- Г-н Ангелов, ако бъдем оптимисти - корабите с гориво започнат отново да преминават свободно през Ормузкия проток – за колко време биха се нормализирали цените на петрола и горивата?
- Ако говорим за наистина идеален сценарий, протокът се отваря напълно, военните действия спират, премахват се всички рискове за корабоплаването - мините се разчистват и има устойчиво политическо споразумение, тогава ще са нужни между 3 и 6 месеца, за да се възстанови нормалният износ на петрол от Персийския залив. Това е времето, необходимо физическите потоци на петрол в световен мащаб да се върнат към обичайните си нива.
Но тук идва същественото уточнение – този процес не приключва с възстановяването на доставките. В момента много държави използваха стратегическите си резерви. След края на кризата те ще започнат да ги запълват, а някои дори ще увеличат запасите си, за да са по-добре подготвени за бъдещи шокове.
Това означава допълнително търсене на петрол, което ще задържи цените по-високи за по-дълго време. Затова по-реалистичният хоризонт за пълна нормализация е между 9 месеца и една година – в зависимост от това колко бързо и агресивно държавите ще започнат да попълват резервите си.
- Тоест след първоначалното възстановяване ще има втори етап, свързан с натрупване на запаси?
- Точно така. И тук има различни стратегии. По-големите икономики, умните държави, като Китай например, традиционно купуват петрол, когато цените са ниски. Те натрупват запаси в периоди на спад и избягват да купуват при пикови цени. В момента виждаме точно такова поведение – те по-скоро изчакват. Но държавите, които са силно засегнати от кризата – особено в Азия – вероятно ще започнат да купуват веднага, независимо от цената. Просто защото за тях сигурността на доставките е по-важна от цената.
- В тази криза стана ясно, че някои държави са по-уязвими от други. Колко важно се оказа наличието на рафинерии?
- Изключително важно. Държави като Австралия например нямат собствени рафинерии и разчитат изцяло на внос на готови горива. Те зависят от доставки от Индия, Южна Корея или Персийския залив. Когато тези доставки се прекъснат, възникват реални проблеми. Това показва колко ключово е да имаш собствена рафинерия. В този смисъл България е в сравнително добра позиция – наличието на рафинерия ни дава допълнителна сигурност.
- Видяхме подобна ситуация и в Словения.
- Да, там се получи комбинация от два проблема – липса на собствена рафинерия и въведен таван на цените. Когато административно ограничиш цените под пазарните нива, а същевременно зависиш от внос, логичният резултат е недостиг. Това е важен урок за всички страни, които обмислят подобни мерки.
- В същото време цените на петрола на борсата, за които се вълнуваме всеки ден и които удрят по джоба ни, реагират почти мигновено на всяко политическо изявление.
- Да, защото няма една-единствена „цена на петрола“. Това, което обикновено виждаме в новините, е цената на фючърсите, „бъдещите“ доставки, тези за след два месеца. Тоест сега се търгува, но се доставя през юни. В бъдещето. Тези, които вярват, че войната ще продължи по-дълго, купуват и вдигат цената. Тези, които вярват, че войната ще свърши скоро, напротив, продават и свалят цената. И в момента всъщност, ако видите, повечето играчи смятат, че до юни ще е свършила войната. И затова фьючърсът за юни е под 100 долара. Обратно, ако искате да си купите петрол днес, за доставка, да кажем, след една-две седмици, това е вече съвсем друга цена. Спот пазарът е, където се търгува петрол за незабавна доставка. Там картината е съвсем различна. Цените са значително по-високи, защото има реален физически недостиг.
На този пазар действат инвеститори и спекуланти.
- Тоест разликата между фючърси и спот е индикатор за напрежението на пазара?
- Да, точно така. В момента тази разлика е голяма, което показва, че краткосрочно има сериозен недостиг, но пазарът очаква облекчение в бъдеще.
- В Азия ситуацията изглежда най-напрегната.
- Абсолютно. Там зависимостта от Персийския залив е най-голяма. В определени моменти цените достигнаха изключително високи нива, защото държавите буквално наддаваха за ограничени количества. В страни като Индия вече се наблюдават реални проблеми с достъпа до горива – опашки, ограничения, недостиг. Това е огромен натиск върху икономиката и обществото.
- Смятате ли, че САЩ са подценили риска от подобна ситуация?
- Да, в известна степен. В енергийните и аналитичните среди дълго време доминираше убеждението, че Ормузкият проток никога няма да бъде затворен. Смяташе се, че това е невъзможно, защото всички големи играчи – включително Китай – имат интерес той да остане отворен. Оказа се, че това е било прекалено оптимистично предположение.
- Въпреки че САЩ са енергийно независими, цените там също растат. Защо?
- Защото петролният пазар е глобален. Дори да произвеждаш достатъчно, цената, на която продаваш и купуваш, се определя от световния пазар. Разликата е, че в САЩ няма физически недостиг – няма опашки по бензиностанциите, както в миналото при подобни кризи. Но цените за крайния потребител се покачват и това има сериозен политически ефект.
- Това ли е основният натиск върху американската администрация?
- Да. Високите цени на горивата са изключително чувствителна тема в САЩ, особено в предизборен период. Нито един президент не може да си позволи да отиде на избори с рекордно скъп бензин. Това е и причината пазарите да очакват сравнително бързо политическо решение на конфликта – на Тръмп предстоят междинни избори за Конгреса наесен.
- Съществува ли риск САЩ да ограничат износа на петрол?
- Това е един от негативните сценарии. Ако САЩ ограничат износа, вътрешните цени там ще спаднат, но в Европа и останалия свят ще се повишат значително. Това би създало сериозен дисбаланс – една „ножица“ между цените в различните региони.
- Да преминем към България. Трябва ли да има таван на цените на горивата?
- Таванът е рискована мярка за държава, която е зависима от внос. Ако вътрешната цена не покрива разходите за доставка, просто няма да има доставки. Примерът със Словения е показателен – ниски административни цени доведоха до недостиг.
- А намаляване на ДДС върху горивата?
- България няма добър опит с подобни мерки. В много случаи намалението не достига до крайния потребител, а остава по веригата – при производители и търговци. По-ефективно е да има директна подкрепа към най-засегнатите групи – така поне е ясно, че помощта достига до тях.
- Ще доведе ли скъпият петрол до нов скок на цените на храните? Това е въпросът, който най-много вълнува хората.
- Краткосрочно не. Това е една от големите разлики с предишната криза – с Украйна. Тогава войната засегна големи производители на зърно, което доведе до рязък скок на цените на храните. Сега такъв ефект няма. Основните хранителни суровини – зърно, ориз, дори кафе и какао, са стабилни. Защото те не идват от Персийския залив.
- Но потребителите усещат поскъпване.
- Да, но това не е свързано с текущата енергийна криза. По-скоро става дума за натрупани ефекти от предходни години, а в някои случаи – и за спекулативно поведение. Ако някой се опитва да оправдае повишение на цените на храните с настоящата ситуация на петролните пазари, това не е икономически обосновано.
- Има ли обаче дългосрочен риск?
- Да. Персийският залив е важен производител на торове. Ако недостигът на торове продължи, това може да намали бъдещите реколти. Тоест рискът не е за тази година, а за следващата – ако кризата се проточи.
- Как виждате бъдещето на българската рафинерия?
- В краткосрочен план няма проблем – тя функционира нормално и осигурява стабилност на пазара. Но в дългосрочен план е необходим ясен собственик, който да инвестира в модернизация. Рафинериите изискват постоянни инвестиции. Ако те липсват, в даден момент ще възникнат технологични и производствени ограничения.
- България разполага ли с достатъчни запаси от петрол?
- Да. Имаме задължителните 90-дневни резерви и те не са използвани до момента. Освен това имаме и географско предимство – достъп до доставки от Казахстан, Азербайджан и други източници в региона на Черно море. Това ни позволява да получаваме петрол на сравнително конкурентни цени. През Черно море минават достатъчно горива на невисоки цени.
Ние основно използваме казахстански плюс азербайджански петрол, плюс горивото по петролопровода Баку-Джейхан. А в последно време Ирак също пуснаха един петролопровод, от Ирак към Джейхан, така че имаме дори повече петрол в нашия регион, отколкото преди. Защото преди Ирак изнасяше през държавите в Залива, а сега не може да изнася оттам и го прави през Турция.
- В Европа има ли държави, които са по-уязвими?
- Повечето държави вече се адаптираха и диверсифицираха доставките си, особено след предишните кризи. Има временни затруднения, но не и системен недостиг. По-скоро проблемът е ценови, а не физически.
- Кой страда най-много от високите цени в глобален план?
- Най-засегнати са по-бедните държави, особено в Азия. Те просто не могат да си позволят да купуват петрол на високи цени и са принудени да ограничават потреблението си. Това е и механизмът, чрез който пазарът в крайна сметка се балансира – чрез спад на търсенето там, където ресурсите са най-ограничени.
- Възможна ли е промяна в глобалната търговска политика, например от страна на САЩ?
- Ситуацията е изключително динамична. Виждаме как решенията се променят често – съдилищата отменят мита, администрацията въвежда нови, след това ги коригира. Възможно е част от митата да отпаднат, но има и такива, които вероятно ще останат – особено в сектори като автомобилния и фармацевтичния. Това означава, че несигурността ще продължи и европейските икономики трябва да се адаптират към нея.
- Да се върнем към България. Какви икономически последствия очакваме след изборите?
- В последните години изпаднахме в крайността на чести избори, кратки управления, липса на стабилност. Разумният вариант е да има политическа динамика, но и достатъчна стабилност, за да се провеждат политики. За икономиката е важно да има устойчиво управление. Икономическите политики изискват време. Един бюджет например има смисъл, когато се изпълнява последователно. Нуждаем се от стабилно управление за няколко години.
- Това означава ли, че липсата на бюджет не е толкова голям проблем?
- Не е драматично, ако системата функционира. Ще ви кажа, най-успешната държава в Европа в момента икономически е Испания. Тя няма бюджет от 4 години. Америка също между другото всяка първа половина на годината няма бюджет. Те са имали последно приет навреме бюджет някъде преди 25 години. Въпросът е нещата да са под контрол, т.е. да има правителство, което да носи отговорност. Тогава ще потръгне.
Това е той:
- С бакалавърска и магистърска степен по финанси
- Специализирал в Wharton School (Coursera), МВФ, Световната банка
- От 2004 до 2015 г. е член на УС и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация
- От 2004 като експерт към International Budget Partnership – Washington участва в регулярен мониторинг на прозрачността на държавния бюджет в България.
- Старши икономист в институт Отворено общество – София
Михайлина Димитрова
