0

В 37 фотоса, изложени в столичния Клуб на фоторепортера, Румен Жерев, дългогодишен кореспондент на „Телеграф“ в Югозападна България, е запечатал своите спомени от Париж - такъв, какъвто го е видял преди две десетилетия.

„По една случайност изложбата ми съвпадна с ужасните събития в Израел. Но тя бе провокирана от арабските бунтове, разтърсили „Града-Светлина“ през изминалото лято. Затова реших да покажа истинското лице на Париж - такова, каквото го видях преди 21 г. Разрових се в моя архив и намерих снимките, които бях правил по време на двете си пътувания до Париж - през декември 2002 г. и през пролетта на 2003 г.“, споделя журналистът.

Шансон

Тогава той гостувал на бившата си колежка Борислава Симова - фоторепортер във вестник „Демокрация“ през 1992-1999 г., и нейния френски съпруг Алекс. „Париж беше друг. И тогава беше вече етнически многообразен. Навсякъде се срещаха араби, африканци и азиатци, но ухаеше на любов и изкуство. Имаше навсякъде улични художници, музиканти с акордеони, изпълняващи шансони в традиционния френски стил. Особено вълнуващо за мене бе настроението, което цареше в Люксембургската градина, където млади двойки се милват и целуват. Така беше и в Монмартър, и в Латинския квартал. Инстинктивно започнах да вдигам фотоапарата при всяка такава сцена“, разказва Румен.

Демокрация

Днес Жерев си припомня думите, казани му от свекървата на Симова: „Векове наред Франция е експлоатирала своите колонии в Африка и Близкия изток, дойде време да компенсираме по някакъв начин това. Сега Франция приема своите бивши колониални поданици, дава им гражданство, жилища. Това е нашата демокрация“. Но това, което го виждаме напоследък, просто не е логично, защото Париж не заслужава такова отношение от тези, които Франция е приютила. Те упорито не искат да приемат нашите ценности, особено мюсюлманите. Почти никой не работи, карат я на социални помощи и така конфликтите се задълбочават, смята Румен Жерев. Използвайки прословутия лозунг на хипитата, фоторепортерът призова: „Правете Париж, а не война“. Защото виждаме, че нещата в световен мащаб стават все по-лоши.