Е дин от двамата престъпници, замесени в отвличането, което даде на света термина „Стокхолмски синдром”, е починал на 78 години, съобщи семейството му.
Кларк Олофсон, който добива световна популярност през 1973 г. след отвличане и обир на банка в шведската столица, си е отишъл след продължително боледуване, обяснява онлайн изданието Dagens ETC.
Idag får vi minnas Clark Olofsson, en man vars liv präglades av både dramatik och motsägelser. Född 1947 i Trollhättan, lämnade han tidigt ett turbulent barndomshem för att segla jorden runt som tonåring, en resa som satte tonen för ett liv fyllt av äventyr. Clark blev en av… pic.twitter.com/Ox8o335NmO
— Mikael Herrick (@MikaelHerrick) June 26, 2025
По време на шестдневната обсада заложниците на Олофсон започват да изпитват съпричастност към него и съучастника му, защитавайки действията им, докато стават все по-враждебни към полицията отвън.
Clark Olofsson, the man/gangster behind the Stockholm syndrome is dead - 78 years old 🇸🇪
— Meme-J. up north (@J_upnorth) June 26, 2025
Bank robber Clark Olofsson held the hostages captive 1973 in Stockholm, Sweden for six days in one of the bank's vaults. When the hostages were released, none of them would testify against… pic.twitter.com/s8ZzOx5x3y
Инцидентът дава името на психологическо състояние, при което жертви на отвличане развиват привързаност към похитителите си.
Какво е Стокхолмски синдром?
Известната обсада на банката е предизвикана от друг мъж - Ян-Ерик Олсон. След като взема трима жени и един мъж за заложници, той иска Олофсон, с когото се е сприятелил в затвора, да бъде доведен в банката.
Шведските власти изпълняват искането му и Олофсон влиза в банката, която е обградена от полиция.
Години по-късно, в интервю за вестник Aftonbladet, Олофсон твърди, че е бил помолен да действа като вътрешен човек, за да пази заложниците, в замяна на по-ниска присъда, но обвинява властите, че не спазват споразумението.
Олофсон убеждава една от заложничките - Кристин Енмарк, да се обади на шведския премиер по телефона от името на похитителите. Тя моли да ѝ бъде позволено да напусне банката с похитителите в бегачка, казвайки: „Напълно вярвам на Кларк и на обирджията… Те не са ни направили нищо”.
Тя добавя: „Напротив, бяха много мили… Вярвайте или не, но си прекарахме много добре тук”.
По време на няколко телефонни разговора Енмарк казва, че се страхува полицията да не нарани похитителите и непрекъснато защитава действията им.
В мемоарите си тя пише за Олофсон: „Обеща ми, че няма да ми се случи нищо, и аз реших да му повярвам. Бях на 23 години и се страхувах за живота си”.
Заложническата криза приключва след шест дни, когато полицаи проникват през покрива и използват сълзотворен газ, за да обезвредят двамата мъже.
Първоначално заложниците отказват да напуснат похитителите, тъй като се страхуват, че полицията ще ги застреля. По-късно заложниците отказват и да свидетелстват срещу Олофсон и Олсон.
Експерти оттогава спорят дали Стокхолмският синдром е реално психично състояние, като някои твърдят, че това е механизъм за справяне с травматични ситуации.
Терминът е въведен след обсадата от шведския криминолог и психиатър Нилс Бейерот, за да обясни привидно ирационалната привързаност на някои заложници към похитителите им.
Теорията добива широка популярност на следващата година, когато наследницата на калифорнийски вестник Пати Хърст е отвлечена от революционни бойци.
В подкаста Sideways на BBC през 2021 г. Енмарк отхвърля понятието Стокхолмски синдром, казвайки: „Това е начин да обвиниш жертвата. Направих всичко, което можех, за да оцелея”.
Олофсон е рецидивист и прекарва по-голямата част от живота си в затвора. Последно е освободен през 2018 г. след присъда за престъпление, свързано с наркотици, в Белгия.
През 2022 г. актьорът Бил Скарсгард го изиграва в сериала на Netflix – Clark.
Alle eventyr har en slutt. For Clark Olofsson ble eventyret en egen serie, en serie som er verdt å få med seg. pic.twitter.com/HxOeoaFyGw
— Trond B (@TrondB80) June 26, 2025
*Източници: BBC/NOVA