Д нес сърбоманската власт в т.нар. Северна Македония отрича милиардния в долари български принос за развитието на инфраструктура, култура и образование в Повардарието през трите години, в които България администрира областта.
Ожесточената и нелепа антибългарска кампания, която югозападният ни съсед в лицето на премиера Мицковски и президент(ката) Силяновска засилват в последно време ни кара да припомним накратко някои доказани исторически факти.
Факти
По време на българското управление във Вардарска Македония между 1941-1944 г. Царство България пренасочва огромна част от националния си капитал за възстановяване на областта. Според Македонския научен институт (МНИ) и исторически анализи сумата се изчислява на около 12,1 милиарда тогавашни долара.
Изследователите доказват, че близо 60% от целия държавен бюджет на Царство България, който през 1943 г. възлиза на 27,58 милиарда лева, отива директно за администриране, инфраструктура и културно въздигане на Македония и Беломорска Тракия. Построяват се стотици километри нови пътища, жп линии (включително свързването на Гюешево с Куманово), гари, мостове и тунели.
Акад. Григор Велев в своята „История на българите от Македония“ пише: „Първата грижа на българското правителство е откриването на български училища във Вардарска Македония. Започват дейността си 867 начални училища, от тях в Беломорска Тракия са 270 учебни заведения и 7 гимназии. От България са командировани над 2000 учители, които преподават до края на 1944 г., в училищата се обучават близо 46 000 деца. В Битолска област има 90 ученически трапезарии, в които се хранят общо 60 000 ученици. Открити са дневни детски градини в Битоля, Прилеп, Охрид и Ресен.“
Театър
С постановление на Министерския съвет № 1697 от 1 юли 1941 г. в Скопие се открива Народен театър. За директор е назначен роденият в Стара Загора известен режисьор Стоил Стоилов. Със заповед на министъра на народното просвещение Борис Йоцов от София пристигат режисьорите Стефан Сърчаджиев и Александър Иконографов и драматургът Петър Горянски.
Само през сезон 1941/1942 г. театърът изнася общо 262 представления из цяла Македония със среден брой зрители 408, или общо 106 801 зрители. Изнасят се представления и в Бърно, Прага, Букурещ, Белград, Любляна, Загреб.
През трите театрални сезона от 1941 до 1944 г. са поставени пиесите: „Борислав“ на Иван Вазов, режисьор Стефан Сърчаджиев; „Милена“ на Стефан Савов, режисьор Александър Иконографов, както и „Бедността не е порок“ на Александър Островски, режисьор Александър Иконографов; „Хъшове“ на Иван Вазов, режисьор Георги Стаматов; „Златната мина“ на Ст. Л. Костов, режисьор Стефан Сърчаджиев; „Милионерът“ на Йордан Йовков, режисьор Петко Атанасов; „Бащи и деца“ на Владимир Полянов, режисьор Стефан Сърчаджиев; „Дванайста нощ“ на Уилям Шекспир, режисьор Стефан Сърчаджиев; „Боян Магесник“ на Кирил Христов, режисьор Георги Стаматов.
На 5 юни 1944 г. се играе последното представление, след което театърът е разформирован.
Университет
С постановление на Министерския в Скопие се открива Държавен университет „Цар Борис Трети – Обединител“ - филиал на Софийския университет. Постановлението е публикувано в Държавен вестник, брой 4, от 6 януари 1943 година, а приемът на студенти започва през есента на същата година.
Университетът е тържествено открит на 19 декември 1943 година, а сред гостите са княз Кирил Преславски, министърът на народното просвещение проф. Борис Йоцов, първият ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан и председателят на Македонския научен институт проф. Никола Стоянов.
В приветственото си слово княз Кирил пред препълнената с гости аула отправя приветствие: “Като обявявам от името на НВ царя за открито новото висше училище за наука, култура и национално съзнание и като призовавам Всевишния да бди над целокупната българска земя, аз пожелавам в светлината на заветите на свети Климент Охридски и царя Борис III Обединител, да крепне делото на българската просвета и култура в Македония, да се засилва устрема към труд и творчество, на ония, които творят българската наука, както и на будната академична младеж, за да вървим под скиптъра на НВ Симеон II, цар на всички българи, заедно с целокупния български народ, към възход и величие. Да живее обединена България!“
За ректор на университета е избран професорът по философия от Софийския университет Атанас Илиев.
През първата година са приети 130 студенти в историко-филологическия факултет, състоящ се от 8 катедри в три специалности: славянска филология, история и география. Новооткритият Скопски университет разполага с голяма тържествена зала, 21 големи стаи за аудитории, 10 стаи за кабинети и други помещения за нуждите на университета. Дотогава в същата сграда се е помещавала търговската гимназия в града. На по-успешните студенти се отпуска стипендия. Освен ректора по това време доц. Атанас Илиев на студентите преподават доцентите Емил Георгиев, д-р Георги Шоптраянов, Игнат Пенков, Велчо Велчев, д-р Александър Бурмов, Христо Данов, Димитър Крънджалов.
Библиотека
По време на сръбската окупация след Първата световна война всички книги, събрани в българските читалища, са изгорени. Затова от България се доставят хиляди нови български книги. На 1 септември 1941 г. в Скопие е открита Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература. За директор на библиотеката е назначен Георги Шоптраянов. В Скопие е открит и народен музей.
През османското робство във Вардарска Македония са открити почти 250 български читалища. След Ньойския диктат от 1919 г. сръбските окупатори ги заличават.
Ето защо след Воскресение на 1941 г. започва тяхното възстановяване. През лятото на същата година в Битоля се открива читалище „Пейо Яворов“. Читалища се създават в селата Дихово, Велушина, Бач, Старавина, Радобор, Новаци, Иваневци, Стругоно, Буково, Старавина. Те се попълват с книги, изпращани от Министерството на просветата, Дирекцията за национална пропаганда и различни културно-просветни дружества и организации.
На 20 април 1941 г. (Воскресение) „Радио Скопие“ започва да излъчва като българска регионална радиостанция. Директори са българите Есто Везенков и Димитър Гюзелев, а екипът наброява около 20 души: „Внимание! Тук радио Скопие! Христос Воскресе!“ - с тези думи започва първото радиопредаване. Програмата включва емисии на радио София, собствени исторически и детски предавания, рубрика „Труд и радост“, както и новини на немски и турски. Силно застъпен е местният фолклор. Първи директор на станцията е Есто Везенков, а след него ръководството се поема от Димитър Гюзелев, активист на ВМРО. Последните радиопредавания са в края на август.
През септември 1944 година титовци закриват дейността на всички български културни огнища. Театралните, университетските и читалищните дейци, които имаха недалновидността да останат във Вардарска Македония, бяха арестувани, някои от тях избити без съд и присъда, а другите изгниха в затвора Идризово и лагера Голий оток.
Румен Жерев
