З а да изпъкнат престъпленията на човек по време на жестокостите на Втората световна война, те трябва да са наистина непоправими. Д-р Сатана, известен също като Марсел Петио, бил особен сериен убиец, който действал извън Франция по време на Втората световна война.
Dr. Satan: The Terrifying French Serial Killer of WW2 Paris#marcelpetiot #serialkiller#Francehttps://t.co/BzNAOPgbgF
— Crimina Mundi (@CriminaMundi) September 16, 2023
Марсел Петио е роден на 17 януари 1897 г. в Оксер, Франция. На 11-годишна възраст един ден той взема пистолета на баща си в клас и стреля с него без видима причина. По-късно същата година той предлага на 11-годишно момиче секс.
Тези инциденти водят до изключванeто му от училище. Като тийнейджър Марсел ограбил пощенска кутия и впоследствие бил арестуван за кражба и повреда на обществена собственост. Това води и до първата му психиатрична оценка. Криминалните му обвинения са свалени, когато бил диагностициран с психично заболяване.
Първият му сблъсък със закона не успява да разубеди Марсел от престъпните му подвизи. Той продължава и многократно е арестуван. Тези по-късни арести довеждат и до потвърждаването на диагнозата му през 1914 г.
Психичното заболяване не спира френската армия да приеме молбата на Марсел да се присъедини към военните усилия през 1916 г. Той не служил дълго, когато е ранен по време на Втората битка при Ена. Това води до поредна психиатрична оценка, по време на която той бил диагностициран със срив.
Военната служба не направи нищо, за да го вкара в правия път и той отново е арестуван, този път за кражба на военни одеяла и морфин, както и лични вещи на други военнослужещи.
Марсел е изпратен в психиатрична болница във Фльори-ле-Обре. Той бил диагностициран с още повече психични заболявания. Бил лекуван и върнат обратно на фронта през юни 1918 г. Това последно разполагане било прекъснато, когато той наранил крака си с граната. Поставят му диагноза и го връщат у дома.
Когато войната приключва, Петио се присъединява към ускорената образователна програма за ветерани от войната. В рамките на осем месеца Петио завършва медицинско училище и работи като стажант в Еврьо.
След това се премества във Villeneuvre-sur Yonne, където не губи време и се връща към престъпните си пътища. Той нарочно пристрастява пациентите си към лекарства и тайно кандидатства за държавна медицинска помощ за своите пациенти (това означаваше, че му се плаща както от пациентите, така и от правителството за всяко лечение). Също така се твърди, че е извършвал задкулисни аборти и е крадял от пациентите си.
През 1926 г. Петио среща Луиз Делаво, дъщеря на възрастен пациент. Смята се, че тя е първата му жертва на убийство. Тя изчезва през май същата година.
Съседи съобщават, че са видели Петио да поставя нещо голямо в багажника на колата си по същото време, когато Делаво е изчезнала. Полицията разследва, но не открива нищо. Няколко седмици по-късно полицията изважда от река Йон неидентифицирани части от женски тела.
Скандалът не забавя Петио. Същата година по някакъв начин става кмет. На следващата година той се жени за Жоржет Лабле, дъщеря на богат земевладелец. Синът им е роден през 1928 г.
Мандатът на Петио на кметския пост бил пълен с различни скандали, включително злоупотреби и кражби, както и измами. Той подава оставка през август 1931 г., но неговият чар бил такъв, че той все още имал много поддръжници. Скоро отново е избран, но този път за съветник, но за кратко.
По времето, когато Петио губи мястото си в съвета, той вече се е преместил в Париж, за да преоткрие себе си. Използвайки фалшиви акредитиви, той привлича богати пациенти и създава уважавана практика. Той се връща към старите си навици да предписва пристрастяващи лекарства и да извършва измами. По това време той бил институционализиран за клептомания, но скоро е освободен.
До този момент Петио бил доказал, че е психично болен и до голяма степен без морал, но не бил направил малко, за да си спечели прозвището д-р Сатана. Достатъчно е да се каже, че Втората световна война изважда най-лошото в този вече дълбоко разстроен човек.
Петио успява да избегне принудителната германска армия на френски цивилни през 1940 г., като фалшифицира удостоверения за инвалидност и продължава работата си като лекар. Тогава той започва да се представя като герой. Той твърди, че се бори с германската окупация и е част от френската съпротива.
В действителност той създава фалшива мрежа за бягство. Той твърди, че може да изведе тези, които германците преследват, от Франция чрез преминаване към Аржентина и други южноамерикански нации през Португалия.
Цената била 25 000 франка на човек. Евреи, бойци от съпротивата и осъдени престъпници били насочвани към д-р Сатана от трима от съзаговорниците на Петио. Той казва на тези хора, че е необходима ваксина за влизане в Аржентина.
Когато се съгласяват да получат ваксинацията, той ги инжектира с цианид. След това ги ограбвал и се отървавал от телата им.
Отначало той просто изхвърлял телата в Сена. След като това станало твърде рисковано, променил тактиката и започнал да ги потапя в негасена вар или ги изгарял.
В крайна сметка Гестапо (тайна държавна полиция) събира достатъчно доказателства, за да арестува трима от съучастниците на Петио, но така и не хваща самия мъж.
Въпреки измъчването им, Гестапо така и не получава информация за съпротивата. На Гестапо като че ли никога не му е хрумвало, че това е така, защото си имат работа със сериен убиец, а не с контрабандист на хора.
На 11 март 1944 г. късметът на д-р Сатана най-накрая се изчерпва. Съседите му се оплакали на полицията от неприятна миризма, която се носи от дома му, както и от големи количества дим от комина му. Опасявайки се от пожар, полицията извикала пожарникари и влязла в къщата.
Те влизат в къща на ужасите. В мазето са били заровени тленните останки на 10 души. В бумтящия огън на въглищната печка имало още човешки останки. При оглед на задния двор открили още повече останки в яма с негасена вар. Къщата била пълна с куфари, дрехи и лично имущество на жертвите му.
Медиите скоро разбрали историята. Последвал медиен цирк, по време на който Петио е наречен "Доктор Сатана".
Петио обаче избягал и успял да остане скрит в продължение на седем месеца. Той казал на приятели, че полицията е открила телата на германци и доносници, които той е убил за каузата. Успява да се укрие до освобождението на Париж през 1944 г.
Д-р Сатана най-накрая е заловен на 31 октомври 1944 г., когато е разпознат на метростанция в Париж.
Винаги измамник, доктор Сатана вярвал, че може да се измъкне до последно. По време на процеса той многократно твърди, че е бил член на съпротивата. Той заяви, че телата са били на доносници и германски заговорници. Той твърди, че те са били убити от неговите съюзници в съпротивата, а не от него.
Този път късметът му изневерил. Д-р Сатана нямал съюзници в съпротивата и половината групи, към които той твърди, че се е присъединил, никога не са съществували. В крайна сметка той е съден за 26 убийства и осъден на смърт. Д-р Сатана е екзекутиран чрез обезглавяване на 25 май 1946 г.
Петио вероятно е виновен за много повече от 26 убийства. Той отнася истинското число със себе си в гроба. Д-р Сатана е изумително напомняне за това как злите хора могат да се промъкнат през пукнатините, особено по време на война.
*Източник: www.historicmysteries.com/ Vesti.bg
