„Анархията била майка на реда“ е бил един от лозунгите по време на гражданската война в Русия. У нас в последните 30 години на практика се случва почти същото, но редът никакъв го няма.
„Анархията била майка на реда“ е бил един от лозунгите по време на гражданската война в Русия. У нас в последните 30 години на практика се случва почти същото, но редът никакъв го няма.
Иначе сме страна с много обявени забрани, но те в 90% от случаите си остават само на книга. Дори страшната пандемия не ни научи на ред. Явно ще ни трябват доста десетилетия, за да променим манталитета си. Безспорно е и друго, че за въвеждането на немалка част от забраните се спори от години.
Най-ярък пример за това са каруците, които шетат нагоре-надолу из градовете и по шосетата на родината. Стотици техни „водачи“ заедно с пътниците в тях загинаха, но няма оправия. Вярно е, че притежателите на тези архаични превозни средства често с тях си изкарват хляба, но дори това не може да ги накара да помислят за безопасността си. Следвайки евростандартите, в София за пореден път обявиха въвеждането на забрана за движение на коне с каруци в целия град. Редно е в този случай да се запитаме: Ако бъдат впрегнати магарета, мулета или други четириноги, различни от конете, дали мярката ще важи? Мотивите на общинарите безспорно са правилни, но остава да видим изпълнението и крайните резултати. Преди повече от 10 години имаше всякакви идеи и за санкции за собствениците, и за грижа за конете, впрегнати в каруците. Публична тайна е как въпросните животни почти винаги не са регистрирани никъде и се отглеждат в лоши условия. И няма как да е по друг начин. Нали и самите собственици на добичетата едвам свързват двата края и се чудят как да оцелеят.
Някои биха възразили, че липсва контрол и в това била бедата. В известна степен имат право, но как може да се контролира нещо, което законово не би трябвало да излиза от двора на собственика си, камо ли да се размотава по улиците и пътищата. В много полицейски управления се чудят къде да държат задържаните за нарушение каруци и коне и накрая ги връщат на притежателите им. Последните винаги се кълнат в чаветата си как вече ще бъдат изрядни.
Само с контрол и санкции трудно ще се преборим с щъкащите където не им е мястото каруци. Така само оказваме влияние върху видимата част на проблема, а не търсим как да го решим кардинално. Вече повече от 3 десетилетия така и не бе намерен начин на хората с каруците да бъде измислен по-нормален и съвременен начин да се препитават. Докато това не се случи, повечето мерки ще си останат на книга и черните хроники на медиите ще се пълнят със случаите на загинали в почти невидимите нощем по шосетата впрягове. Засега поредната забрана отново препуска волно на каруца и чака някой да я спре.
Монитор
