С пореден „хепънинг“ на 11 октомври тази година в Прилеп македонистката власт чества измисленото „востание против бугарскиот фашистички окопатор“, обявено за официален празник. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски не пропусна възможността да се появи пред насъбралите се няколкостотин прилепчани, за да „изплюка“ поредната доза омраза срещу държавата, за чието гражданство е кандидатствал през 2008 година.
Денят 11 октомври е възхваляван от примитивната и злостна пропаганда на властите в Скопие като важен етап в „борбата за самобитност и самостойност“ на т.нар. македонски народ. Какво всъщност се случва на 11 октомври 1941 година в Прилеп?
Мемоари
Отдавна е документирано със снимки как на 19 април 1941 г. българската войска е посрещната с цветя и сълзи из цяла Македония. Така след повече от 20 години в Скопие, Охрид, Битоля навсякъде се прегръщат роднини и стари приятели. В Прилеп дори местните се скарват кой да приеме и нагости повече български войници у дома си!
В мемоарната си книга „ВЪЗКРЕСЕНИЕ-Македония-1941“ авторът Сотир Нанев, родом от Прилеп, пише: „Преди нашето идване в Прилеп на два пъти се пускал слух, че българските войски идат. Целият град се стекъл да ги посреща. Но напразно. По-късно научих, че след като сме заминали, това се повторило още три пъти. Последния път целият град при проливен дъжд е стоял на гарата до един часа в полунощ. А влакът с войските е пристигнал призори. По улиците, по заведенията, дори и в магазините виждахме буквално полудял от радост народ. Седнали прилепчани по четири-пет души, пият си и си пеят. Пеят нашите революционни песни – Ботевите. И така навсякъде. Като че грамаден товар се е смъкнал от плещите им и сега те, изправени, свободно могат да дишат...!“. Над 80% от 22-хилядната Пета българска армия са бежанци от Македония, прогонени от родните си места от сръбската и гръцка окупационна власт.
Подло
Според скопските „историчари“ на 11 октомври 1941 г. започва епично „востание против бугарскиот фашистички окопатор“. А всъщност 16 въоръжени от т.нар. прилепски партизански отряд „Гоце Делчев“ нападат полицейския участък в Прилеп. Предвожда ги „востаникот“, носещ името на „турано-бугарскиот хан“ Аспарух (?), с фамилия Йосифовски. В „баталната“ схватка нападателят Душко Наумовски познава в нищо неподозиращия постови стражар Петър Колев - приятел на баща си и техен съсед. Заговаря го, после подло го застрелва в гръб с три изстрела и побягва. Мобилизираният Петър Дамев Колев от Смилево е баща на три деца, който на всичкото отгоре е племенник на Апостола на македонските българи Даме Груев. Докато Душко извършва този „подвиг“, Аспарух хвърля бомба в участъка, от която няма особен ефект. След убийството на Колев започва стрелба, а „храбреците“ си плюят на петите и побягват покрай реката извън Прилеп. Друга група „херои“ прекъсват телефонните жици и електричеството в града. С това се изчерпва „востанието против бугарскиот фашистички окопатор“.
Впоследствие 20-годишният тогава Душко, осъзнавайки донякъде мерзостта на стореното, изпада в тежка депресия. Скоро е заловен от полицията. Според тогавашното българско законодателство той все още е непълнолетен, поради което е изпратен в затвора. Освободен е през есента на 1944 г. и е назначен на полицейска служба. Но извършва кражба на бижута и отново е в затвора за 8 месеца, този път на мечтаната от него Югославия. Лежи осем месеца, след което е освободен по нареждане на Лазар Колишевски. Уволнен от МВР, Душко става артист в Прилепския театър. Впоследствие е назначен за директор на театъра в Битоля. Поради криминалните си прояви не е награждаван, нито пък е обявен за „народен херой“. Душко загива в автомобилна катастрофа през 1961 г.
Бащата на убития български полицай Петър Колев се казва Даме Колев Стамболджиев и е гребенар от Смилево, четник от четата на Павле Колев Кръстев, участвал е с оръжие в ръка в Илинденско-Преображенското въстание. Майката на Петър Колев се казва Цола. За това има удостоверение с дата 25.02.1943 г. на Илинденската организация в село Смилево, Битолско. Даме Колев Стамболджиев получава българска народна пенсия през 1943 г. като особено заслужил деец в освободителните борби.
Траур
Водачът на македонското освободително движение Иван Михайлов в своята статия „Траурният ден 11 октомври 1944 година“, публикувана на 25 октомври 1973 г. в „Македонска трибуна“, пише: „Този ден - по своето съдържание - може да се сравнява с деня, в който през 1014 година византийският император Василий Втори заповяда да бъдат ослепени четиринадесет хиляди български войници на цар Самуила. Съвременниците основателно нарекоха този император Василий Българоубиец.
Марксистите, подкрепени и от сръбския антибългарски нагон, решиха да ослепеят духовно, да посегнат върху миналото и душата на един милион българи - пак в Македония... Но нито техният 11 октомври, нито византийското безумие от 1014 г. могат да бъдат поводи за плач и въздишки на отчаяние. Точно обратно - те са извор на воля и вяра, че нашата българска правда ще победи“.
Пародия
Всяка година на тази дата днешната скопска власт прави възстановки на събитието. Гвоздеят на тазгодишния пародиен „хепънинг“ беше участието на северномакедонския премиер Християн Мицкоски, който го превърна в предизборен митинг. Пред няколкостотин прилепчани той не пропусна за пореден път да „изплюка“ лъжи по адрес на северния си съсед. С много странна метафора Мицко обвини в капитулация своите конкуренти за властта от СДСМ: „Консензус со СДСМ за прашањето за Бугарија е исто како да имаш консензус со крадец на банки да отвориш банка“ (Консенсус със СДСМ по въпроса за България е същото като да имаш консенсус с банков обирджия за отваряне на банка). За непредубедения читател не става ясно само кой е банковият обирджия и чия е банката.
Гражданство
Днес Мицкоски се кълне, че той и жена му Роза нямат българско гражданство. Припомняме само, че през 2008 г. настоящият премиер на Северна Македония Християн Мицкоски е кандидатствал в консулската ни служба в Скопие за българско гражданство. Това потвърждава тогавашният генерален консул Венцислав Цветанов, пред когото той е внесъл молба за български паспорт и лична карта. Въпреки че лидерът на ВМРО ДПМНЕ, тогава в опозиция, е бил готов да докаже с документи българския си произход, молбата му е била отхвърлена, защото неговото лицемерие е било познато със своите злостни антибългарски прояви.
Припомняме още, че близки роднини на жена му Роза не само имат българско гражданство, но и действаща фирма в село Кулата, Петричко. В кметството, точно до кабинета на кмета, е офисът на баджанака на Християн Мицкоски - Йорданчо Янев. Фирмата „Дано Транс“ е негова собственост, а Йорданчо е съпруг на Стевица, сестрата на Роза Мицкоска. Балдъзата на Мицкоски Стевица Янева е получила български паспорт и лична карта през 2017 г. В декларацията си тя потвърждава с документи, че майка ѝ и баща ѝ са българи по народност, родени в Струмица.
Неотдавна стана известно, че и Саня Божиновска, министър в кабинета на Мицкоски, е български гражданин. Това е поредният пример на лицемерие – властимащ в РС Македония е с български документи след кмета на Скопие, съветник на президента, както и собственик на телевизия. Въпреки това Мицкоски отхвърля вписването на българите в северномакедонската конституция.
Румен Жерев
