П резидентката Гордана Силяновска разсмя цяла България: „Ке одговарам на вашите прашања само на англиски јазик. Ке умрам за него“, каза тя при неотдавнашно посещение в София.
А всъщност тя е потомка е на български генерали герои от войните, на изтъкнати български юристи и творци.
Гордана Силяновска-Давкова, настоящ президент на югозападната ни съседка Северна Македония, не е единственият покатерил се до върха на властта, който демонстрира омраза към българския си корен. Достатъчно е само да напомним за Лазар Колишев, в миналото получил юридическо образование в Софийския университет, по-късно помилван от цар Борис III. В молбата си за милост от 7 декември 1941 г. бъдещият председател на инвитро заченатата „Народна република Македония“ се кълне в българския си произход и обещава да следва заветите на дедите си. Които много скоро загърбва, качва фамилното си име на СКИ и по негова заповед се извършват серия убийства и насилия над българи.
Биография
Ето защо сме длъжни да припомним произхода на Гордана Силяновска-Давкова, в началото нека запознаем читателя накратко с биографията на първата жена президент на Северна Македония. Родена е на 11 май 1953 година в Охрид, но коренът на нейното родословие е в Крушево. През 1978 година завършва юридическия факултет на Скопския университет. През 1993-а защитава докторска степен по право в университета на Любляна. От 1992 до 1994 г. е министър без портфейл в първото правителство на социалиста Бранко Цървенковски. От 2000 година е доцент в Скопския университет, а от 2004-та - професор по конституционно право и политически системи в правния факултет „Юстиниан Първи“ на Скопския университет. През 2018 г.
Гордана се обявява срещу договора за приятелство с България и Преспанското споразумение. На 16 февруари 2019 г. е избрана от ВМРО-ДПМНЕ за кандидат-президент на Северна Македония. Първия път губи, но през 2024 г. печели срещу Стево Пендаровски и оттогава е президент на Северна Македония.
Разказ
Васил Силяновски е адвокат и преподавател по право в Софийския университет. Достоен потомък на рода Силяновски, той задълбочено изследва и съставя родословно дърво. Позоваваме се на неговия подробен разказ по Нова телевизия:
„Аврам Силяновски е нашият родоначалник. Той е от старейшините на Крушево, в онова време важен търговски град с около 12 000 население - най-вече българи, имало власи и арнаути, наричани тогава гъркомани. Аврам Силяновски е строителят и архитектът на българската църква „Успение Богородично“ в града. Роден е около 1830 година, а църквата е построена 1865-66 г.“
Васил разказва много интересна история, достигнала до него: „Тогава литургиите са обслужвани на гръцки език, а български свещеници се страхуват да служат на български, защото са заплашвани от гъркоманите, че ще бъдат убити. В навечерието на Рождество Христово 1869 г. един смел български поп - Христо Стефанов, се съгласява. Когато научават това, гъркоманите отиват при турския чаушин на Крушево (б.а. - местния полицейски началник) и го наклеветяват, че попът иска да буни населението. Заптиетата отвеждат попа при гъркоманите, за да се разберат. Старейшините, водени от Аврам Силяновски, отиват също на срещата, става голяма препирня и почти се стига до бой. В Крушево има 2 църкви и чаушинът нарежда българите да отслужват в едната на какъвто език пожелаят. Гъркоманите не се съгласяват, а българите канят чаушина да дойде със заптиетата вечерта преди Рождество пред църквата да пият кафе.
Българите обаче нямат ключ от храма, но млади и пъргави момчета влизат през покрива и отварят вратата отвътре, за да влязат хората. За минути църквата и дворът се изпълват с народ, а чаушинът гледа и пие кафе след кафе. Когато след българската литургия започват да бият камбаните, гъркоманите се събират и се готвят да нахлуят в църквата, която според тях е тяхна.
Преселване
Аврам Силяновски има 4 деца - Олга, Константин, Иван и Георги, които се преселват в околностите на София. Олга Силяновска се омъжва за Захари Футеков, май-малкия брат на Райна Княгиня. Първоначално се установяват в Панагюрище, но после идват в София, където построяват къща на бул. „Дондуков“в стил сецесион.
Първият военен в рода е капитан Георги Силяновски, син на родоначалника Аврам. През 1879 г. Георги завършва първия випуск на Военното училище в София. Заминава и живее в Санкт Петербург, където става успешен търговец и изпраща пари на своите роднини в България.
Родата
Проф. Димитър Силяновски е негов племенник, който е един от най-известните български юристи - два пъти декан на юридическия факултет, а по-късно през 1944 г. и ректор на Софийския университет. Член е на управителния съвет на МНИ и на Македонските просветни дружества. Помага за битовото установяване на хилядите бежанци след войните. През 1945 г, за малко е председател на МНИ, но напуска, защото отказва категорично да се пише „македонец“.
Син на Константин Силяновски е героят от войните генерал Васил Силяновски, а Григор е негов първи братовчед: „Племенник на Георги е и бъдещият генерал Григор Силяновски, който е бащата на моя прадядо, продължава разказа си адвокат Васил Силяновски. Той има 3 деца - Евгения, Вера и Иван. Евгения се омъжва за адютанта на баща си Христофор Серафимов, по-късно също генерал. След преврата на 9 септември 1944-а го привикват в София, но негови приближени го предупреждават да се скрие. Той тайно се установява в манастира „Седемте престола“, където заживява нелегално. Случайно го разпознават и предават. През 1951 г. е убит в манастира.
В двете Балкански войни полковник Григор Силяновски участва в битката при Одрин като свързочник към главната квартира. Сражава се при Дойран и Завоя на Черна.
Според летописеца „мъжките имена в нашия род са предимно Васил, Григор, Константин, Иван“.
Трифон Димитров Силяновски е изтъкнат български композитор, пианист, педагог и философ, роден през 1923 г. в София. Съосновател е и на Камерна опера-Благоевград. Но на 2 юли 1949 г. той изтегля „късата клечка“. По време на репетиция в зала „България“ връхлита негов колега и съобщава, че Георги Димитров е починал. Погледа на Трифон се спира на закачените портрети на Димитров, Ленин и Сталин и със закачлива усмивка изговаря: „А кога ще си отиде третият?“.
Следва донос, арест и... 3 години в лагерите Богданов дол и Белене: „Ужасно беше, майката си трака!“- пише Трифон Силяновски в спомените си. Умира през 2005 г. в София.
Спомен
Пишещият тези редове си спомня едно пътуване през далечната 1993 г. в Охрид с родения в Скопие Любчо Нешков, основател и собственик на агенция БГНЕС. На брега на езерото погледът на двамата е привлечен от четири възрастни жени, които си бъбрят. Любчо казва: „Ела да чуеш онази чиста, българска реч, каквато и в Търново вече не се говори!“. Когато около 70-годишните жени разбират, че двамата са журналисти от София, запрегръщат ги с просълзени очи: „Милинките деца, много се радваме! Тъгуваме за България!“. После Любчо коментира: „Тези баби са били ученички през 1941-44 година и са попили архаичния български говор!“.
Преди години Гордана Силяновска разказвала за детството си, че е учела в училище „Георги Димитров“, играела си с български деца, а любими й били разказите на Елин Пелин. Вече премълчава тези факти. Както и да прикрива българския корен в рода Силяновски. Така стигаме до случката отпреди няколко дни, когато президентката Гордана на пресконференция в София настоя журналистите да й задават въпроси на английски език, защото българския не го разбирала. Затова шеговито перифразираме популярната реклама за македонската наденица: „Ке одговарам на вашите прашања само на англиски јазик. Ке умрам за него!“.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Румен Жерев
