15-годишният Никълъс, който с доблестната си реакция предотврати тежка жп катастрофа, от дете мечтае да стане главен машинист. Това разказа за „Телеграф“ тийнейджърът, който днес е деветокласник в Професионалната гимназия по жп транспорт "Н.Й. Вапцаров" в Горна Оряховица. В петък, заедно със свой приятел, той бе официално награден от БДЖ за куража си.
Никълъс и Александър с грамотите след награждаването им.
Трясък
На 16 март сутринта Никълъс традиционно пътувал от Шумен, където живее, до техникума. Със съученика си Йордан Киров седнали в последното купе на последния вагон. При излизане от гара Дралфа Никълъс чува странен трясък и заклащане. Излиза на прозореца и вижда, че вагонът им се движи по два пътя едновременно. Мигом скача към аварийната спирачка и рязко я дръпва, като влакът спира на метри преди вагонът да удари стълб на контактната мрежа и да причини по-голяма беля.
Реакция
Професионалната реакция, липсата на уплаха и хладнокръвието на Никълъс са учудващи само за този, който не го познава. Момчето, което през април ще навърши 16 години, е родено за железничар, мечтае да кара влакове и когато е във влак, не се държи като пътник, а като част от жп персонала. „За мен влакът е животът ми. Когато се возя, очите ми оглеждат обстановката. Ушите ми обследват звуковете на подвижния състав. Вляза ли в купе, първото, което правя, е да видя къде е аварийната спирачка“, споделя Никълъс.
Очи
След като влакът спира, двете момчета слизат и присъстват през цялото време на първоначалния оглед на случилото се от началник-влака, началник-гара Дралфа и главния машинист. Никълъс със завидна компетентност анализира видяното и извлича версии за причините за инцидента. „Причината е, че стрелката, която прехвърля влака от единия към другия път, се е обърнала преди последната талига на последния вагон да премине през нея. Така влакът тръгва по двата пътя. Защо това се е случило – дали е човешка грешка на ръководител-движение в гара Дралфа, или е имало техническа неизправност – ще покаже разследването“, с професионален изказ заключва жп гимназистът.
Страст
Запалва се по влаковете съвсем случайно. С майка и баща готвачи нищо не подсказва, че детето ще се влюби в железния ритъм на влаковете. Но една случка, когато бил в първи клас, завинаги променя всичко. Нощ. Пътуване във влака за София. Композицията се суче из меандрите на Искърското дефиле. Никълъс внезапно се събужда и се заглежда в извиващата се снага на влака през надвисналите скали под звездите. „Това остави у мен някакво невероятно впечатление. В този момент осъзнах, че искам аз да карам този влак. И оттогава насам никога не спрях да го искам“, разкрива Никълъс. Няколко години по-късно на гара Варна добронамерен машинист го пуска в кабината и му обяснява за какво служат уредите и индикаторите. Друг път му дава и да надуе свирката. Така Никълъс здраво стъпва на пътя към мечтата си и едва дочаква края на VII клас, за да кандидатства в професионалното училище. Сега става в 6 ч. и пътува всяка сутрин близо 2 часа, за да стигне до уроците. Още два часа да се прибере в родния Шумен, където освен родителите го чака и приятелката му.
Професия
„Искам да бъда главен машинист. Училището ми може да ме подготви само за помощник, но аз смятам да се запиша във Висшето техническо училище „Тодор Каблешков“ в София, където да завърша за по-висшата специалност“, обяснява Никълъс плановете си. Иска да вози пътници, но и товарен влак да му предложат няма да откаже. Отсега чете наредби за движението и сигнализацията на влаковете по 300 страници и е готов да се яви на изпит срещу всеки опитен железничар.
Фен
Страстта му по железницата и нетърпението му да стане официална част от нея са безкрайни. От дете по всякакви начини си набавя шапки, тениски, якета, комбинезони и други елементи от облеклото на редовия жепеец. „Даже сам си правих тениските преди. На гърдите щамповах снимка на локомотив, а на гърба – лого на БДЖ-Пътнически превози. Давах луди пари“, разказва Никълъс и добавя, че ако беше възможно, още на мига би започнал работа в железницата.
Въпреки наградата си Никълъс не се чувства герой. Смята, че така трябва да реагира всеки професионалист. „Реално си помислих, че може да се стигне до голяма влакова катастрофа. Осъзнах, че аз мога да го спра, да го предотвратя. Всичко стана за миг в съзнанието ми“, описва той онзи момент във влака. И не спира да мечтае за мига, в който влакът ще бъде в неговите ръце.
Обикаля с баба си цяла България
Никълъс няма хоби. Хобито му е бъдещата му професия. Във всеки свободен миг хваща влака и тръгва на обиколка към произволна точка, като не дестинацията, а самото пътуване е важното за него. Обича да е в компания. „Най-често на моите дивотии се навива баба ми. Обикаляла е с мен къде ли не. Цяла България. Друг път пък го правя с приятели, съученици. Търся нови посоки, нови линии, които не сме опознали. Тръгнем ли отнякъде, избираме максимално обиколен маршрут, за да минем през нови места“, споделя Никълъс. Постепенно е привлякъл и приятелката си към жп пътуванията, но засега я води само на кратки воаяжи, докато свикне. На дългите пътувания често ползва нощен влак. „Но аз не спя. През цялото време си говоря с превозната бригада“, казва малкият жп ентусиаст.
Деян Дянков
