- След шока от изборните резултати идва време за равносметки. Ще се съвземе ли БСП от преживяното?
- Всички знаехме, че БСП беше заплашена от този изход. Направихме една кампания, в която се опитахме да влеем нова енергия на партията след трагичния експеримент да бъдем в коалиция с ГЕРБ и „Има такъв народ“, но не просто времето не ни стигна, а и политическите усилия се оказаха недостатъчни. Видяхме каква е равносметката. Мога да залея читателите на „Телеграф“ с всякакви патетични уверения, че БСП не е мъртва, левицата няма да умре, БСП ще се върне на терена. И да кажа честно, аз вярвам, че това е така. Към момента левицата се нуждае от много здрав и трезв разум какво прави в тази ситуация. Противно на другите, аз не смятам, че проблемът на БСП идва оттам, че тя не знае къде е нейното място в политическата система, че не е наясно със себе си. Смятам просто, че БСП в последните няколко години се заплете в поредица от изключително кървави вътрешни битки, които изчерпаха нейните идейни сили. Хората искат от партиите не новини за това кой коя глава е отсякъл, кой с кого е влязъл в конфликт, а какво смята една партия да направи по отношение на техните доходи, по отношение на тяхното бъдеще, по отношение на това как ще живеят по-добре. В БСП този разговор отсъстваше. Отсъстваше, защото ние с много подмолно удоволствие се радвахме на вътрешни битки и боричкания. Осъзнавам, че подобни битки газират кръвта, но не носят никаква популярност. И затова БСП днес плаща цената на това, че си позволи да бъде част от безвремието. Плаща цената на това, че загуби не просто посоката си, а идейните си основи. Видяхме, че избирателите са безмилостни и в момента, в който видяха нещо ново, различно и стабилно, те го надариха с цялото си доверие. Смятам, че БСП можеше да бъде такава партия и никога не успя да го постигне. Нека да отчетем и последния фактор – от пет години насам, може би от 2021 г., БСП влезе в цяла поредица от битки с Румен Радев, без да има смисъл да ги води, без да има някаква причина да го прави. В крайна сметка много трудно можеш да убедиш хората, на които си казал на два пъти, че „това е нашият президент“ и които са гласували за него, да им обясняваш, че той е някакъв враг, който се опитва да ти унищожи партията. И резултатът е това, което е. Сега най-лошото, което БСП може да направи, е да влезе отново в някакви вътрешнопартийни драми и битки, защото виждам, че много хора така отново усещат желание да се изколим, с „давайте отново конгреси и оставки“. Не смятам, че Крум Зарков е отговорен за този резултат. Той направи това, което направи - успя да вдъхне малко енергия и надежда. И той има пълното право да продължи започнатото и да се концентрира изцяло върху БСП, за да предложи вариант за връщането на партията на политическата сцена.
В нощта на парламентарните избори на 19 април лидерът на партията Крум Зарков пое пълна отговорност за резултатите.
- Крум Зарков заяви още в нощта на изборите, че носи пълна отговорност за резултатите, каквито и да са те. Смелост или глупост беше да си купи фабрика на 8 септември?
- Нещото, което не мога да не уважавам в неговите действия, е, че в момента, в който се кандидатира за лидер, той прекрасно знаеше, че няма никакво политическо време и че битката, в която се впуска, е на 90 процента обречена. Но въпреки това реши да го направи. Направи го, воден от идеята, че БСП заслужава в сегашната ситуация да получи някаква политическа яснота за себе си. Да спре да е партия, набутана в пясъка на безкрайни компромиси и зависимости от други сенчести фигури. Ето това е големият проблем, който БСП трябваше да разкаже пред себе си. Защото управлението ни с ГЕРБ и ИТН с активната подкрепа на Делян Пеевски, да кажем, че ако в началото имаше основание да участваме в това управление, то след като стана ясно, че ние не можем да реализираме пълнотата от своите идеи и че това управление става заложник на интереси, които са далече от парламента, БСП трябваше да се махне. БСП не се махна, остана и на практика беше пусната на политическата борса и Крум се опита да спре това. Не се опитвам да сипя суперлативи, че е направил всичко както трябва. Но е факт, че благодарение на него в момента БСП има ясен образ. Да, тя остана извън парламента и виждам и чувам безкрайните писъци на радост от средите на психодясното предвид на това, че тяхната дългогодишна мечта най-накрая се сбъдна. Но вън от това смятам, че много хора ще усетят и видят, че парламент без БСП не е същият. Защото БСП винаги е успявала да бъде глас на здравия разум. И точно това ни дава възможност сега, оставайки извън активния политически живот, БСП да се опита да се върне към себе си и да възстанови доверието. Аз смятам, че това не е напълно изгубен процес. Не смятам, че ще е лесно, напротив, влудяващо трудно ще е. Но БСП наистина има всички шансове да не изчезне в мазето на историята, а отново да бъде част от настоящето на политиката.
- Ще има ли енергия Крум Зарков да продължи започнатото? Това няма как да се случи, ако партията не застане зад него. Какви са тенденциите към момента - повече критики или повече подкрепа има?
- Моята лична социология показва повече подкрепа. Защото Крум изкара една кампания, в която обиколи всяка част от България. Успя да даде на хората, лоялни на БСП, новия разказ на партията за това в каква посока се променя и аз смятам, че той е в състояние да изкара БСП от този изключително труден момент. Има енергията, има политическата визия. Може би ще се наложи да направи някои промени в своя управленски екип, но това вече е въпрос на негови решения. Смятам, че той ще получи подкрепата на БСП на предстоящия пленум на партията. Убеден съм, че той ще бъде много остър за пореден път и ще е изключително брутален в някои изказвания и не смятам, че Крум трябва да плаща цената за солената сметка, която БСП получи след годините, които изкара в безвремие.
- Няма да е честно спрямо Зарков, ако не се назоват и предишните лидери на БСП, които докараха левицата до това състояние. Кой допринесе най-много за краха, можем ли да визираме периоди от време?
- Всичко започна някъде през 2020 г., когато в един момент трябваше да избере свой лидер на пряк избор. И когато това, което трябваше да бъде нормално политическо състезание и сблъсък на визии, се превърна в една Вартоломеева нощ на изключвания, задрасквания на социалисти и изхвърляния от партията. Това продължи и през 2021-2022 г. В един момент БСП беше нещо като карикатура на партия, защото всичките ни форуми се превръщаха не в място, където се ражда политика, а в място, където новините са около това кой е изключен, кой е премахнат. Ще бъда честен, аз съм бил част от тези процеси и невинаги съм виждал истината тогава, но сега започнах да разбирам, че това, което си причинихме, беше да обезкървим БСП по начин, по който тя никога не е била обезкървявана в своята история. Силата на БСП от 90-те години е в това, че тя е комбинация от много партии, които успяваха да раждат обща политическа цел. В един момент това започна да остава встрани, започнахме да се самоизключваме, да водим войни с президента, да водим войни на много фронтове и в крайна сметка това произвеждаше само новини за скандали. Междувременно Румен Радев излъчваше послание за сигурност, за една последователност на позициите и беше нормално една част от левите избиратели да видят в него алтернатива на всичко онова, от което БСП също беше част. Ето това сега е голямата задача пред нас – да създадем новия образ на БСП. Тези избори показаха нещо, което е изключително важно БСП да си направи като извод – младото поколение не е загубено за левите идеи. Виждам какво титанично разочарование тече в десните среди за това, че Gen Z от тяхната великолепна политическа фантазия не гласуват автоматично за десницата, а разказите за прогнилия комунизъм по никакъв начин не ги впечатляват. Тоест ние имаме база, на която да стъпим и да се обърнем към тези млади хора. Като го казвам, знам колко лесно звучи на думи и колко трудно се осъществява на практика. Смятам, че БСП сега ще има достатъчно време да си обърне внимание – нещо, което тя с години не правеше, с години отлагаше разговора за вътрешните си проблеми и сега вече нямаме какво друго да правим. За съжаление не сме в парламента и сме длъжни да се посветим на БСП, ако искаме да я изкараме от това забвение, в което тя изпадна. Много ясно е, че времето ще работи и за нас в известна степен. „Прогресивна България“ в момента са на върха, техният резултат е изключително впечатляващ, консолидацията, която постигнаха, е изключително впечатляваща, но управлението в България е дяволски трудно – тепърва ще се сблъскат с редица проблеми. И тъй като „Прогресивна България“ отказа да се заяви като лява партия, то може би левите хора, които които гласуваха за друга сила, отново ще започнат да се оглеждат какво прави БСП и променила ли се е достатъчно, за да заслужи отново тяхното доверие. Това е нашият шанс.
- В БСП като партия със столетна история има много носталгия и консерватизъм. Не е ли по-лесно да се направи нова партия от нулата?
- Сигурно това е по-лесният вариант – да създадем нещо ново, ярко, абсолютно необременено с история. Същевременно аз смятам, че историята е най-големият плюс на БСП. Обичани, мразени, ние имаме най-дългата политическа традиция от всички партии, които съществуват на сцената днес и успяхме да запазим тази традиция много дълго парламентарно представена. За съжаление днес ударът е жесток, но тази историческа традиция трябва да бъде съхранена. С други думи аз не съм склонен да търся нещо ново и различно. Това просто е запазен приоритет на десницата. Вижте какво остана от старото СДС. Хората, които бяха в старото СДС в момента са минали през десетки партии, които се отдаваха една след друга. Само че партията не е рокля за бал, която обличаш и захвърляш вечерта. Ние трябва да направим най-трудния баланс – да съчетаем историята и мисълта за бъдещето.
- Преди избори всички ухажват народа, след избори тръгват злобни нападки колко е прост, как си заслужава съдбата и кой щял да си стяга куфарите, за да напусне „тази територия“. Откъде разчитат да получат гласове „критиците“, ако не си харесват народа?
- За мен винаги това е било удивителната шизофрения на психодясното, те не заслужават друго определение. Всеки път, когато не бъдат избрани, а те никога не могат да бъдат избрани поради собствената си мизантропска природа, те винаги се обиждат на хората. Сега виждам отново десетки статуси за „дългото пипало на Кремъл“ и българските институции. Тези хора не разбраха едно нещо – че поставяйки разговора по този начин, те са обречени да го губят. Защото никой и в никакъв момент не е поставял под съмнение геополитическия избор на България. Въобще когато паразитираш толкова дълго върху разказите за ужасното отровно минало, ти нямаш някаква ясна визия за бъдещето. Аз не мога да се обидя на българските граждани. Те след години на безвремие избраха стабилно управление, защото искат най-накрая да получат някаква ясна перспектива за себе си. Пет години ситуацията в България прогресивно се влошаваше и продължава да се влошава и никой нищо не правеше. Дори в тази кампания разговорът за цените остана на второ място. Разговорът за войната, която се води практически през една държава от нас, по същия начин. И тук говорим за войната в Близкия изток. Ами хората просто потърсиха този, който успя да види техните страхове и да предложи, засега само на думи, да се надяваме и на практика, някакво решение на техните проблеми. Смятам, че БСП също трябва да се превърне в подобна партия. Ние не можем да сме партия на носталгията, както години се опитвахме да правим, тъй като носталгията върши работа до време.
- Това не е само ваш патент. ПП-ДБ се обидиха и на поколението Gen Z, което, противно на очакванията им, не ги припозна. В същото време голяма част от сините последователи продължават да се кланят на Иван Костов, който от 13 години не е в политиката. Защо поколението Gen Z да робува на стари кумири?
- Ето в това е големият парадокс – десницата, която твърди, че е основният модернизатор на българското общество и че са пазителите на тази модернизация, всъщност не предлага нищо модерно. Аз не съм видял от тях като дясна партия да ни предложат ярка икономическа програма вдясно, която аз сигурно няма да приема, но да ги видя, че те мислят за своите избиратели. Примерно за дребния бизнес. Те нищо подобно не правят. Ние сме захвърлени насред един разговор, от който излиза, че Ивайло Мирчев и компания са тези, които ни бранят от Кремъл, ама няма никакво значение как живеем ние тук, в тази държава, какви са цените, каква е икономиката, какво е развитието. Българската политика с години не водеше разговор по същностните теми, не даваше дума да се обели за неравенството, за бедността в България. И до днес, когато се постави проблематично темата за еврото, а тя е добре да се проблематизира, защото това е икономически разговор, всичко приключва с изявлението „ти си путинист“. Не може да има нищо лошо от еврото. Ами може би има някои лоши неща. Не казвам, че споделям тази идея, но ето, идва някаква партия, която говори за това, предлага различен поглед и обира каймака от избирателите. Ако не тръгнем да обсъждаме важните теми, ние сме обречени. Нови партии идват, опитват се да правят нещо различно, някои може и да успеят, може и да се провалят, но ние никога няма да имаме политическа система, основана на здрав разум. И може би това е големият призив към всички – ако не върнем здравия разум в политиката, по-добре да ни раздадат усмирителни ризи и всичко да се свършва.
Това е той:
- Роден е на 10 юли 1977 г. в Стара Загора
- Завършва журналистика във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет
- Работил e като журналист във вестниците „Стандарт“, „Пловдивски труд“, „Земя“, „Дума“
- Четири пъти е бил народен представител от БСП
- Член на Националния съвет на БСП
Кристи Петрова
