„О, скъпи, не тази вечер – не съм в настроение.“ Това са думи, които канадската комедиантка Катрин Райън и съпругът ѝ Боби Кутстра рядко изричат по време на насрочените си интимни срещи два пъти месечно. В интервю за The Times актрисата споделя, че те поддържат любовния си живот „точно два пъти месечно“, вписвайки този ритуал в едно и също график, наред с игрите на децата и детските рождени дни, предаде The Independent.
СЕКС АПЕТИТ: Ето кои храни разпалват страстите в леглото и кои ги убиват на мига!
Освен че имат определена „квота“, 40-годишната звезда на Netflix-сериалa The Duchess дори следи всеки техен интимен момент. „Отбелязвам си ги, в случай че забременея“, обяснява тя.
Докато комедиантката следи секса по график, 70-годишната актриса Джейн Сиймур написа в скорошно есе за Cosmo, че преживява най-пълноценния и страстен секс в живота си със своя партньор Джон Замбети. Тези признания отново повдигнаха въпроса колко често двойките в дългосрочни връзки „трябва“ да правят секс, както и дали един по-административен подход към интимния живот не е ключът към щастливата връзка. Трябва ли изобщо да вписваме любовните си срещи в календара?
За много хора самата идея страстта да бъде „насрочена“ звучи като сигурна рецепта за разочарование.
Попкултурата често ни внушава, че желанието трябва да възниква органично. Изглежда, че светът настоява да бъдем готови за секс. Постоянно. По всяко време.
Реалността обаче е съвсем различна. Мащабно изследване сред над 34 000 британци през 2019 г. (NatSal, публикувано в BMJ) сочи, че около половината от хората в сериозни връзки дори не правят секс веднъж седмично. Данните на YouGov показват, че едва 27% от британското население са правили секс през даден седемдневен период. Но според психолога Джо Кокър, консултант към Колежа по сексуални и релационни терапевти (COSRT), не бива да сравнявате интимния си живот с този на другите: „Някои двойки са напълно щастливи с по-рядък секс, отколкото предполага нормата. А и всъщност разполагаме само с бегла представа за тази норма, тъй като много хора не дават съвсем точни отговори.“
Ключът, според Кокър, е не в определената честота, а в това и двамата партньори да са доволни от сексуалния аспект в отношенията си. „Няма идеално число – всяка двойка е различна.“
Психосексуалният и релационен специалист Лоти Пасел-Симс е на същото мнение: „По-скоро става дума за удовлетворението и комфорта и на двамата партньори, отколкото за определен брой актове месечно.“ Тя е убедена във върховенството на качеството над количеството, тъй като „човек трябва да желае нещо, което си струва да бъде желано“. Д-р Карън Гърни, клиничен психолог и сексолог в The Havelock Clinic и автор на Mind the Gap: The Truth About Desire and How to Futureproof your Sex Life, допълва, че честотата е „много слаб измерител на сексуалното удовлетворение“.
„По-добре е да попитаме: Доволни ли сме и двамата от сексуалния си живот? Ако единият редовно изпитва разочарование, разговора по темата може да се окаже много полезен.“ Специалистите не се ангажират с определения за „перфектна“ честота, но изследване от 2015 г., публикувано в Social Psychological and Personality Science, показва, че двойките, които правят секс веднъж седмично, са най-удовлетворени; увеличаването на броя не води до по-голямо щастие, но намаляването – със сигурност може да върви с по-ниско удовлетворение.
„Ползите от здравословния сексуален живот са безброй“, казва Пасел-Симс, „но могат да се обобщят в две посоки. Първата е по-дълбоката емоционална връзка, когато партньорите са свързани и уязвими един към друг. Втората е чисто физическа: редовната интимност намалява стреса и тревожността, подобрява настроението чрез отделянето на ендорфини, допамин и адреналин.“
Не честотата е най-важна, а удовлетворението, което – според д-р Гърни – е „свързано с щастието (макар че не всички двойки го изпитват). Но има данни, че хубавият сексуален живот често означава и добра връзка. Интересното е, че посоката е само една: страхотният секс почти винаги води до по-хармонична връзка, но обратното не винаги е вярно.“
Изследванията сочат, че честотата на секса в съвременните двойки намалява – особено при обвързаните и семейните. Според NatSal интимността е значително по-рядка във връзки от 10 години, и този спад е много по-отчетлив за хората във връзки, отколкото за необвързаните. Данни от 2017 г., публикувани в Archives of Sexual Behavior, показват, че семейните двойки в началото на 2010-те са правили с 3 пъти по-малко секс годишно в сравнение с края на 90-те.
Д-р Гърни отбелязва същата тенденция в практиката си и посочва като причина все по-натоварения начин на живот, размитите граници между работа и личен живот, както и пристрастяването към смартфоните. „Средностатистическият възрастен във Великобритания прекарва часове дневно, залепен за екрана, което буквално отнема време от връзката му с партньора. Вниманието ни се разсейва все повече и именно способността да присъстваме в момента е от съществено значение за добрия секс.“
Изследователите са категорични: намаляването на сексуалната активност има обяснение в стреса и постоянната „заетост“ в съвременния живот – работата, семейните ангажименти и малкото свободно време непрестанно се преплитат. Животът в дигиталната ера прави границите между личното пространство и обществото все по-неясни, а интернет предоставя почти безкрайни възможности за разсейване. Ролята на жените също еволюира – почти всички работят извън дома, дори когато отглеждат деца, което допълнително натоварва двойките и ги оставя без сили и време едни за други.
В този контекст може би Катрин Райън – заета работеща майка на три деца на 14, 2 и 1 година – е на прав път? Възможно ли е насрочването на определен брой „срещи“ месечно да е формулата, която предпазва връзката от затишие в интимността?
Повечето експерти смятат, че конкретното договаряне на време заедно като двойка е полезно, но планирането на самия сексуален акт може да създаде излишно напрежение. „Ако двойката се забавлява заедно, добрият секс ще последва, ако и двамата желаят това“, казва Джо Кокър. „Самото планиране на секса може да убие спонтанността, което обяснява защо двойки с фертилитетни проблеми често изпитват трудности.“
Гърни допълва, че препоръчва на своите клиенти да определят време за близост, не задължително секс. „Никога не препоръчвам да се планира самият сексуален акт. Идеята, че вървите по конвейер с една единствена крайна цел – секс, често създава твърде голям натиск. По-добре е да планирате по принцип време за физическа близост, с която усилвате интимността, така че желанието да има възможност да се появи по естествен път.“
Все пак, „ако чакате желанието да се появи спонтанно в дългосрочна връзка, вероятно ще чакате твърде дълго“, казва тя. Затова поддържането на добра сексуална връзка изисква усилия и целенасоченост. Много двойки именно затова избират да планират любовните си срещи, за да ги впишат в забързаното си ежедневие. Лоти Пасел-Симс предпочита вместо „график“ да използва думата „ритуал“. „Създаването на специален ритуал дава възможност с намерение да прекарате качествено време заедно – било то чрез интимност или просто чрез съвместно преживяване. След секс много двойки усещат как удоволствието и близостта остават и дни след това, благодарение на освободените по време на оргазъм хормони.“
Ако все пак решите да разчитате на „график за секс“, най-важният елемент е намерението зад него. „Ако това е поредната точка в дълъг списък със задачи, кой ще иска да се включи в такъв ритуал всяка сряда?“ – пита Пасел-Симс. „Но ако има истинско желание за качествено време заедно – докосване, целувки, споделеност – тогава срещите ще са пълноценни. Именно това е същността.“
*Източник: Vesti
