С лед Португалия, Левски погледна и към другата голяма държава на Пиренейския полуостров – Испания, при избора на играчи за лятната си селекция. Поредното ново попълнение е Алекс Сентейес, който ще трябва да уплътни левия фланг на отбраната. Неговото привличане окончателно отваря пътя към евентуална продажба на Майкон, защото тя вече няма да отвори дупка в тази зона. Освен Сентейес, опция там е и Давид Кусо, който в контролите досега играе едно полувреме като дясно крило и едно като ляв бек.
„Сините“ фенове би трябвало да са обнадеждени от привличането на доскорошния играч на Алмерия. Просто защото до момента доста по-често уцелват, отколкото грешен, когато привличат испанци. Не само като играчи, а и като треньори. Хулио Веласкес ще остане в историята на Левски, като човекът, под чието ръководство, титлата се върна след рекордно 17-годишно отсъствие на „Герена“. Що се отнася до футболистите, досега през клуба минаха 7 испанци. Когато говорим за тях, 7 също е добро число, както се пее в една от песните на агитката. За 6 от тях безспорно може да се каже, че бяха класни футболисти, като повечето от тях доказаха по безспорен начин това и с екипа на Левски. Единственото разочарование бе Алехандро Перес. Той беше защитник, игра в отбора през сезон 2013/14 и не се запомни с нищо. Нямаше нито гол, нито асистенция, нито пък направи някой голям мач с изявите си в отбрана. Запомни се с това, че вкара една дузпа на ЦСКА в осминафинал-реванш за Купата на България. Двата мача завършиха 0:0, а „червените“ бяха елиминирани след изпълнения от бялата точка. Това беше важно, но даже и доброто представяне в този мач, не може да вдигне много оценката за него.
Противоречиви бяха впечатленията от първия испанец на „Герена“ - Тони Калво, но пък качествата му бяха безспорни. Той бе юноша на Барселона, което също вдигна още очакванията към него. Игра само през сезон 2011/12, в който записа 24 мача и 8 гола. Като игра бе на приливи и отливи. От време на време загатваше за голямата си класа, вкара и някои красиви голове. Но имаше и слаби двубои и като цяло от него се очакваше повече, включително и заради солидната заплата, която прибираше.
Безспорно най-големият любимец на феновете бе Антонио Аниете. Спокойно можем да го обявим за испанец номер 1 от игралите в Левски. Публиката дори бе издигнала транспарант с игра на думи с неговото име. Той гласеше „А НИЕ ТЕ обичаме“. Нападателят, който в отделни мачове бе на върха на атаката, в други изтеглен по-назад, успя дори да стане голмайстор на първенството – през 2014/15 с 14 гола. Бе на път да донесе и Купата на България като вкара на финала срещу Черно море в Бургас за 1:0. Варненци обаче изравниха накрая, а в продълженията спечелиха с 2:1. След края на сезона Аниете си тръгна, а се завърна през 2016/17, когато отново бе на висота. В първия си престой той бе изградил добро взаимодействие и отличен тандем със сънародника си в средата на терена – Мигел Бедоя. Той също бе доста качествен и техничен футболист. Такъв бе и Жорди Гомес, който бе играл във Висшата лига с екипа на Уигън. Като игра не винаги блестеше, но даде много асистенции, особено от статични положения, които бяха блестящо завършвани с голови удари с глава от Давид Яблонски.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
