0

С тържествен водосвет навръх националния празник 3 март в Ямбол бе открит барелеф на Стилиана Параскевова, момичето, която ушива праобраза на националния трибагреник, известен още като Браилското знаме. Знакът е изработен от скулптора Петко Йорданов , директор на ямболската художествената галерия и е поставен в зелените площи на улица „Арда“.

С тържествен водосвет навръх националния празник 3 март в Ямбол бе открит барелеф на Стилиана Параскевова, момичето, която ушива праобраза на националния трибагреник, известен още като Браилското знаме. Знакът е изработен от скулптора Петко Йорданов , директор на ямболската художествената галерия и е поставен в зелените площи на улица „Арда“.

14-годишната Стиляна Параскевова  е ушила българския трибагреник в Браила през 1877 година по заръка на баща си, роденият в Ямбол търговец  Иван Параскевов /1817-1895/.

Двамата го връчват на 8 май 1877 г. в Плоещ на главнокомандващия Руската армия – великия княз Николай Николаевич, който обещава да го предаде на командира на  ІV опълченска дружина. Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см ширина. Цветовете бял, зелен, червен са разположени хоризонтално. В развяващия се край то не завършва равно, а е врязано под форма на лястовича опашка. Върху зелената ивица на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, обърнат на лява хералдическа страна. Над него е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ” (в полукръг), а под символа на три реда е извезан следният текст: “Съ божия воля//и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го// Напредъ//”. В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на изработилата го девойка, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова/Браила, 1877 г., априлий”. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата ивица, зелени по зелената и червени по червената. Знамето е приковано за дървена дръжка, която в горния си край завършва с две дървени сфери с различен диаметър, поставени една над друга. Върху тях е прикован (забит) бронзов осмоконечен кръст, в основата на който има полумесец.

Този флаг никога не влиза в бойни действия, за пръв път е развято  на 30 август 1878 г. на военен парад в Пловдив по случай имения ден на руския император. След Освобождението  се съхранява заедно с други знамена в княжеския и царския дворец, а понастоящем се намира в специалното хранилище на Националния военноисторически музей заедно с други известни бойни знамена. Стилияна Иванова Параскевова почива на 7 май 1932 година в София на 69 – годишна възраст.В самия край на живота си вече тежко болната жена  получава разрешение да види за последно знамето, за да го целуне, разказват записките на съвременника й Иван Стойчев.