Б ългария е с висок коефициентът на общата смъртност, който през 2020 г. е 18 на 1 000 души, при среден показател за ЕС 11.6 на 1000. Към съществуващите основни причини за високата смъртност, през 2020 г. се отчита и смъртността по причина COVID-19. Това е записано в Годишния доклад за 2020 г. за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020, гласуван от Министерския съвет за сведение. Документът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване - проблем, характерен и за другите държави членки на ЕС, се казва още в доклада. Запазва се тенденцията за намаляване на раждаемостта - коефициентът на общата раждаемост е 8.5 на 1000, при 8.8 за 2019 г., като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (9.1 на 1000).

В доклада се отчитат и няколко положителни тенденции. Продължава тенденцията за намаление на детската смъртност, като през 2020 г. се отбелязва най-ниското ниво в история на демографската статистика в България - 5.1 на 1 000 живородени деца (при 5.6 през 2019 г.). Благоприятни тенденции се установяват и по отношение показателите за неонатална и постнеонатална детска смъртност, които също намаляват, се казва още в документа.

През 2020 г. се отчита намаление в заболеваемостта от злокачествени новообразувания (399.3 на 100 хил., спрямо 434.9 на 100 хил. за 2019 г.). Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи (94.6 на 100 хил.), рак на млечната жлеза при жените (84.6 на 100 хил.) и рак на мъжките полови органи (76 на 100 хил.). България все още е с много по-ниски стойности по този показател в сравнение със страните от ЕС, където заболеваемостта от злокачествени новообразувания е средно 572.9 на 100 хил, се казва още в доклада.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол и изпълнението на имунизационния календар. Разгледани са рисковите фактори тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, обвързани със заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.