И ма възможност за разкриване на още легла, настаняват и за по-дълъг период. От услугите на центъра се възползват и големи таланти. Търсещите помощ идват в недобро здравословно състояние, казва в интервю за "Монитор" Йовчева.
Има възможност за разкриване на още легла, настаняват и за по-дълъг период. От услугите на центъра се възползват и големи таланти. Търсещите помощ идват в недобро здравословно състояние, казва в интервю за "Монитор" Йовчева.
- Г-жо Йовчева, какъв е капацитетът на Кризисния център?
- Капацитетът на Кризисния център е 100 места, но имаме възможност и опция за разкриване на още легла, така че да могат хората, останали на улицата, да не бъдат връщани.
- Колко души са настанени в момента?
- В момента има 95 души, но откакто Кризисният център работи като такъв, никога досега не се е случвало някой да е потърсил нашата помощ и да бъде върнат или да не бъде приет. Винаги имаме алтернативи. Дори в момента имаме една огромна стая, която не използваме. По-скоро проблем има с тези, които не искат да стигат до центъра. Тоест намират си причина и предпочитат да бъдат на улицата дори в студените дни. Това е нашето предизвикателство.
- Искате да кажете, че никога не се е налагало да молите хора да напуснат центъра, за да се освободят места?
- Не, никога не сме гонили хората. Освен в ситуации, в които са проявили агресия. Тогава имаме друг подход. Ако агресията е породена от нетрезво състояние например, се свързваме с колегите от съответното Районно управление и работим с тях. Ако човек е афектиран от заболяване, тогава търсим психолози или други специалисти. Но това са единични случаи.
- За какъв период настанявате хората в Кризисния център?
- В началото стартирахме с работно време от 18:00 часа вечерта до 10:00 часа на следващия ден. И то в рамките на зимния период. Но когато пандемията беше сериозен проблем и с обявяването на извънредното положение, а след това и на извънредна обстановка, Столичният общински съвет взе решение, по инициатива на кмета, Кризисният център да работи денонощно и целогодишно. Сега хората могат да останат в приюта за какъвто период пожелаят.
Това е една превенция върху запазване здравето на хората, които са вътре, и на тези, които ще постъпят вътре. И съответно, ако излязат на улицата, дори и за през деня, това е риск.
- В какво състояние пристигат хората в центъра, особено през студените зимни дни?
- Различно. Почти никой не е осигурен здравно. Много малко са пенсионерите, които имат пенсия и са осигурени. Повечето от тях имат прекъснати здравноосигурителни вноски. Така че проблемът е здравословен, хората идват в недобро здравословно състояние. Тук трябва да подчертаем ролята на нашите общински болници и специализираните болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация като тази в с. Бухово, които приемат и обгрижват здравословно всички наши клиенти, които имат нужда от лечение.
- Какви са причините всички тези хора да са се оказали на улицата, преди да постъпят в центъра?
- Чисто житейски съдби. Различни са при всеки един от тях. Повечето са били измамени - става въпрос за жилищна измама, други са скъсали връзките си със семействата си по една или друга причина, отхвърлени са от тях. Трети нямат близки, нямат деца, нямат жилище. Четвърти са останали без работа. Имаме за съжаление и млади хора вътре. И затова в центъра разполагаме със социални работници, подкрепящ персонал и дори психолог, който идва в събота и неделя, така че да работи с тях и да ги мотивира да потърсят работа или просто да се социализират.
- Тоест освен подслон и съответните услуги и грижи в Кризисния център имате и механизми за социална интеграция на настанените? Набляга ли се на качества, които е полезно да придобият, като например трудови навици и т.н.?
- Определено, да. Имаме неправителствени организации, с които работим много активно по този въпрос. По тази причина настанените разполагат с интернет в сградата, за да могат те самите да се мотивират да потърсят работа. Социалните работници им съдействат да се регистрират в дирекция „Бюро по труда”. Но броят на тези хора е по-малко. Повечето от настанените са в пенсионна и предпенсионна възраст. Младите хора са нещо ново за Кризисния център през последните години. Голяма част от тях са работили сезонно в София. Когато свърши процесът на работа, остават на улицата и не искат да се върнат в родните си градове, защото там не могат да се реализират.
- Има ли възрастово ограничение? От цялата страна ли приемате или само родом от София?
- Бих казала, че от цялата страна. Не защото го искаме, а защото хората идват да търсят работа тук в София и остават на улицата в някакъв момент. Центърът приема само пълнолетни лица без деца. Имаме сключена спогодба с Българските държавни железници, които при желание от страна на хората, които идват тук, могат да ги транспортират до родните места безплатно. След това се свързваме с колегите от дирекциите за социално подпомагане, ако това се налага, за да могат те да ги поемат и съответно да ползват инструментите на социалното подпомагане. Защото идвайки тук, те не са по постоянен адрес на територията на София и губят всички тези помощи, които могат да получат от държавата.
Лошо е сега, че поради пандемията е ограничен достъпът на външни лица. И преди режимът не беше свободен за хората, които са вътре, но сега сме ограничили донякъде и тази свободна комуникация между тях и околния свят, за да не се разпространява заразата.
- Казвате, че има и млади хора. Има ли много настанени в центъра в момента?
- Не бих казала, че са много. В началото нямаше млади. Предимно бяха само възрастни хора, останали по една или друга причина на улицата, била тя алкохолна зависимост или нещо друго. Всеки си носи съдбата. Тук се срещат всякакви съдби. Имали сме оперен певец, за съжаление художници, всякакви хора. Животът не щади никого. Винаги всеки може да изпадне в някаква рискова ситуация и никой не е застрахован.
- Какви документи трябва да притежават хората при постъпването си в Кризисния център?
- Много е лесен достъпът до услугата. Бих казала дори изключително лесен. Затова и Столичният общински съвет създаде този Кризисен център. Ние имаме три приюта за временно настаняване. Там обаче процедурата по настаняване е доста трудна. Подават се документи, изготвят се предварителни оценки или с други думи не може да се реагира веднага. Затова е създаден Кризисният център, в който общинският съвет даде съгласие достъпът да бъде на база лична карта или ако желаещият да постъпи няма такава, се прави справка в поделенията на МВР. От страна на документация достъпът е много лесен. Важното е хората да имат желание да постъпят в центъра и да спазват реда. Защото това е също голям проблем и за нас.
- Понеже нямаме в България официална статистика на бездомните хора, според вашите наблюдения увеличава ли се или намалява броят на хората, живеещи на улицата?
- Аз мисля, че намалява, определено. Статистика няма, защото те са много мобилни групи. Ние констатираме това с обходите, които се правят.
- В такъв случай как стои въпросът с настанените в Кризисния център през тази година? Повече или по-малко са те в сравнение с миналата година по това време?
- Категорично по-малко. На никого досега не сме отказали място в центъра. Всеки, който е дошъл, дори да не отговаря на условията - например състоянието му е много тежко здравословно, се приема от колегите, след което от медицински лица. Дори когато пандемията беше във върха си, имахме назначен лекар на граждански договор, който идваше в центъра, защото не всеки може да излиза. А и тогава беше такъв период, в който беше по-добре да се избягват посещения в болници, ако не е наложително.
- По сигнали или по собствено желание по-често постъпват хората в Кризисния център?
- Разчитаме и на сигнали, и на самозаявили се. Искам да благодаря на гражданите, защото те са много активни. Непрекъснато имаме сигнали, пише се и до Контактния център на Столична община. Работим с дирекциите за социално подпомагане. Проблемът идва от това, че голяма част от бездомните не припознават Кризисния център като услуга. Те искат да са навън, искат да са свободни. Чувстват се отхвърлени от съдбата и обществото. Но пък, от друга страна, настанените в центъра са оптимисти и ние това искаме да им кажем, че въпреки житейската криза, в която се намират в момента, всеки има своя път в живота.
Монитор
