- Проф. Стоянов, почти всяка седмица има политическо напрежение в Народното събрание, сега е ред на бюджета. Правилно ли бе решението за временно стопиране на процедурата по бюджета след протестите пред парламента?
- Напрежението в Народното събрание почти винаги е следствие от действия на опозицията, а именно работа на опозицията е постоянно да критикува решения и политики на управляващите. От своя страна представянето пред народните представители на проект за бюджет се явява основно политическо действие на управляващата коалиция в случая. Бурните дебати около този, предложен от Министерския съвет, проектозакон са винаги практика, очаквани днес и задължителни по повод точно този проект поради специфичността му. Тази специфичност е рамкирана от две основни обстоятелства – на първо място, това ще е първият бюджет на държавата в евро, на второ място, тази финансова рамка е съставена от правителство, получило подкрепата на по същество „широка“ коалиция – десни и леви са в едно управление. Тук задължително е необходимо да добавим, че подкрепа за управляващите, а съответно и за най-важните техни решения, осигуряват и от либералната „ДПС-Ново начало“. В тази ситуация необходимостта, задължението дори, е съобразяване с особено широк спектър интереси, идеи и поети пред пъстър набор избиратели ангажименти. Ситуацията е трудна, но не невъзможна за решение. Именно ход в посока осигуряване възможността за намиране на решение бе предприетата стъпка по стопирането процедурата по гласуване на второ четене и връщане към социалния диалог. Намирането на златното сечение там ще отнеме основания и аргументи на опозицията и ще направи техните протести изцяло политически и партийни, а не граждански.
- Какъв според вас е най-големият проблем в бюджета – вдигането на данък дивидент, увеличението на осигурителните вноски за пенсия, заплатите и ще се стигне ли наистина до компромис?
- Управляващите през този бюджет се самоограничават да извършат необходимото от доста време – дълбока, радикална реформа в публичния сектор, в установените през последните 5-6 години недобри практики за преразпределение на обществения ресурс, на финансовата философия на държавата въобще. Това самоограничаване е следствие на търсения необходим баланс на интересите вътре в коалицията, насочен към осигуряване на известна средносрочна устойчивост на управлението, в етап на преминаване към друга валута, по време на икономическо и финансово пренастройване на държавата, на създаване на среда на спокойствие в обществото и засилване контрола от страна на държавата на потенциални недобри практики в този процес. Да, в този бюджет липсват ясно очертани реформаторски политики, намират се и други от описаните от вас дефицити и засега невъзможни за реализация идеи. Но, от друга страна, факт е също така, че с този проект, с неговото обсъждане, евентуално редактиране, приемане и реализация се поема изцяло политическата отговорност пред избирателите. Именно избирателите по време на последните парламентарни избори, очертаха настоящата политическа констелация в парламента, като по този начин делегираха доверието си и дадоха властта в ръцете на тази конфигурация – власт, която задължава с управление, поемане на политически ангажименти, и най-вече отговорност.
- Как се търси „златното сечение“, когато има толкова диаметрални искания?
- Трудно, с много търпение, дипломатичност, вслушване в обоснованите позиции не само на съпартийци, коалиционни партньори и подкрепящи, но и в правдивостта на аргументите от страна на опозиция, социални партньори и критикуващи дори. В кризисна ситуация държавническото поведение, а не партийната конюнктура, личните интереси, пристрастия и противопоставяне всъщност очертава и силуета на държавника. В ситуация като настоящата е необходимо не политиканстване и извиване на ръце, а търсене на възможните компромиси, стратегическо мислене, спокойствие, прагматизъм, експертност и професионализъм.
- Това обществено недоволство срещу държавната план-сметка има ли основания да прерасне в нещо по-голямо и да застраши по някакъв начин стабилността на управлението?
- Обществено недоволство не е налице. В последните дни наблюдаваме заявка на политически опоненти, тенденция за създаване условия на нестабилност и може би потенциал за такова. Засега протестната енергия е ограничена локално и идейно. При положение че се действа бързо и разумно, управляващите имат шанса да запазят статуквото за предвидим период от време.
- Очаквате ли ново напрежение януари, февруари, особено след приемането на еврото?
- За началото на 2026 година може да се предположи с висока доза сигурност вероятността за създаване на напрежение най-вече комуникационно, на основата на пропагандни и манипулативни твърдения от несъгласни, идеологически пристрастни и политически амбициозни политици, които ще се възползват от всяка една ситуация на спекула, инфлационен натиск и външни икономически кризи, за да привличат вниманието към себе си с изрази от рода на „аз нали ви казах“.
- Част от партиите от опозицията обявиха, че са обединени и действат в синхрон. Това ли се вижда наистина или просто е привидно?
- Опозицията в парламента е разстроена, невъзможна за единни действия извън конюнктурната идея за създаване на нестабилност, привличане на обществено внимание към прокламирани идеи и персони. Потенциал извън това обаче, свързан с възможността за представяне на управленска алтернатива, е, меко казано, невъзможна. „Величие“ и Меч“ в едно управление? „Демократична България“ и „Възраждане“ в едно управление? Всички заедно в едно правителство? Звучи по-скоро като лоша шега. Съвсем друг е въпросът, че някои от тези политически субекти вече подготвят, през заявки, изказвания и контакти, възможността да се качат на нечие друго влакче, в перспективата на края на втория мандат на настоящия президент, неговите все по-партийни заявки и очаквания символичен изход от президентските избори в края на 2026 година.
- Колко сериозна ви се вижда заявката на БСП да напусне властта, ако част от социалните мерки в бюджета отпаднат?
- БСП не са на кръстопът, БСП са в състояние на свободно падане. Всъщност тази партия е изправена пред все по-реалната опасност да не успее да премине на следващите парламентарни избори 4 процентната граница и за пръв път в своята история да остане извън Народното събрание. Единственият шанс на социалистите, в този им вид, да останат още известно време във властта, е да играят Va banque – всичко или нищо. Нещо повече – бабуваният от мнозина апологети на Румен Радев президентски проект има потенциал да помете столетницата и да създаден ново ляво в България.
- Ако БСП си тръгне от коалицията, кого виждате като неин потенциален заместник?
- Съмнявам се, че подобен акт ще е особено полезен за тази партия и особено за настоящото й управление. Заявката им не бе сериозно отчетена от Борисов. Решенията, свързани с бюджета и неговото финално прокарване, в крайна сметка няма да зависят в особена степен от БСП.
- Тези постоянни кризи скъсяват ли хоризонта пред живота на правителството?
- Всяка криза е и възможност. Животът на това правителство зависи от умението да се съобразяват множеството фактори, свързани с вътрешнополитическата динамика, външнополитическите напрежения, решения и развитие на външни за страната ни кризи. Към днешна дата животът на правителството определям като обозрим и не непременно с пълен мандат.
- Как гледате на твърдението на премиера Росен Желязков, че търсенето на политическа конфронтация е голяма и няма да спре?
- Като отчитане на логичното състояние на демократичното политическо противопоставяне, което се явява и основен двигател в търсенето на алтернативи, за управление в полза на обществото.
- Как се вписва президентът Румен Радев в тази цялата картина? Има ли риск да очакваме нов вдигнат юмрук от негова страна?
- Румен Радев е вече на политическия терен. В невъзможност да създава и оглави политически проект към момента, нещо, което му е забранено по конституция, но все повече заявяващ себе си като алтернатива – алтернатива не толкова на конкретни политически персони, които употребява адхок, а като алтернатива на статуквото. А що се отнася до символното поведение, изразявано през невербалната комуникация, в неговия екип може да се постараят още, за да не препращат към овехтели, компрометирани и исторически отречени и осъдени презентативни визуализации.
- Според вас възможни ли са предсрочни парламентарни избори или партиите гледат по-скоро към президентския вот?
- Управляващите имат този обозрим хоризонт след резултата, на който е възможно кардинално пренареждане на позициите. Опозицията чертае ескалация и радикализация, с основание мечтано пренареждане на политическите пластове. Румен Радев загрява на тъч линията. А българските граждани, губещи и остатъчното си доверие в институциите, всекидневно полагат усилия, за да се справят с предизвикателствата и проблемите, в преследване на мечтите си, все повече без помощта и подкрепата политиците.
Това е той:
- Роден е на 2 май 1972 г.
- Преподавател в катедра „Комуникация и аудиовизуална продукция“ на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
- От ноември 2024 година e директор “Политически анализи и прогнози" в “Галъп интернешънъл Болкан”.
- От 2011 до 2015 г. е декан на Магистърски факултет в Нов български университет.
- Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на четири научни монографии..
Тихомира Михайлова
