Според това ДНК изследване предците ми са били тук много преди Рим и преди лъжата за измислените миграции от Азия. Къде са онези „шепа номади“?! В моето ДНК ги няма. И ги няма в ДНК-то на българите, пак според ДНК проучванията. Ние сме биологичният фундамент на тази земя.
- В книгата „Забрав(н)ената древност на българите“ посочвате топ 5 на най-големите лъжи в нашата история - една от тях е българите са „късни пришълци на Балканите“ (681 г.). Какви са доказателствата срещу това?
- Ако през VII век се беше случила масирана подмяна на населението („славянско море“ и „орда“), археологията щеше да регистрира пълен културен шок. Вместо това виждаме надграждане. Българите на Аспарух строят с камък – технология, която е традиционна за Балканите от Античността, но е напълно непозната за истинските номадски племена. С източници доказвам, че 681 година не е рождената дата на България. Това е датата на международното й признание и реституция. Ние сме стопани на Балканите по право, кръв и памет. Всичко останало е „кабинетна“ лъжа, която най-много вреди на децата ни, тъй като им внушава нихилизъм.
- Друга посочена лъжа е твърдението на официалните ни историци, че българите са „тюркски номади“ с азиатски произход. Какво показват изследванията?
- Твърдението за „тюркско-номадския“ произход е една от най-упоритите, явно и добре платени, но въпреки това най-лесно опровержими лъжи в нашата история. Тя е създадена с единствената цел да ни представи като „чуждо тяло“ на Балканите и да ни лиши от цивилизационните ни корени. И тук най-важна е генетичната присъда – нямаме нито един „монголоиден“ маркер. Най-големият удар срещу тюркската теория са палеогенетичните анализи на скелети от стари български некрополи (VIII-X век). Освен това, както казах вече, номадите не строят каменни градове и не притежават високоразвита металургия. Още от времето на Варненската цивилизация българите са носители на технологичния код на металургията. Пътят им през Бактрия и Балх е маркиран от градове с мощни каменни зидове и напреднало земеделие – неща, които са напълно несъвместими с номадския бит. Тюркските народи се оформят като етническа група в Централна Азия хилядолетия след като българският генетичен и държавен модел вече е доминирал в Евразия. Официалната наука се опитваше да ни пришие „тюркски език“ чрез няколко погрешно разчетени думи.
- А какво е всъщност?
- Древният български език е бил част от индоевропейското семейство, тясно свързан с палеобалканските диалекти. Както показвам в книгата, нашите руни („чертите и резките“) не са тюркски знаци, а директно продължение на неолитната писменост от Балканите. И отново давам пример с моя ДНК тест, който показва 0% азиатски или тюркски гени. Това е ДНК-то на средностатистическия българин. Ако бяхме наследници на тюркски номади, този маркер щеше да е видим и днес. Неговото отсъствие е най-доброто доказателство, че „тюркската теория“ е кабинетна измислица.
- В книгата ви една от главите е за славянската азбука на Солунските братя. Защо буквите ни са много по-древни от Кирил и Методий?
- Глаголицата на Солунските братя е политически инструмент, създаден далеч от българските земи. Тя е хибридна система, която съчетава елементи от няколко неевропейски писмености, целяща да обслужи интересите на Източната римска империя по онова време. Глаголицата е била неразбираема и изкуствена за българите и за всички народи в Европа, които пишат от векове със сходни знаци. Няма как историк, който уважава себе си, да твърди, че Кирил и Методий са ни дали буквите, тъй като ние не пишем на глаголица, нали? Те създават една изкуствена система, която времето отхвърля. Истинските ни букви са съхранени от един велик мисионер и стратег - княз Борис I, заради когото и днес над 300 милиона от населението в света пише с нашите букви, а лингвистичната ни група остава най-мащабна на целия континент. Време е да спрем с лъжите за Кирил и Методий, за да отдадем нужното признание на княз Борис I, който е бил гениален държавник, след като и до днес стратегията му да направи духовна империя с език и букви, владее Европа и други части на света с пълна сила. Това не е просто акт на ограмотяване, а културна революция, с която България налага своя цивилизационен модел. Фактът, че днес над 300 милиона души пишат на тези букви, а глаголицата е останала само в музеите, е най-голямото доказателство за тази теза. Подобни лъжи не ми дават мира.
- И какво правите по въпроса?
- Затова през 2019 г. събрах съмишленици – учени и експерти, направихме гражданска инициатива за промяна на закона за 24 май, който вече не е на славянската, а на българската писменост.
- Не са ли спекулации твърденията, че българите сме носители на древност, някои казват, че след Освобождението през 1878 г. народът вече е напълно различен дори от този през Средновековна България и сега следва модела на Западния свят?
- Спекулация е именно твърдението, че един народ може да бъде биологично подменен за няколко века. Това е същата доктрина на нихилизма, която се опитва да ни убеди, че сме „социален проект“, а не носители на хилядолетна цивилизация. Твърдението, че след 1878 г. сме „различни“, игнорира факта, че народът ни е запазил своите шевици, фолклорни кодове и език – същите, които проследявам 7500 години назад. Ако бяхме станали „други“, тези древни символи щяха да са изчезнали. Напротив, ние сме единственият народ в Европа, който в края на XIX век пренася своя средновековен и античен модел директно в новата епоха.
- Възможно ли е тезите от вашата книга да влязат и в учебниците?
- Наложителна е промяна на учебната програма, по която младите българи днес се облъчват с национален нихилизъм. С книгата „Забрав(н)ената древност на българите“ искам да провокирам дебат – промяната в официалната ни история вече е неизбежна, за да спрем да създаваме поколения с чувство за историческа малоценност. Дължим го на тях и на предците ни. Науката вече е напреднала толкова много, че официалната образователна догма прилича на средновековна теория лишена от научна логика. Промяната в учебниците трябва да се залегне върху три основни стълба:
- Кои са те?
- Биологичната истина - вече не можем да преподаваме на децата, че сме „пришълци“ от VII век. В учебниците трябва да влезе фактът, че българите са автохтонно население с 7500-годишна история на Балканите. Родовото право: Аспарух през 681 година освобождава народа ни от Рим. Учениците трябва да знаят за родовото право, признато от Ватикана. Аспарух не „завладява“, той реституира българската държава. А 681 г. трябва да се учи като дата на международен триумф и признаване на древното ни право над тази земя.
- А кой е третият стълб?
- Авторството върху писмеността: След моята инициатива през 2019 г. за промяна на името на празника 24 май, учебниците са длъжни да изяснят, че ние пишем на българска азбука, а не на изкуствено създадени „славянски“ проекти. Трябва да се изучава ролята на Борис I като държавник, който налага нашия цивилизационен модел над половин Европа, както виждаме и днес, векове по-късно. Време е учебниците да спрат да обслужват чужди политически интереси и да започнат да служат на българския принос в световната история. Децата ни трябва да учат, че ние не просто сме оцелели през хилядолетията – ние сме ги сътворили. Нека децата ни бъдат горди архитекти на бъдещето, стъпили върху най-здравата основа в света: Българската древност и цивилизационен модел.
Георги П. Димитров
