Най-охраняваният град в света. По-скъп за живеене от Ню Йорк и инфарктен за джоба на всеки чуждестранен служител, който би оцелявал с два пъти по-малко средства в Сидни или Ел Ей. След Париж английската столица приютява най-много ресторанти, класирали се за звезди от елитния списък за качество на „Мишлен”. Там се намират и цели четири места от Световното културно наследство – Дворецът Уестминстър (Сградата на парламента), Тауър, Гринуич и Кралската ботаническа градина. Родното място на метрото, чиито тунели първоначално са се използвали за пренос на кралската поща. Градът на Биг Бен, Питър Пан и социалните контрасти. Мястото, в което да срещнеш Роби Уилямс неохраняван по време на крос в Кенсингтън, или да стиснеш ръката на Кийфър Съдърланд на опашка за суши, е рутинно явление. Не събитие. Каквото и да кажем за Лондон ще е малко. Палитрата от националности и акценти е толкова ярка, че човек или моментално се чувства като у дома си, или развива остра непоносимост към всички градове, в които придвижването от точка А до точка Б отнема минимум час и половина с градски транспорт. Има едно нещо, което е по-голямо от Лондон и неговите хора и това не са стоте вариации на разговор за времето, които всеки уважаващ себе си британец владее. Това е учтивостта. Не онази, лицемерната, присъща за американците. Говорим за вежливостта, закодирана в гените и езика им. Ако попитате местен колко вино пие на вечер, ще го обидите. Но ако зададете въпроса с „Извинете, бихте ли ми казали...” ще му дадете картбланш да се подготви психически за споделяне на лични неща. Учтивостта превръща дори протестите срещу икономиите на Камерън в добре озвучен карнавал, който залива площад Трафалгар със значки и послания в цветовете на дъгата. Никой не чупи, не цапа, не стреля с обиди по случайните минувачи, а присъствието на полицейски обръч около шествието е дискретен като бримка върху булчински жартиер. „Монитор” събра скромна част от забележителностите, през които можете да се отбиете в рамките на символичните четири дни.
Окото на Лондон
„Мамо, пишка ми се!” е репликата, който всеки турист с дете мечтае да чуе от върха на London Eye (“Окото на Лондон”). За щастие на борда винаги се намират поне по двама азиатци, които маркират всеки квадратен сантиметър от кабината със стик за селфи и подскок на газела. Преследвайки съвършения кадър за Фейсбук те правят по три обиколки в минута, готови са да заемат челна стойка на екраните с 4D проекции на забележителностите в идеалния център на града и стрелят с пискливи директиви през рамото на всички останали. Единствения добър пример, който дават азиатците, когато сте затворени с дете с пълен пикочен мехур в стъклена капсула над Темза, е точно този – кардиоупражненията им на воайори. В 20 минутния си цикъл на въртене колелото предлага на всяка група пауза, в която може да бъде снимана дистанционно. Скоростта не бе толкова охлювска, колкото ни се искаше, но иначе би било невъзможно да поемеш целия трафик от хора. Годишно той завива към 4 милиона, а ежечасно опашките за колелото не падат под 200 души. Благодарение на перфектната организация обаче чакащите яхват своята капсула за не повече от 15 минути, в които минават през рутинна проверка на багаж, лек шопинг на напитки и поза за снимка. Да погледнеш Лондон от окото му е хубаво, но е и „Уау!” преживяване. Идеално е да ви се случи само веднъж, като препоръчително е да си купите билет онлайн, за да избегнете висенето на касите. Цената на пропуска за възрастен е 28 паунда, но при покупка в нета спестявате 7 от тях.
Хайд парк и градините Кенсингтън
Досущ като в „Мисия Лондон” лебедите в Хайд парк са повече от дружелюбни към туристите. Някои ги гощават с екстремни лакомства като лют чипс, но никой не посяга към тях с разтворена торба и готова рецепта за печене като героя на Любо Нейков във филма на Митовски. Симетрично накацали по дървените бентове чайки, патици, реещи се сред водните линии, катерици, готови да ти стиснат ръката срещу качествена ядка, говореща статуя на Питър Пан и мемориалния фонтан на Даяна подминаваме от входа на градините Кенсингтън към изхода на Хайд парк в близост до Падингтън. Художествени галерии и кокетни кафенета с мебели от ковано желязо в близост до водата са единствените сгради, които могат да те приютят при внезапен дъжд. Огромните поляни са решени в 50 нюанса зелено и са осеяни с четящи, припичащи се, спортуващи и табиетлийски пиещи хора, които вместо традиционното одеяло за пикник ползват безплатните дървени шезлонги. Освен цивилизовани велоалеи и тревна площ със смазващ негативизма мащаб парка разполага и с терен за езда.
Природо-научния музей
Прекрасен и безплатен, но на входа ще опитат да ви пробутат гайд за 5 паунда. С началното фоайе ви посреща гигантския скелет на динозавър, който всички познават от безумния филм „Нощ в музея”. Всяка експозиция вътре – от обитателите на джунглата, през гравитиращите в пространството китове, делфини и акули, до възстановките на ти рекс и малките му с триметрови ръмжащи фигури на фона на призрачна светлина, си заслужава мускулната треска от обикаляне. Ако сте с дете над 6 години Природонаучния музей е много по-добър избор за забавление от „Мадам Тюсо”, където замъците на принцесите на Дисни са детронирани от Хан Соло и борда на Хилядолетния сокол. Особено впечатляваща е експозицията, която проследява развитието на човека от ембрион до дълбока старост. От сега си подгответе пледоария, с която да обясните за чудото на зачеването, най-често срещаните пози по време на раждане и начина, по който изглежда окосмяването на интимните части през пубертета след отливка на гипсова фигура. След изтощителната обиколка можете да хапнете в кафетерията на музея, която предлага разкошни мъфини и сладкиши, чиято цена не пада по 7 паунда за парче. Дворът на музея предлага по-хипарска опиця за отмаряне – да си вземете хот дог или сладолед от каравана и да презредите батериите си на някоя от пикник масите.
Бъкингамския дворец
До Бъкингамския дворец си заслужава да се отиде за две неща – да видиш официалната церемония по смяна на караула, или да разгледаш част от служебните помещения. Те са отворени за простосмъртни в периода август-септември, когато нито кралица Елизабет, нито подчинените й са там. През останалото време масовката се стича там, за да се снима с някой от полицаите пред портите, или за да хапне сладолед на стълбите на изключително красивия мемориал Виктория.
Бъкингам е бил частна собственост за около 150 години и става официален кралски дворец при коронясването на кралица Виктория през 1837 г. Последните големи структурни допълнения са направени в края на 19-ти и началото на 20 век, включително и на Източната фасада, с добре познатата тераса, на която кралското семейство традиционно изнася поздравления към народа отвън. Въпреки това, дворецът е бил разрушен от немска бомба през Втората световна война, а кралската галерия е построена отново и открита за обществеността през 1962 г. В Бъкингамския дворец се намира най-голямата частна градина в Лондон.
Зоологическата градина
Разположена е в Риджънтс парк, но гони размера на столичния Южен. Това е мястото, в което ще уплътните един ден с лекота, за това стегнете прасци и портфейл. Входът за възрастен е 24.25 паунда, а за дете от 3 до 15 г. е 17.60. По желание може да оскъпите билета си с фиксирано дарение от 2 паунда, които отиват за поддръжка на всички съоръжения и храна на животинките. Както и на Окото, така и тук след като ви кажат „добре дошли” предлагат снимка на фона на тематичен декор, която можете да си закупите за спомен на тръгване. Отправната ви точка вътре е площад, осеян с огромен магазин за сувенири, ресторант, шатра за приложни изкуства и въртележка. После директно се потапяте в небесно синьото на басейна, в който щъкат пингвинчета с джобен размер. Построен е така, че от една страна да се врязва в напълно естествен бряг, от друга в каменна козирка с пясъчен цвят, и за удоволствие на публиката – в огромни стъкла, които показват пингвините в пълната им прелест. Усещане за тропици създава шатрата с десетки видове екзотични пеперуди, които летят свободно край посетителите и пищната растителност. Температурата вътре е над 25 градуса, а влажността създава усещането, че можеш да режеш въздуха с нож. Кралството на тигрите отново позволява панорамна гледка към хищниците и е заобиколено от индийски шатри, а парцела на горилите е с размер на малък затворен жилищен комплекс. Посреща ви табела, че в семейството има бебе и туристите трябва да са тихи, за да не разгневят покровителствено настроения татко. В този парк няма клетки с решетки – всяко животно обитава естествена среда между заграждения от дърво, стъкло и камък. Сред козичките, понитата и лемурите всеки може да влезе, да ги храни и погали. Зебрата, носорога и жирафа са разположени над канал на река, който е свързан с основната част на зоопарка чрез няколко тунела. Забавленията за деца варират от театър и шоу с част от животните през водна пързалка, която могат да активират с тропане на краче и тунели в клетките на по-дребни животинки, до мини парк с дървени къщички и катерушки.
Монитор
