Н ово изображение, заснето от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА, разкрива умираща звезда, която се разпада на газ и прах, и дава мрачен намек за съдбата, която един ден може да сполети и нашето Слънце, съобщи уебсайтът „Futurism“.

Кадърът, направен с инфрачервения инструмент NIRCam, показва вътрешния пръстен на ярък, разширяващ се облак от горещ материал, изхвърлен от звезда, загубила външните си слоеве и превърнала се в плътно ядро, известно като бяло джудже. Именно това ядро сега обстрелва раздуващия се облак с йонизиращо лъчение. При отдалечаване на погледа се разкрива прочутата мъглявина Хеликс, известна с приликата си с „Окото на Саурон“ от сагата „Властелинът на пръстените“. Разположен на около 650 светлинни години от Земята, този емблематичен обект е т.нар. планетарна мъглявина - наименование, което всъщност е подвеждащо, тъй като подобни мъглявини нямат нищо общо с планетите, а са изцяло свързани с еволюцията на звездите. Бялото джудже някога е било умерено масивна звезда, подобна на Слънцето. В края на живота си тя се е раздула до червен гигант, преди да изхвърли обвивката си и да оголи изтощеното си ядро.

Отделеният материал не изчезва безследно. Както телата на животните на Земята се разлагат и обогатяват околната среда с хранителни вещества, така и смъртта на звездите протича по сходен начин, но в мащаб, способен да погълне вътрешната част на Слънчевата система, и в продължение на милиони години. Мъглявината разпръсква в космоса по-тежки елементи, изковани в недрата на звездата, както и други вещества, ключови за формирането на бъдещи планетарни системи около други слънца.

Мозайка от тези космически процеси на „подхранване“ се разкрива в изображението от „Джеймс Уеб“, в което бледите сини петна обозначават най-горещите газове, а по-жълтите и по-хладни области съдържат водород и джобове от прашни облаци, в които могат да се образуват сложни молекули, поясняват от НАСА.

Мъглявината Хеликс съдържа самотно бяло джудже, но тези звездни останки често се срещат и в двойни системи, които сами по себе си представляват впечатляващо зрелище. Когато спътникът на бялото джудже обикаля прекалено близо, плътното ядро може да започне да „ограбва“ материал от другата звезда. След натрупване на достатъчно вещество на повърхността му следва грандиозна термоядрена експлозия, известна като нова. Подобни събития могат да бъдат дори по-ярки от мъглявините, макар и значително по-краткотрайни.

звезда прах Космос НАСА Джеймс Уеб