- Г-н Джиков, в последните дни валят тревожни новини за българската реколта. От една страна изобилие, от друга се оказва, че фермерите в собствената си страна не могат да излязат на големия пазар. Какъв е вашият коментар?
- Няколко неща са изключително важни и са част от конюнктурата, знаете, аз поне говоря за тези проблеми от 2016 г. като земеделски производител. Проблемите при реализацията на плодове и зеленчуци са свързани със свръхпроизводство в ЕС, оттам ценови натиск. Миналата година при картофите например имаше хиляди тонове свръхпроизводство в ЕС, съответно нямаше пазари. От друга страна в такива случаи европейските кооперативи кооперативи, които са много мощни, стигат много лесно до договори с търговските вериги, съответно като представят големи партиди и количества. Ние, българските фермери, циклично сме поставени пред тези проблеми. И тук най-ясно се вижда липсата на кооперирането. В случая с прасковите например силните гръцки кооперативи са първи на пазара, активирали са се още от пролетта и са сключили договори със сливенското предприятие за доставка, както и с големите супермаркети. Преработвателят гледа да си затвори цикъла и да си подсигури суровината навреме. Това не е от вчера и се знае. Питам, ако още през 2009 г. бяхме започнали в посока коопериране и съответно с финансови стимули, данъчни облекчения за кооперативите и производителите, сега щяхме да имаме резултати и ситуацията щеше да е различна. Реално погледнато още нещо има, което при нас не се направи, става дума за инструменти за управление на риска. Те работят в посока да се компенсират земеделците, не само когато има загуби при градушки и измръзвания, но в годините на цикличност и ценови натиск на пазара, какъвто има в момента.
- В другите страни от ЕС сме наблюдавали как преработватели и потребители се стремят да подкрепят местните си ферми, а у нас е точно обратното. Не е ли редно местните преработватели да се обърнат за доставки първо към местните производители например? То важи и за млякото например, но и за череши, и домати, и др.
- Този проблем нямаше да е толкова болезнен, ако имаше кооперативи, които са част от решението, защото именно те щяха да преговарят и да сключват договорите. Ние имаме сериозен проблем с реализирането на българската продукция след 2007 г., когато станахме член на ЕС. Ще ви дам пример със сектора, в който аз работя. В навечерието на 2007 г. имаше 250 хил. дка картофи, сега поради липса на пазар се сринаха на 50 хил. дка. Още тогава трябваше да работим за кооператив, защото той щеше да направи преработка, не само складове и хладилници, щеше да инвестира в принадена стойност. Сега трябва да се молим на преработвателите, ей, вземете българските праскови и череши на по-добра цена, защото милеем за родното. А представете си, че този преработвател е единствен в региона, гони себестойност и гръцките кооперативи му я осигуряват, нещо, което българските фермери поотделно не могат да направят.
- А защо няма повече преработватели, имаше толкова фабрики за консерви?
- Това са проблеми, които не са свършени вече 30 г. Но искам да кажа, че ние трябва като депутати да сме честни, защото сега работим по законодателството, но промените ще дадат плод най-малко след две години.
- По какво работите, в програмата на правителството пишеше, че кооперативите чак 2030 г. излизат на дневен ред.
- Според мен това е недоглеждане или някаква грешка, защото кооперирането е един от най-важните закони за нас и вярваме, че до Нова година текстовете ще бъдат представени за обсъждане. Сега работим усилено по всеки от фундаментите, които касаят земеделския сектор. Представителност на браншовите организации, напълно нов прочит на напояването, закон за кооперирането, аренди, бели петна и др.
- Кажете тогава кои са основните пунктове на този закон за кооперирането?
- Особено важно е, че първите години при създаването на тези кооперативи са най-важни, създаването на складове, преработка. Активно работим с Българската банка за развитие (ББР) за финансов продукт, при който държавата да бъде гарант. Трябва да се направят промени в Закона за счетоводството, така че членовете на кооперативите да не се облагат с ДДС, докато стоката не го напусне. Но това са политики, които ще започнат да дават резултат от 1-2 до 5-6 години в хоризонт, те не могат с вълшебна пръчка да променим всичко. Миналата година - например големите недоволства заради масовите измръзвания, но няма ефективен инструмент за управление на риска, няма адекватен застрахователен продукт, който да обезщети стопаните. Тази година година пък е свръхпроизводството и липса на пазар. Затова няма производство на плодове и зеленчуци, няма животновъди, няма български продукти.
- За да не се кооперират хората, сигурно няма друга причина, не може да е само народопсихология.
- Миналата година при министър Георги Тахов имаше сериозна среща във връзка с кооперирането и присъстваше председателят на най-големия германски кооператив. На въпроса как успяват да се обединят, той отговори просто, че имат прекрасен закон от 1893 г., който е в основата на кооперативното движение на Германия. Ние 30 г. не намерихме време за такъв закон, а сме имали такъв преди Девети септември и от нас са се учили други европейски страни на коопериране. От 20 г. чувам, че българите не могат да се кооперират. Аз ще ви кажа, че никой по света не може и не иска да се кооперира. И германецът се крие от колегата си и иска да спечели. Но тежките години принудиха хората от зор да се кооперират и заедно да намират изход. Защото вече на всички трябва да им стане ясно, че земеделските производители имат задача да произвеждат храна повече и по-качествена, а друг да е търговецът, това са две различни професии. И именно кооперативът върши тази работа.
- Нали се твърдеше, че когато излизат нашите зеленчуци и плодове, спират вноса. А сега гледаме домати, чушки и плодове с чужд произход в изобилие.
- До 2007 включително за нас, картофопроизводителите, и на плодове и зеленчуци, беше изключително добро време през декември, януари и февруари, защото тогава се облагаше вносът с мита и ДДС и цените на чуждите храни хвръкваха във въздуха и тези фермери, които успяваме да си задържим продукцията дотогава, продавахме на прекрасни цени. От 2007 сме на свободен пазар и не можеш да ограничиш гръцките праскови, немските картофи. А в Германия можеш ли да стъпиш с големите партиди, логистика и пр.
- Излиза, че сме влезли напълно неподготвени в ЕС, все едно че влизаш в джунглата по бански.
- Не в джунглата, ние стъпихме на Антарктида на минус 40 градуса по бански. И ние имаме огромно преимущество като пълно мнозинство в парламента, защото имаме пълната възможност да законотворим, да си носим последствията сами и отговорността, защото няма да имаме оправдание след четири години.
- Дано тези закони влязат в зала навреме.
- Ще открехна завесата, като кажа, че Явор Гечев, председателят на Комисията по земеделие, довършва закона за кооперирането. Аз в момента работя по много сериозна промяна в закона за водите. Искаме да е като във Франция, Испания, Италия. Да има асоциации на водоползвателите по закона за водите, с другарски съд между членовете, а всички вътрешноканални мрежи и напояването да е в тези асоциации, а не в напоителни системите. Държавата да е само контрольор. А ползвателите да поливат, да имат достъп до ББР, ако искат да изграждат нови мелиоративни съоръжения, достъп до европейски проекти.
- А собствениците на земи ще имат ли участие в тези дружества?
- Не, само водоползвателите, така е във Франция, Испания.В момента имаме закон за водни сдружения, който включва 50 плюс 1 от собствениците, а ти не можеш да ги намериш кой къде е, за да направиш каквото и да било. В Испания и Франция басейнови дирекции дават квотите, а ползвателите си разпределят планово водата и се контролират един друг. Друг проект, по който работя, е коренно нов закон за поземлените отношения. България е на последно място в Европа по обработване на собствена земя. Само 18% земеделски производители имат собствена земя, а останалите 88% са под наем. Във Франция имаш право на аренден договор с минимум 7 години срок за ползване, като така можеш да инвестираш в напоителни съоръжения, сеитбооборот, биопроизводство и няма да те е страх, че инвестирайки, някой ще ти вдигне наема.
- А как ще бъдат защитени интересите на собствениците, които, особено малките, практически нямат думата?
- Представят им се унизителни договори за аренда, не се знае в един момент кой и как обработва земята им, не си получават рентите. Масово хората не искат да сключат договори за пет години, защото не са защитени.
- Какво мислите за цените на плодовете и зеленчуците, на много места вече доматите са 5 евро, чушките 3 и др., това са 10 лв. и 6 лв. в разгара на сезона?
- По този повод да кажа, че съм възмутен от председателя на организацията за модерна търговия. Имахме събиране във връзка с обсъждане на методиката за справедливата цена с домакин Министерство на икономиката. Коментирахме темата надълго и нашироко. Когато заговорихме за проследимост по веригата и за яснота в ценообразуването, този човек стана и каза, че на такова събитие с такива хора, които са в сивия сектор, няма да седи, стана и напусна, и аз останах втрещен. Там домакин беше зам.-министърът на икономиката и коментираме методика, която е качена за обществено обсъждане. Той е поканен от зам.-министъра на икономиката и го казвам във връзка с доматите по 5 евро. Ние не искаме нищо повече като държава, а да стане ясно къде отива надценката, разпределя ли се равномерно, през производител, през търговец на едро, втори търговец. А на срещата бяха 40 браншовици и то неслучайни хора.
- Свободният пазар не изисква ли прозрачност на ценообразуването?
- Трябва да има прозрачност. Производителите казват, че не големите търговски вериги не искат да купуват българска продукция. Ще ви дам пример пак с картофите, цяла зима немски, полски, френски камиони летяха с картофи, а нашите складове пълни с картофи, изхвърлихме тонове, сваляхме цената, те мълчат. Явно, тъй като майките собственици са в Западна Европа, имаха зелена светлина да купуват от техните производители продукция.
- В останалите страни има закони, които да регулират властта на веригите, ние не. Вие планирате ли такъв закон?
- В промените, които правим с други депутати в Закона за защита на конкуренцията и потребителите, вкарахме на 99,9% възможностите за натиск, контрол и проследимост, такива като в Германия и Франция и това, което коментирахме по-горе, е част от пъзела. Тогава казах, само тази методика не може да оправи проблемите в сектора и от години. След това ще започнем да гледаме и регистъра за проследимост от фермата до трапезата, който ще направим като софтуер, за нелоялните практики при продажбата, черен списък при договарянето с производителите.
- А кога ще ги вкарате тези закони в зала?
- Тези влязоха, предстои методиката на справедливата цена, която е на обществено обсъждане. Другото е дигиталната платформа за проследимост на храните от фермата до трапезата, от първото проявяване на пазара до крайната цел. Обхваща и борсите, един картоф се появява след Кулата или Видин. Той вече трябва да е влязъл в тази единна дигитална система с информация кой го внася, какво количество е, на каква цена. Отива на борсата, там го купува на едро търговецът Х, светва, че е купил картофа от еди-кого си, на еди-каква си цена. Утре го продава на търговската верига, светва на колко го е купил и от кого, и накрая веригата на каква цена го е продал. Би трябвало до Нова година тези неща да се стиковат. За 30 години бездействие ние не можем физически да ги оправим за пет месеца.
- Как смятате да процедирате с търговските вериги?
- С всяка една от тях водим много добър диалог, проблемът е председателят на сдружението. И членовете му трябва да си вземат решение, искат ли той да ги представлява, ако да, значи са съгласни с неговото поведение.
Това е той:
- Тодор Джиков е депутат от „Прогресивна България“
- Той е зам.-председател на Комисията по земеделие в НС
- Два пъти е зам.-министър на земеделието в служебни правителства през 2022 и 2023 г.
- Той е земеделски производител от 2001 г.
- Бил е председател на Националната асоциация на картофопроизводителите
- Възпитаник на УНСС
- Роден е в София
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Светлана Трифоновска
