Ц ърквата, както учи св. ап. Павел, е „тяло Христово”, а нейният Глава е Господ Иисус Христос, нейните устроители – светите апостоли. Затова и храмът е дом Господен, спасение за душата. В него намираме утеха, особено в тези смутни времена, в които се размиха ценности. Объркахме се кое е добро и кое зло.
Църквата, както учи св. ап. Павел, е „тяло Христово”, а нейният Глава е Господ Иисус Христос, нейните устроители – светите апостоли. Затова и храмът е дом Господен, спасение за душата. В него намираме утеха, особено в тези смутни времена, в които се размиха ценности. Объркахме се кое е добро и кое зло.
А точно днес имаме по-голяма нужда от това от всякога. За да бъдем по-добри, милостиви и смирени. За да учим на това и децата си. Странно е, че самият храм е спасението, светлината, а в същото време притъмняха. Стигнахме дотам църкви да молят за помощ, защото стоят на тъмно. Представяте ли си, светлината е потулена от мрака, от битовизма. А те без това изнемогват. Свещениците, колкото и да са малцина през последните години, свикнаха да не очакват нищо. Наричаха ги дори „прелитащи“, защото обгрижваха по няколко храма в отделни райони. Причината - няма достатъчно. А божите служители са ни най-необходими днес като лекарите. Само че те лекуват душите ни, които са толкова болни и окаляни. Кой друг да ни даде съвет и да ни помогне по-добре от тях? Само че и те бяха застигнати от проблемите на ежедневието - парадоксално, нали? Болно и страшно е, когато материалното надвие духовното, а монаси изключват тока в манастири, за да пестят. Но тъмнината ще победи? Нали църквата е божи дом, който ни изцелява. Лошото е, че свикнахме да ходим там само при нужда, когато ни сполети нещо лошо. След това, когато животът ни потръгне, някак си забравяме за Спасителя. За онзи, на когото всъщност дължим всичко. А точно Църквата е мястото, в което трябва да се отърсим от битовите проблеми и да помислим за душата и сърцето си. За да ги опазим от калта и мръсотията на порочния свят, в който живеем. Получава се така, че уж непрекъснато слушаме за европроекти, за обновяване на храмовете, за субсидии, а се оказва, че са затънали в нищета. И има риск да затворят. Представяте ли си, храмовете, които останаха отворени дори по време на пълния локдаун заради пандемията. Точно за да търсим и намираме утеха. Кощунство е да не се намери решение на проблема. Та дори в най-трудните моменти в историята ни църквата е била отворена и е приобщавала хората, дори тогава е намирала начин да оцелее. Градили сме храмове, не сме ги затваряли. И без това живеем в абсурдни времена, в които само любовта към ближния може да бъде спасение. А храмът ни учи точно на това - да правим добро, да даваме любов, без да очакваме нещо в замяна. Нека не позволяваме светлината там да угасне, защото тя е спасението за душата ни.
Монитор
