0

В лазурните дълбини на Голямата синя дупка в Белиз се крият спомени от далечното минало, както и скорошни трагедии.

Голямата синя дупка е голяма морска дупка в Карибско море, на около 70 километра от брега на Белиз. С диаметър 318 метра и дълбочина 124 метра тя е една от най-големите морски дупки.

Подобни сини дупки са реликви от четвъртвековното заледяване, когато морското равнище е било с над 100 метра по-ниско от днешното - тя е започнала живота си като варовикова пещера, но се е наводнила с покачването на морската вода. В крайна сметка таванът се срутва под тежестта на водата и разкрива яма на морското дъно.

Голямата синя дупка е част от резерватната система на Белизкия бариерен риф - обект на световното наследство на ЮНЕСКО, описан от Чарлз Дарвин „като най-забележителния риф в Западна Индия“. Дом на множество уникални коралови видове - без да споменаваме други животни като западноиндийски ламантини, зелена костенурка, костенурка ястребоглава, костенурка лоджероглава и американски крокодил - районът се е превърнал в магнит за туристи, гмуркачи и изследователи, които се гмуркат с шнорхел.

Спускайки се в дупката, е възможно да се видят останки от сталактити - геоложки характеристики от времето, когато това е била пещера, изложена на открито. Казват обаче, че във вътрешността на Голямата синя дупка няма какво да се види от гледна точка на дивата природа - поне тази, която е жива.

Дъното на синята дупка е лишено от кислород. Нивото на разтворен кислород пада до нула под слоя сероводород, който се намира на около 90 метра дълбочина в дупката, като на практика създава невидима бариера в дупката. В резултат на тези необитаеми условия морското дъно е осеяно с „гробище“ от мъртви морски обитатели, които вероятно са навлезли твърде дълбоко и са се задушили.

През 2018 г. британският милиардер Ричард Брансън, океанографският изследовател Фабиен Кусто и изследователката на National Geographic Ерика Бергман проведоха една от най-актуалните експедиции на Голямата синя дупка.

Пишейки в блога си за пътуването, Брансън коментира как геологията на Синята дупка служи като ярко напомняне за потенциалните разрушения, които изменението на климата и повишаването на морското равнище могат да донесат на света.

„На 91 метра надолу се виждаше промяната в скалата, където тя е била суша и се е превърнала в море. Това беше едно от най-ярките напомняния за опасността от изменението на климата, които някога съм виждал“, пише Брансън.

Той също така отбеляза, че екипът е видял някои доказателства за друг бич на съвременния свят: замърсяването с пластмаса.

„За съжаление, на дъното на дупката видяхме пластмасови бутилки, които са истински бич за океана“, добави той.

Не е известно колко души са загубили живота си в Голямата синя дупка, но Бергман вече предположи, че е известно, че трима души са изчезнали, докато са я изследвали. Трагичното е, че тя смята, че са видели две от тези тела по време на експедицията с Брансън през 2018 г. Скелетите остават там и до днес.

„Наистина се натъкнахме на двама от вероятните трима души, които са се изгубили в Синята дупка, така че намерихме нещо като място за почивка на няколко души и просто някак много почтително уведомихме правителството на Белиз къде сме ги намерили и всички решиха, че просто няма да правим опити за възстановяване. Там е много тъмно и спокойно, просто ги оставихме да си останат“, казва Бергман в интервю за Business Insider през 2020 г.

*Източник: iflscience