- Г-жо Русинова, до какви изводи стигна Икономическият и социален съвет при анализа си на пенсионната система в България?
- На Икономическия и социален съвет му беше възложено през миналата година от страна на Народното събрание да направи анализ на действащата пенсионна система, обхващащ целия период на съвременната й архитектура – от прехода досега. Първо, ценното на този анализ е, че обхваща първия, втория и третия стълб. В последните години трудно може да се види такъв аналитичен документ, който да обхваща цялата система. Той изследва внимателно какво с годините като реформи е правено и доколко тези реформи съответстват на първоначалния замисъл на системата. Разбира се, най-важната част от целия анализ е, че ние даваме конкретни предложения за усъвършенстване на системата.
- Как ИСС вижда пенсионната система?
- Най-важното, което трябва да кажем, е, че ИСС застава зад тристълбовия пенсионен модел. Това, което дават като оценка членовете на съвета по отношението на развитието на пенсионната система, е, че съществените решения, които са вземани – и по отношение на капиталовия стълб, и по отношение на реформата през 2015 г., са довели до адаптиране на самия модел към икономическата и социалната реалност на България.
- Какви предложения давате?
- Всички предложения, които даваме, целят две неща. Първо, да се гарантира финансова стабилност на самата система. И второ, да гарантираме адекватност на пенсиите. Това не е лесна задача. Виждаме, че в годините вследствие на политически решения се е стигнало по-скоро до дебалансиране на самата система. Затова сред нашите препоръки е на първо място да се търсят други източници по отношение на това да намалее дефицитът в осигурителната система.
- Сега дефицитът се компенсира с трансфер от бюджета. Какви други източници може да има?
- Например да се направи по-ефективен начинът, по който се управлява Сребърният фонд. Другата част от предложенията ни касаят предвидимост и отново финансова стабилност на системата. Ние виждаме, че трябва да има съобразяване на определи параметри на системата с икономическата обстановка в страната.
- Какво по-конкретно имате предвид?
- Даваме конкретни варианти по отношение определянето на минималната пенсия и на тавана на пенсиите, на минималния и максималния осигурителен доход, както и на минималните осигурителни доходи по икономически дейности, които съществуват, но много отдавна не се договарят между социалните партньори, така че може би е време и тази наредба да се преразгледа. Да се види т.нар. Ковид добавка, въведена преди няколко години, дали по този начин трябва да остане. Ковид добавките, първо, че изкривяват цялата система и не отчитат приноса на всеки един човек, и второ, последствията от Ковид, надявам се, че всички отдавна сме ги преодолели. Всички тези теми са част от конкретните ни предложения.
- Един от проблемите на системата е все още съществуващата разлика между старите и новите пенсии. Вие имате ли предложение за това как тази разлика да се стопи?
- Да, това е един от дисбалансите, които ние също сме отчели. Първо е важно да имаме предвид, че сегашният модел и архитектура на самата система е създавана при съвсем различна демография на България. Така че нашата препоръка е за връщане на системата към принципа принос-права, тоест да има много по-голяма тежест на осигурителния принос към системата при получаване на правата. Това би помогнало част от тези изкривявания да се изгладят.
- Какво точно предлагате за увеличаване на тежестта на стажа?
- Това е въпрос, разбира се, и на актюерски разчети, защото функцията на Икономическия и социален съвет е по-скоро аналитична. Но вариантът, който ние сме дали по отношение промяна на формулата, е: през следващите няколко години да има плавно увеличение на тежестта на година стаж за новоотпуснатите пенсии, след като изискуемият осигурителен стаж престане да нараства. Възможен вариант е тежестта на една година стаж да достигне до 1,64 до 2040 г., започвайки от 1,45 през 2028 г. със стъпка на увеличение 0,05 пункта на всеки три години. Това ще позволи коефициентът на заместване на дохода да е около 50% за всяка кохорта пенсионери след 2027 г. Но трябва да се гледат в пълнота всички предложения.
- Какво е предложението ви за минималната пенсия за стаж и възраст?
- Нашето предложение е да има конкретен начин, по който тя да се определя. Дали сме два варианта. Единият е минималната пенсия да се увеличава с темпа на нарастване на осигурителния доход. Някои от страните членки са възприели друг подход, например Чехия – минималната пенсия да се обвърже с линията на бедност. Идеята на този анализ е да излезе извън дебата на бюджета за тази година и да постави на масата на изпълнителната власт основните проблеми, които са идентифицирани от нас, и конкретни предложения. Оттук нататък решенията могат да се вземат на база на задълбочени актюерски анализи.
- Много деликатна е темата за категорийните работници. Там трябва ли някаква промяна?
- Смятаме, че е необходимо да се направи преглед по отношение на категорийните работници. Това е тема, по която не можахме да постигнем всички съгласие. Но като се направи добра предварителна оценка, може да се види какво може да се промени.
- Какво по-точно може да се промени там?
- Трябва да се направи подробен преглед на всяка една от категориите и да се види дали може да се промени някакъв параметър при определяне на техните пенсии. Последният път, когато се направиха подобни промени, беше през 2015 г. Горе-долу 10 г. са минали оттогава.
- Споменахте максималния размер на пенсията. Какво може да се промени при нея?
- Предложението ни е също да се търси ежегодно осъвременяване, така, както има на минималната пенсия.
- Казахте, че може да се направи промяна на начина, по който работи Сребърният фонд. Какви са точно вижданията ви в тази насока?
- Тук предлагаме няколко варианта. Първо, разнообразяване на приходоизточниците на Сребърния фонд. В началото, когато той е създаден, е имало възможност от различни източници да има приходи в него. Може да се промени и инвестиционната стратегия.
- Трябва ли да се вдигат осигуровките?
- Ежегодно ставаме свидетели на доста спорове между работодатели и синдикати. Предложението, което ние даваме, и то е общото мнение на синдикати, работодателски и граждански организации, е на три или пет години да се прави задълбочен анализ до каква степен размерът на осигурителните вноски съответства на икономическия живот и тогава да се прави преценка дали нещо трябва да се промени. В последните няколко години, в периода 2019-2023 г., ние имаме почти два пъти увеличение на разходите за пенсии, а няма голяма промяна в размера на приходите за пенсии. Когато говорим за демографската картина, трябва да отчетем в дългосрочен план какво предстои пред България. Ние сме със застаряващо население. Към края на 2023 г. имаме съотношение на 100 работещи 70 пенсионери и тази тенденция с годините все повече ще се задълбочава. Трябва да се вземат мерки сега, за да не се изправим пред голямото предизвикателство през 2050 г. съотношението да бъде почти 1 към 1. Нашата препоръка е системата да се върне към първоначалния си замисъл за солидарност между поколенията. Това е един от цивилизационните принципи, които Европа и съответно България са избрали по отношение на пенсионната система. Там основната част от решенията са не толкова да се търси продължителност на трудовия живот, а да се търсят неексплоатирани части от пазара на труда. България все още е на едно от водещите места по отношение на млади хора, които нито учат, нито работят. Мерки за включване на младите хора в пазара на труда в дългосрочен план ще доведат до това да има по-висок процент работещи.
- Трябва да се отчита и сивата заетост.
- Другият голям проблем е сивата заетост. Все още голям процент са хората, които работят без трудов договор или се осигуряват на минимална заплата. Има цели сектори, които функционират по този начин. Тези теми също трябва да бъдат обект на един задълбочен анализ и да се види какво допълнително е добре да се направи. Последните години сме свидетели, че част от проблемни нереформирани сектори се отразяват върху пенсионната система. Това се отнася до здравеопазване, социална система. Да се направи преглед на социални плащания, които нямат характера на осигурителни права, и да се търсят начини поетапно те да минат към системата на социалното подпомагане. Много често се говори само и единствено за броя на отпуснатите инвалидни пенсии, как се източва системата, но входът към тази система са нереформираните ТЕЛК. Другият голям проблем е до каква степен хората с увреждания имат достъп до пазара на труда. Дали не са пречките още в образователната система, в системата за квалификация, така че пълноценно да могат хората с увреждания да работят и да получават след това правата от осигурителната система.
- Как се допълват първият и вторият стълб на пенсионната система?
- Това е тема, по която немного често се говори и не се търсят общи решения. Добър сигнал е, че в управленската програма се залага да се въведат мултифондовете. Но едно от конкретните предложения, което изразява обединеното мнение на всички, е прехвърлянето между първи и втори стълб да се прави еднократно и в период, който е по-близък до пенсиониране, за да може всеки един човек, който иска да се пенсионира, да вземе едно балансирано и разумно решение. В тази връзка една от основните ни препоръки е да се наблегне много по-сериозно до финансовата грамотност, защото виждаме недобро познаване на пенсионния модел, на втория и третия стълб. Ако трябва да обобщя препоръките на Икономическия и социален съвет, те са за дългосрочно решаване на проблемите на пенсионната система както чрез краткосрочни решения, така и с дългосрочни, които предполагат добро актюерско и експертно анализиране на възможните решения, които да се видят от всички страни и да има достатъчно добро и консенсусно съгласуване с всички партньори. Това е нашата препоръка, защото хоризонтът за вземане на подобни решения е следващите 20-30 години. Сегашните разпоредби стигат до 2037 г. Какво става след това?
- Като казахте краткосрочни решения, какво е предложението ви за Ковид добавката например?
- Предлагаме тя да се преосмисли, без по никакъв начин да се лишават хората от пенсиите, които са получили. Да се види в новоотпуснатите пенсии какъв е смисълът от такава добавка, при положение че пандемия вече няма. Не трябва да се лишават хората от права, но идеята на тази добавка първоначално беше да се осигури социална подкрепа на хората, защото възрастните бяха най-уязвими по отношение на Ковид. Подобен вид решаване на социални проблеми през пенсионната система са довели до нейното изкривяване. Може също да се прецени дали тези Ковид добавки да се вземат предвид при ежегодното осъвременяване на пенсиите, защото те не са реален принос към самата система.
- Искате да кажете върху Ковид добавката да няма увеличение, когато се осъвременяват пенсиите?
- Така би било справедливо, защото това също изкривява системата и води до неравнопоставеност. Все повече са случаите, когато човек с минимален принос към системата и като години, и като вноски, и човек, който цял живот се е осигурявал върху реалните си възнаграждения, да получават почти еднакви пенсии. Това изкривява системата и обезсърчава хората да имат принос към нея.
- Смятате ли, че нещо трябва да се промени в швейцарското правило?
- Категорично не трябва да се променя, ние заставаме зад швейцарското правило. Обект на дискусия всяка година е в каква степен то да се прилага, но това е една добра формула за осъвременяване на пенсиите. Може да се търси подобна формула и по отношение на минималната пенсия, тавана на пенсиите, осигурителната вноска. Хората и бизнесът имат нужда от предвидимост, да знаят какво ще се случва през следващите години.
- Как могат да бъдат използвани вашите предложения?
- Те могат да бъдат използвани оттук нататък, разбира се, с предварителна актюерска оценка, но най-вече да се гледа дългосрочно как системата може да се усъвършенства. А да не се поддаваме на краткосрочни политически решения.
ТОВА Е ТЯ:
Зорница Русинова е председател на Икономическия и социален съвет на Република България
В периода 2012 и 2020 г. е заместник-министър на труда и социалната политика в три правителства и министър на труда и социалната политика в периода 2016-2017 г.
Отговаряла е за политиките на пазара на труда, социалното включване, трудово право, европейските въпроси и международното сътрудничество и за управлението на европейските фондове.
Заемала е ръководни позиции в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на държавната администрация и административната реформа
Успешно е ръководила международни проекти на Американската агенция за международно развитие, на Програмата на ООН за развитие, на Българо-швейцарската програма за сътрудничество
Зорница Русинова е магистър по международни икономически отношения от УНСС, както и магистър по българска филология и по английска филология от СУ „Климент Охридски“
София Симеонова
