Б ижута, принадлежали на българския цар Фердинанд и семейството му, бяха продадени на търг в Женева за 1 238 139 швейцарски франка, което е около 2 517 136 лева, изчисли „Телеграф“.
На търга бяха купени точно 64 бижута и ценни предмети, принадлежали на царското семейство през XIX и XX векове.
Поход
Най-висока цена постигна знак на Ордена на златното руно, който Фердинанд получава през 1911 г. като подарък за рождения си ден. Знакът бе изтъргуван за 127 000 швейцарски франка, което е 258 191 лева.
Фердинанд на тази снимка е с двата знака от Ордена на златното руно, които са върху лентата
Орденът на златното руно е основан през 1430 г. от херцога на Бургундия Филип III Добрия за сватбата му с Изабела Португалска. Тогава херцогът призовава на кръстоносен поход за освобождението на България от османска власт, но по различни причини това така и не се осъществява.
Знакът обаче се превръща в символ на аристократите от цяла Европа, като се дава на хората „с най-синя кръв“. Предполагаемата цена на този знак бе между 36 000 и 55 хиляди франка, но сумата бе надхвърлена чувствително.
През вековете Орденът на златното руно се разделя на два клона – бургундски и австрийски, това става след кончината на императора на Свещената римска империя Максимилиан I. Получилият най-високата цена на търга в Женева е от бургундския клон. В средата му има сапфир, донесен от Цейлон.
Друг знак, принадлежал отново на Фердинанд, но от австрийския клон, бе продаден на търга за 68 850 швейцарски франка, което е около 139 972 лева. Известен е поне един случай, когато е в Германия и му правят снимка, когато Фердинанд I е сложил на парадната си униформа и двата знака на Ордена на златното руно.
Гривна
Гривна, която Фердинанд подарява на жена си Мария Луиза Бурбон-Пармска през 1890 г., бе продадена за 73 660 франка, което е около 149 750 лева.
Княгиня Мария Луиза е с браслета, този път носен като гривна
В средата на гривната има изумруд от Колумбия, около който има квадрат, инкрустиран с малки диаманти. След смъртта на Мария Луиза гривната преминава като наследство на по-малката дъщеря на Фердинанд – княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска.
На най-известната снимка на княгинята тя е с тази гривна заедно с много други бижута. Всъщност става въпрос за браслет – може да се носи и като гривна, а средната част и като брошка.
Печат
На търга бяха продадени и два печата на Фердинанд. Особено интересен бе този от планински кристал, украсен със златен гущер на клонка с шифъра и герба на Фердинанд I Български.
Той е направен като цилиндрична кутия. Предполага се, че с него подпечатва документите при обявяването на независимостта на България през 1908 г. След това Фердинанд получава и титлата „цар“.
Но дали точно това е печатът на независимостта, не може със сигурност да се каже. Печатът от кристал взе 6096 швейцарски франка, което е около 12 393 лева.
Бяха продадени и ръкавели на цар Борис III от 1930 г. от емайл и диаманти.
Ръкавелите на Борис III с БГ трибагреника и розови диаманти.
Те са от съединени шестоъгълници. Емайлът е с цветовете на българския трибагреник, а върху него са знаците на царя, направени от розови диаманти. Те взеха 6350 франка – около 12 900 лева.
Георги П. Димитров
