В годините на соца в България има няколко случая на заловени наши сънародници, станали агенти на чужди държави и разузнавания. В повечето от случаите те са осъдени и наказани със смърт. Има обаче и изключения, като едно от тях е свързано със случая на Хенрих Шпетер. Той е един от малцината разкрити агенти, които доживяват до дълбока старост извън България. Шпетер умира през 2009 г. на 89 години, като последно твърди, че е бил осъден невинен.
Хенрих Натан Шпетер е роден през 1921 г. в София в заможно лекарско еврейско семейство. Завършва френски колеж, а след 9 септември въпреки еврейския си произход е приет и постъпва в редовете на БКП.
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Тъй като знае шест езика: руски, немски, английски, френски, испански и иврит, е преводач на съветската военна мисия към Съюзническата контрола комисия.
Тогава е вербуван от Държавна сигурност и приема да донася за настроенията на служителите на американската военна мисия. През 1947 г. започва работа в Дирекция на печата, а четири години по-късно в радио София.
Виена
През 1960 г. е приет като научен сътрудник в икономическия институт на БАН в направление Икономика на съвременния капитализъм. През 1966 г. сам, без никакви връзки и намеса на държавата, успява да си уреди работа в Центъра за индустриално развитие при ООН – ЮНИДО, и работи в Ню Йорк, а след това и във Виена. След завръщането си в България през 1973 г. започва работа като старши научен сътрудник в Института за Азия и Африка към БАН.
Хенрих Шпетер води своето незабележимо съществуване до март 1973 г., когато в БАН се получава писмо от Института за международни стопански сравнения във Виена. В него се иска разрешение да бъде позволено на ст.н.с. Хенрих Шпетер да изготви и да изпрати на Виенския институт доклад на тема „Стопанско координиране между страните членки на Съвета за икономическа взаимопомощ и развиващите се страни.” В български институт остават озадачени. Една чуждестранна научна институция, при това от капиталистическа страна, да иска български учен да им изготви научен доклад е прецедент.
Освен това материалите и темата на въпросния доклад са със секретен характер, тъй като се отнасят до икономиката на страните от социалистическия лагер. Водено от подозрения, ръководството на българския институт подава информация за полученото писмо до службите, откъдето изискват информация за Хенрих Шпетер. Става ясно, че в началото на 60-те години той е проверяван заради връзки с френски дипломати и съмнения, че е възможно да работи за френското разузнаване. Доказателства в тази насока обаче не са открити и разработката срещу него е спряна.
Според друга информация по време на работата си в Съюзническата контролна комисия Шпетер е работил за англичаните и американците, на които е изнасял данни за дейността на съветската мисия. Но и това също не е доказано. Сега обаче, в светлината на новите факти, ДС решава да започне събиране на допълнителна информация за младия учен. Агенти проникват в жилището му в негово отсъствие, но и там ги очаква пълно разочарование. Шпионски материали и писма няма. Открити са само черновата на въпросния доклад, предназначен за австрийския институт, и отчет на Шпетер до директора на същия институт за събраните от него данни при посещението му в Чехословакия и ГДР.
Обиск
На 11 октомври 1973 г. Хенрих Шпетер тръгва за Австрия с колата си. На границата е спрян, а при извършения обиск в багажа му са открити папки с различни по съдържание документи, два бюлетина на Секретариата на Съвета за икономическа взаимопомощ, 17 бюлетина на ЮНИДО и други материали, за които няма разрешение за изнасяне от страната. Шпетер е върнат обратно и задържан, паспортът му е отнет, а намерените материали са иззети. По време на разпита Шпетер отрича да е шпионин и да изнася информация за чужди разузнавания. Въпреки това срещу него е открито дело за оперативна разработка. Телефоните му са поставени на подслушване, а самият той е наблюдаван след излизането от дома му.
ПАДНА ЛИ МИСТЕРИЯТА? Хитлер не се е самоубил, ЦРУ го издирвали в Южна Америка!
На 12 ноември 1973 г. Хенрих Шпетер е арестуван рано сутринта на път за работа. Следователят по случая няма почти никакви доказателства за престъпна дейност на задържания, но след като вижда, че е силно уплашен, решава да го шантажира. Опитът му успява. Арестуваният заявява, че ще направи пълни самопризнания, но иска не да говори, а да пише и да бъде изведен от ареста и отведен някъде на спокойствие. Исканията му са удовлетворени и той е закаран във вила на ДС извън София, където започва да дава своите писмени показания.
Самопризнания
Според разказа на Шпетер шпионската му дейност започва през 1946 г., когато като преводач на съветската мисия в Съюзническата контролна комисия е използван от американеца Ричард Сигъл, на когото предавал информация, получена от съветската мисия срещу възнаграждение. Няколко години по-късно той е потърсен от западни журналисти, които искат от него икономическа информация. Шпетер продължава да предоставя информация на своите американски партньори и след постъпването си на работа в ЮНИДО. Тогава с него се свързват и агенти на ЦРУ, с които той сътрудничи.
За услугите българинът получава в Ню Йорк три пъти по 1000 долара и два пъти по 10 хил. австрийски шилинга във Виена. През 1973 г. при посещение в Израел той поема ангажимент да работи и за израелските тайни служби. Така в продължение на няколко месеца българинът е едновременно агент на две от най-силните разузнавания, на които предава информация.
Съдебното дело срещу Хенрих Шпетер започва на 27 май 1973 г. Четири дни по-късно подсъдимият получава смъртна присъда. След това обаче се случва нещо странно. КГБ отправя искане до българските специални служби присъдата да не бъде изпълнявана и той да бъде разменен срещу задържан в Израел съветски агент шпионин.
На 20 август 1974 г. Хенрих Шпетер е изведен от килията си и е отведен на летището, откъдето с правителствен самолет е откаран в ГДР, в Източен Берлин. Там е разменен за съветския шпионин Карл Мотл, след което от Германия е отведен в Израел, където преживява останалите 35 години от живота си.
Писмо
В деня, в който е изведен от килията, Шпетер пише писмо до Тодор Живков, в което благодари за подарения живот и още веднъж посипва косите си с пепел и признава за шпионската си дейност. Озовал се в безопасност в Израел обаче, той започва да твърди обратното, че е осъден невинен.
Първата страница на доклада за Шпетер, предназначен лично за Тодор Живков
Няколко години след смъртта му синът му Юли при посещението си в България разказва, че преди да почине, баща му искал да изчисти името си от лепнатото му петно на шпионин и предател.
„До края на живота си той беше убеден, че не е извършил престъпление и че е жертва на едно ужасно време и на една огромна пропагандна машина. Изкараха го шпионин. Баща ми обичаше България. Когато работеше в ЮНИДО, той можеше да остане да живее в чужбина, но се върна, защото искаше да живее в България. Дори и след като отиде в Израел, той следеше и четеше непрекъснато какво се случва в България. Ние двамата говорехме на български, той до края на живота си се чувстваше българин и страдаше много, че са се отнесли така с него”, твърди синът Юли Шпетер.
Иван Георгиев
