- Как и кога се роди инициативата за този дигитален архив с исторически адреси, чие беше хрумването, кога сложихте началото и колко са адресите в картата понастоящем?
- Всичко започна като задача по гражданско образование в началото на учебната 2025/2026 година. Трябваше да създадем обществено значим проект и вместо да направим нещо формално, решихме да направим нещо реално. Идеята дойде от едно просто наблюдение: минаваме всеки ден покрай сгради с плочи, на които пише „тук е живял…", но почти никой не спира да ги прочете. Информацията съществува, но е невидима. На 8 ноември 2025 година беше заснет първият адрес. Към днешна дата базата данни на сдружението съдържа около 650 адреса, от които 200 са публикувани на сайта с пълна информация, снимки и геолокация, а още около 200 са в активен процес на проучване и верификация.
- От колко души е екипът и какво освен интересът към историята ви събра?
- Eкипът ни е от седем души - всички от една паралелка в Първа английска езикова гимназия в София, завършили тази година 12-и клас. Това, което ни събра, е по-скоро обща нагласа - че нещата не се случват сами, че ако искаш нещо да съществува, трябва да го направиш сам.
- Георги, разкажете нещо повече за себе си.
- Тази година завърших 12-и клас и смятам да уча право или международни отношения в Софийския университет. Интереса към историята ми го запали дядо ми - той беше първият, който ми разказа за хората зад събитията, не само за самите събития. Ако трябва да посоча личности, към които изпитвам особено уважение, ще кажа Тодор Бурмов - първия министър-председател на свободна България, човек с огромна отговорност в изключително труден момент - и Цветан Радославов, автора на химна ни, когото почти никой не познава днес. Това противоречие между значимостта на делото и забравата на твореца е нещо, което ме вълнува дълбоко.
- Какви са останалите шестима зрелостници в екипа?
- Божидар Косев е човекът зад визуалното качество на проекта - той е преминал през quality control всичките над 2000 снимки и е поставил watermark на всяка една от тях. Денис Петров и Коста Политов отговарят за историческата информация, те са нашите архивисти – проучили множество личности с изключително задълбочен подход. Кристиян Йовов отговаря за връзките с аудиторията. Божидар Соколов осигури логистиката и транспорта в най-мащабните ни снимачни дни и установи първите ни контакти с институции. Мартин Дамянов е най-новият член на Управителния съвет, но не по-малко ангажиран, тъй като той е нашият бордови съветник. Всеки от тях е вложил нещо, което не може да се замести.
- Към различни професии ли сте се ориентирали, ще се разделят ли пътищата ви?
- Аз, Кристиян и Денис смятаме да учим право. Другите вероятно ще поемат към инженерните науки. Пътищата ни се разделят академично, но проектът е юридическо лице с устав и управителен съвет - той не зависи от това кой какво и къде учи. Напротив, разнообразието от професии, към които се насочваме, само ще обогати проекта с течение на времето. Юрист, инженер, комуникатор - всеки ще носи различна компетентност.
- Как точно се събира информацията - всички с всичко ли се занимават или всеки си има „ресор"? Нещо като ученически кабинет в сянка ли сте?
- Донякъде да - имаме ясно разпределени роли, макар и неформално. Аз отговарям за цялостната стратегия, техническата разработка на сайта и институционалните контакти. Божидар Косев е директор по визуалното съдържание. Денис и Коста по историческото проучване. Кристиян и Божидар Соколов - по теренната работа и логистиката. Ако трябва да направим паралел с кабинет - има министър на финансите, на външните работи, на вътрешните - само че ние сме доброволци и никой не чака заплата.
- Възприемате ли се като новите будители?
- Будителите са огромно понятие и не бих си позволил да се сравняваме с тях. Те са създавали азбуки, писали са епоси, ръководили са въстания. Ние снимаме сгради и качваме информация в интернет. Но ако будителството е нагласа - нагласата да не чакаш някой друг да свърши работата, да поемеш отговорност за паметта на своя народ - тогава може би нещо от техния дух живее и в това, което правим. Не претендираме за величие.
- След като се разчу за идеята ви и започнаха да идват награди, появиха ли се още последователи и по какъв критерий ще подбирате хората, които ще продължат инициативата ви?
- Да, имаме съмишленици от Вършец, през Плевен, чак до Черноморието. Хора, които сами са открили проекта и са се свързали с нас. Критерият за включване е прост: ангажираност и методичност. Не търсим само хора, които намират историята за интересна – търсим и хора, готови да излязат в събота сутринта да снимат сграда в дъжда, да прекарат вечерта в проверка на информация от различни източници, да се върнат до един адрес три пъти, защото снимката не е достатъчно добра.
- Имаше ли случаи, в които да удряте на камък?
- Многократно. Информацията за историческите адреси е разпиляна из стотици книги и хиляди уебсайтове - често непълна, понякога изцяло невярна или вътрешно противоречива. За някои личности сме прекарвали дни в проучване само за да установим точния адрес. Институциите реагират бавно - писмата до музеи и общини невинаги получават отговор. Но имаме и изключения, които ни радват: Институтът за исторически изследвания при БАН откликна изключително топло - проведохме работна среща с тяхното ръководство и получихме академична подкрепа и насоки. Партньорствата с BulgarianLegacy и „Забравенитѣ" също са изключително ползотворни.
- Кое беше първото място, нанесено в картата?
- Първото документирано място беше домът на проф. д-р Елен Иванов Алексиев - учен с изключителен принос в геохимията, работил като експерт на ООН в Африка, ръководил Геохимичната лаборатория на БАН от създаването й до пенсионирането си през 1987 година. Изборът е показателен за философията на проекта - не започнахме с Вазов или Ботев, а с човек, чието дело е огромно, но чието име е почти непознато за широката публика. Това е същността на „Адресът на историята".
- Кои истории ви вдъхновиха най-много - тъжните или тези с щастлив край?
- Всички истории вдъхновяват - историята е важна независимо от края й. Но ако трябва да бъдем честни, по-силно въздействие имат трагичните. Не защото тъгата е по-интересна, а защото зад трагедията обикновено стои човек, избрал нещо по-голямо от себе си. Тези истории напомнят, че великото рядко е лесно.
- Има ли класически любовни истории, скрити зад фасадата?
- О, да. Историята на Яворов и Лора Каравелова е може би най-известната - драмата, която се развива в сграда на ул. „Георги С. Раковски" 136 в центъра на София, която ние сме документирали. Историята на Мара Белчева и Пенчо Славейков е друг пример - дълбока интелектуална и емоционална връзка, останала в сянката на неговата болест и ранна смърт. Дора Габе - свързана с Яворов, а по-късно с проф. Боян Пенев. И самият Боян Пенев - с Елисавета Багряна. Екатерина Каравелова и Петко Каравелов. Елисавета Консулова-Вазова - една от първите български художнички, съпруга на Борис Вазов, най-малкия брат на писателя. Зад много от адресите в платформата не стои просто биография - стои цял живот, с любов, загуба и избор.
- Имаше ли нещо, което да ви изненада - повече от една паметна личност или дати, свързани с една и съща локация?
- Постоянно. Това е едно от най-заинтригуващите открития в процеса на проучване - колко истории се събират на един адрес. На „Дондуков" 50 са живели Атанас Буров, Адолф Лауе Функ и Борис Тричков. На ул. „Врабча" 7 са живели двама министър-председатели - Тодор Стоянов Бурмов и Стоян Денев. На ул. „Цар Шишман" 12 - Георги Генов Губиделников и Никола Димитров Петков. На бул. „Цар Освободител" 2 се е намирала резиденцията на Джеймс Баучер - легендарния кореспондент на „Таймс", когото много историци определят като един от най-важните чужденци в историята на България. На ул. „Николай Павлович" 10 са живели актрисата Катя Зехирева и генерал Никола Иванов Иванов. На ул. „Бачо Киро" 39 са живели Михаил Елмазов, Павел Елмазов и Евгения Марс - и тримата известни, и тримата на един адрес. Сградите пазят слоеве история, за които повечето хора нямат представа.
- Сред локациите има ли сгради в лошо състояние или пред събаряне? Ако собствениците решат да съборят сградата, ще продължи ли адресът да съществува в картата?
- Да, има такива - и това е един от най-болезнените аспекти на работата. Когато документираш сграда, знаейки, че може да не съществува след десет години, усещането е особено. Що се отнася до политиката ни - адресът ще остане в платформата. Ние документираме историческото значение на едно място, не само физическото състояние на сградата. Ако тя бъде съборена, ще го отбележим изрично - и може би точно това ще е най-силното послание: тук е имало нещо важно, и го няма вече. Паметта е последното, което остава.
- Само популярни личности ли преследвате? В какъв период са позиционирани местата?
- Не се ограничаваме нито по популярност, нито по период. Платформата включва личности от Възраждането до XXI век, а в бъдеще планираме да разширим и хронологичния обхват. Значителна част от документираните хора са почти непознати за широката публика - учени, юристи, общественици, чийто принос е бил огромен, но чиито имена не са се запазили в колективната памет. Именно те са може би най-важната част от проекта. Известните ще бъдат помнени така или иначе. Нашата работа е да спасим останалите.
- В картата има ли личности, чийто съвременен прочит е противоречив - национални предатели, вражески елементи? Делите ли историята на „добри и лоши"?
- Това е принципна позиция. Ние не сме съд и не е наша работа да присъждаме морални оценки. Документираме исторически факт - тук е живял този човек, това е направил. Историята е сложна и противоречива по природа и всеки опит да я разделим на „добри" и „лоши" я опростява до степен, в която спира да бъде история и става пропаганда. Читателят е свободен да формира собствена преценка - ние му даваме информацията, не присъдата.
- В кои градове и села вече имате съмишленици?
- От Вършец, през Плевен, чак до Черноморието. Хора, свързали се с нас сами, след като са открили проекта. Винаги търсим нови - ако някой чете това интервю и усеща, че това е нещо, в което иска да участва, нека се свърже с нас.
- Колко техническо време отнема нанасянето на един адрес в картата?
- Зависи от личността и от наличната информация. За добре документирана личност с ясен адрес между два и четири часа: проучване, верификация, обработка на снимките, писане на биографията, качване. За по-малко известна личност с разпиляна или противоречива информация може да отнеме дни. Имали сме случаи, в които сме проверявали един адрес от десетки източници, преди да сме достатъчно сигурни, за да го публикуваме.
- Вече имате регистрирано сдружение. Какво следва?
- Следва сключване на официален договор за сътрудничество с БАН, което ще даде академична рамка на верификационния ни процес. Следва разширяване на документацията извън София - Пловдив, Варна, Велико Търново са следващите градове, като ще снимаме не само домове, но и паметници, защото те също са част от нашата история. Следва подкаст серия, в която ще разказваме историите зад адресите в по-дълъг формат. И следва кандидатстване за финансиране, което да позволи на проекта да работи по-мащабно и по-устойчиво.
- Как смятате да задълбочите идеята, когато основните локации бъдат нанесени?
- Дългосрочната визия е амбициозна. Първо - разширяване извън България. Българи са живели навсякъде по света - в Цариград, в Букурещ, в Женева, в Лондон. Техните домове също разказват история. После „Адресът на историята" може да не е само за личности, свързани с България. В дългосрочен план виждаме платформа за домовете на значими личности от цял свят. Амбициозно, да. Но когато сме започнали с телефони за снимане и нула бюджет и сме стигнали дотук - амбицията изглежда разумна.
- Ще се опитате ли да поставяте табели на сгради, на които липсват?
- Това е нещо, за което мислим. Физическата маркировка изисква разрешения от общини и собственици на сгради - процес, който е бавен и бюрократичен. Но е логична следваща стъпка. Дигиталният архив и физическата табела се допълват - единият достига хората в интернет, другата - тези, минаващи по улицата.
- Мислили ли сте за маршрути, игри, туристически обиколки?
- Да, и активно. Интерактивната карта на сайта вече позволява на всеки да си създаде собствен маршрут. Следващата стъпка са готови тематични маршрути - по епохи, по професии, по квартали. Идеята за книжка с маршрути е нещо, което обмисляме конкретно. А образователните обиколки с водач са заложени в устава ни като допълнителна стопанска дейност.
- Мислите ли да съберете информацията и в книга или сценарий за филм?
- Материалът определено го позволява - всъщност го изисква. Историите, които сме открили, са достатъчни за десетки книги. Документален филм или сериал е нещо, за което сме говорили. Засега фокусът е върху платформата, но не изключваме нито едно от тези направления за в бъдеще.
- Има ли хора, които са ви пречили или вгорчавали радостта от постигнатото?
- Хейтърство в класическия смисъл - неособено. По-скоро скептицизъм: „Това е хубаво, ама какво ще стане, след като завършите", „Кой ще го ползва", „Има ли смисъл". Отговорът на скептицизма не е думи - а резултати. 650 адреса в базата данни, хиляди месечни преглеждания и посещения на сайта, среща с БАН, регистрирано НПО, интервюта за национални медии. Скептиците са полезни - карат те да доказваш.
- Вие сте млади и амбициозни. Гласувате ли на избори?
- Тази година гласувахме за първи път. Гласуването е важно не защото един глас сам по себе си променя изхода, а защото е акт на гражданска отговорност. Ние правим проект за хора, отдали живота си за България - и после да не отидем да гласуваме би било противоречие, което не можем да си позволим.
- Какво трябва да постигне човек днес, за да може след сто години да бъде сложен на картата?
- Да остави нещо, което не е съществувало преди него. Не непременно голямо, не непременно видимо - но реално. Учен, открил метод. Учител, запалил стотици ученици. Лекар, спасил живота на хора, чиито деца и внуци живеят днес. Величието не е в известността - известността е случайна и временна. Величието е в това дали след теб светът е малко по-добър, отколкото преди теб. Ако е - заслужаваш място на картата.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Кристи Петрова
