- Проф. Зафиров, дронове, дронове, дронове, почти няма ден, в който по новините да не се говори за тях. Но да започнем от летищата, където набезите на спират. Защитени ли са те?
- За съжаление в световен мащаб летищата нямат необходимата защита от дронове и това ще бъде една многостепенна, изключително сложна и скъпоструваща система. На летище Мюнхен например са разходвали милиони и милиони евро и все още резултатите не са на достатъчно високо ниво. Първо трябва да се открие дронът - това е сравнително лесно, защото има достатъчно добри системи. Те откриват летателния апарат, който пречи на нормалната работа на летището и се намира над критична инфраструктура. След като се открие, трябва да се установи какви са неговите очаквани действия - какво се предполага да направи, накъде се насочва - за да се направи оценка на опасността. И тогава вече се преминава към неговото неутрализиране.
- Добре. Засичаме дрона, но как ще се справим с него?
- Там е проблемът. Често това се случва над населени места, където и самите средства за неутрализация - ракети или други дронове - могат да създадат проблеми в урбанизираната зона. Затова е необходима сигурна информация и надеждни средства за безопасна неутрализация. Разумно е дроновете да се неутрализират чрез заглушаване. Това е възможно, но действа само върху дронове, които са в постоянна връзка с оператора си. Такива дронове очакват команди от оператора, предават телеметрична информация или видео. Когато ги заглушим, те остават без възможност да бъдат командвани. Да, но има много дронове, които не са в постоянна връзка. Това са автономните дронове. Те действат изцяло самостоятелно, без външни източници, от които да се ориентират или да получават или предават информация. Това се осъществява чрез системи, поставени на борда им, които позволяват ориентация без GPS. Тази система обработва информацията на борда. Има и изкуствен интелект, който разчита тази информация и предприема действия, все едно има пилот, който взема решения. Тези системи използват много енергия и затова времето за полет засега е по-кратко. Но в бъдеще… батериите се развиват много бързо и скоро ще има много такива дронове.
- А заглушаванията не водят ли до странични ефекти?
- Общо взето, честотите са така разпределени, че дроновете използват спектър, който не пречи на останалите системи. Търговските полети използват други честоти, както и РВД. Но ако дронът е специално произведен така, че да избегне заглушаването в тези стандартни честоти, тогава той може да работи в спектър, близък до този на гражданската авиация. Тогава няма как да го заглушим очевидно, защото ще засегнем и самолетите. По принцип е лесно да заглушиш дрон на стандартни честоти, на които те работят.
- Но злонамерен агент би ли ползвал стандартните?
- Ако наистина някой има лоши намерения, тогава няма да използва стандартните честоти. И в такъв случай нямаме надежден метод за противодействие. И това не се отнася само за летищата. Представете си да се пусне боеприпас по критична инфраструктура - мостове, язовирна стена, АЕЦ… Ако дронът работи на неидентифицирана честота, става изключително трудно да бъде засечен. Ако дронът предава видео, е по-лесен за засичане, защото използва много широк спектър. Така той може да бъде хванат. Но ако е само за управление, използва много тесен спектър и е много трудно да бъде засечен.
- Може ли да бъде ефективна замислената от ЕС стена срещу външни дронове?
- Да. Границата ще се наблюдава от такава стена, образно казано. Доброжелателните дронове излъчват идентификационен сигнал - кой съм, какъв съм, на каква стандартна честота работя. А друг дрон, който не се идентифицира, е ясно, че има различни намерения. Тогава системата се задейства и започва да определя посоката му на летене, какво може да се очаква от него и дали представлява опасност. Ако се установи, че е злонамерен, той се неутрализира - чрез заглушаване, чрез кинетични средства (ракети) или дори чрез лазерни системи. В Израел вече използват такива лазери, и американците също ги имат. Лазерните лъчи се насочват към дрона или към ято дронове и ги поразяват. В Украйна и Русия все още няма напълно ефективен метод срещу рояци и системите не са 100% надеждни - винаги някои дронове успяват да преминат. Докато лазерът работи с мощни импулси и широк обхват и може да действа продължително. Освен това няма останки от снаряди или ракети, които да падат след това, а това е голям проблем при другите видове защита.
- Къде може да е тази стена?
Стената срещу дронове се разбира като система, разположена по границите. Но в рамките на ЕС дронът може да бъде внесен в една държава и след това да премине която и да е вътрешна граница, защото реални гранични проверки няма. Затова е добре да я има и по вътрешните граници. Сега, когато навлезе пилотиран самолет, независимо дали е от ЕС или извън него, той се идентифицира. Ако не се идентифицира, се вдигат самолети прехващачи. Това е т.нар. еър полисинг. Така че няма причина да не се изгради подобен механизъм и по границите на Европейския съюз.
- Сега иранските дронове са в центъра на дискусията. Колко далече могат да стигнат?
- Не е проблем да летят много далече, особено ако са от типа „Шахед“. Те са с бутален двигател и обикновено използват бензин или дизел. Могат да летят до 20 часа, със скорост 150–180 км/ч и тегло около 100 кг. Такъв дрон може спокойно да стигне до Лондон. А и както виждате не са само иранските. Украинските дронове стигат много навътре в Русия. Чак до Екатеринбург.
- Защо антидрон системите изостават от дроновете технологично?
Всяко оръжие има своето противооръжие - едното напредва, после напредва и другото. Но при дроновете развитието беше изключително бързо и те напреднаха много, много. Докато антидрон системите не толкова бързо. Но ще дойде момент, в който антидрон технологиите ще достигнат приемливо ниво. После, когато напреднат дроновете с автономен изкуствен интелект, ще бъде много трудно дори да бъдат спрени. Те ще са подобни на самолетите стелт. Но ето, че и сега в Иран виждаме, че такъв самолет бе засечен, открит и получи макар и леки повреди от атака. Така че след това и тези дронове ще бъде намерен начин да бъдат откривани. Противооръжията непрекъснато се развиват.
- Да преминем към гражданското приложение на дроновете. За какво могат да се използват?
На моите курсисти, когато ми зададат този въпрос, винаги казвам: по-лесно ми е да изброя какво не може да прави дронът. Толкова много неща могат да бъдат извършвани с тях. Реално дроновете са продукти с двойна употреба. Почти всичко, което може да се използва във военните действия, има и цивилно приложение. Например в Украйна имаше заповед: „Имаш ли дрон, или го предоставяш на армията, или отиваш в армията.“ А това са търговски, граждански дронове! И въпреки това са изключително важни за военните.
- Възможно ли е да се ползват в селското стопанство?
Да. С тях можеш да наблюдаваш растенията в отделни зони. Например някъде навътре в парцела част от растенията може да са измрели, а това няма как да го видиш от земята. Друга възможност са мултиспектралните снимки. Когато ги наложиш една върху друга, можеш да видиш цвета на растението, колко хлорофил има, колко е влагата в почвата, дали има болести, дори наличие на вредители - например черната златка. Това е много опасно насекомо, което поради климатичните промени се е появило сравнително скоро у нас. То снася яйца в почвата, а после ларвите тръгват по корените и гризат кората около земната повърхност. И така... Например при полет с дрон над горски масив може да се види едно-единствено самотно изсъхнало дърво. Това веднага подсказва, че има нападение. Отдолу изобщо не се вижда, но отгоре - само с дрон - се открива веднага. И така може да се атакува проблемът още в началото, преди заразата да се е разраснала. Дронът е много по-добър от сателитите в такива случаи.
- Ще имаме ли скоро доставки и куриерски услуги с дрон?
- Да. Следващият етап е използването им в градски условия - т.нар. градска авиационна мобилност, при която товари ще се пренасят в рамките на града или региона чрез безпилотни апарати. Първото приложение са търговията, доставките, дистрибуцията „до врата“. В момента това става с много средства - складове, адреси, разтоварване, паркиране. По всяко кръстовище има спрял микробус, който разнася пратки, особено в САЩ и Западна Европа — Amazon и други компании. Това буквално блокира кръстовищата и центровете на градовете. Но да погледнем едно малко населено място, например доставка на лекарства до центъра на площада. Това е изключително актуално, защото за такива недълги разстояния за малки пратки не е ефективно да се доставят с бус. Дроновете работят на електрически батерии, а и не отделят никакви емисии. Дроновете са незаменими и при инспекции на инфраструктура - електропроводи, железопътни линии, шосета. Всичко това спестява огромно количество труд, гориво и емисии. Полицията може да ги използва за заснемане на превишена скорост, нарушения с колани и други. Дроновете могат да откриват и вредни за човека излъчвания. Могат да работят и във вътрешни пространства — по поточни линии, в затворени помещения, халета, производствени помещения. Дори сами откриват препятствия и ги заобикалят.
- А кога ще имаме градски транспорт с дронове?
- Превозът на хора за мнозина все още е фантастика, но всъщност за нас, специалистите, това е нещо съвсем лесно и осъществимо. В Китай и в Дубай много напредват в проучванията си и имат тестови превози. В Париж около олимпийските игри бяха тествали транспорт с дронове от летището до центъра. С пилот вътре, но само в случай че нещо се случи, да реагира. За 10 минути стигаха... Няма технологична пречка да се возят хора с дрон. Дроновете са много напреднали. Те са готови за всичко.
- А каква е пречката?
- Пречката е основно нормативна. Дроновете са много напреднали, но инфраструкурата и системите за безопасност са много назад все още. Първо, ще трябва да се изградят много вертикални летища - т.е. летища, при които се каца вертикално, тъй като в градовете няма как да строим самолетни писти. В Ковънтри, Англия, вече имат такъв на паркинг на мол. Тези паркинги ще са подходящи.
- Докъде сме стигнали всъщност в България с изграждането на тези правила?
- Съвсем честно – „до под кривата круша“. Нормативно сме изостанали. Администрацията няма необходимия капацитет от специалисти, които да работят по темата. Чакат от EASA да дойдат документите и да ги приложат директно. Имаме работна група, но честата смяна на ръководства заради политическите промени постоянно прекъсва работата. Стига се до някакъв напредък, след това всичко спира, после започваме отначало. Смяната на министър не бива да води до автоматична смяна на администрацията под него, защото в тази сфера компетентните хора са много малко. Разбиращите от дронове са малко и когато ги смениш, новите тепърва трябва да навлизат, да се обучават, да се подготвят. Затова се бавим толкова.
- Какви правила целите?
- Целта е да се изгради общо законодателство за дроновете - включително за зоните за летене. Трябва да има оператор на дронове. Нещо като локално РВД (Ръководство въздушно движение), което да управлява дроновете в зоната на видимост и до 120 метра височина. U-space - така се наричат тези зони. Това са зони за безпилотни апарати, в които се движат само дронове. В един град трябва да има такава зона, която се знае, че е предназначена за това. Системата трябва да позволява регистрация на полетите и подаване на летателни планове, за да няма засичане и конфликти между апаратите. Но тук изоставаме и се бавим. Пилотираната авиация се развиваше бавно - повече от 100 години, и законите и правилата вървяха заедно с нея. За безпилотните системи обаче се изисква бързо действие, защото те вече са готови, а нормативната рамка изостава.
Деян Дянков
