Е дна от големите фигури в съвременната история на Локомотив Пловдив - Димитър Илиев, сложи край на бляскавата си футболна кариера. 37-годишният нападател и бивш капитан на „смърфовете“ говори откровено пред „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT за тежкото решение да спре с футбола, болките след контузията, компромисите в името на клуба, най-силните моменти с черно-бялата фланелка и любовта на публиката, която определя като най-голямата си гордост.
„Това решение не е спонтанно, обмислено е, премислено е. След края на сезона, във времето, в който бяхме в почивка, имах колебания, но с оглед на това, че след операцията, а и преди нея, тази неприятна контузия, която се случи още септември месец, не ми позволяваше да бъда в оптимална форма. Имах постоянно болежки, противовъзпалителни инжекции и т.н. Може би това е основната причина. Правил съм много компромиси в името на Локомотив, но поставих себе си на първо място. Естествено, можех да стисна зъби и да проиграя още малко, но с оглед на ситуацията, която е в последните месеци, смея да твърда, че, може би, съм взел правилното решение“, започна Димитър Илиев пред DIEMA SPORT.
„Имаше разговори, с хора от клуба сме говорили. Държаха да остана поне до зимата. Конкретно до предложения не се е стигало, не имало разговори. Аз казах, че ще започнем тренировки, ще видя как е коляното и тогава ще преценя изобщо дали да говорим на тази тема. Като цяло имаха желание в клуба да остана“.
„Не само, че не започвах. Тогава бях отписан, меко казано, и това е един от моментите, в които съм си подтиснал егото и съм стискал зъби, защото отношението, което получих тогава, не веднъж съм казал, че най-малкото не го заслужавам. Тогава ми минаваше през главата, така на жаргон, да си събера багажа и да си тръгна. Но в името на Локомотив, в това да завърша, както аз съм си представил, стиснах зъби. Нещата се промениха, но като цяло, има много неща, които хората не виждат зад кулисите. Самото отношение, което получих напоследък, също наклони везните за това да сложа себе си на първо място и да не стискам зъби, не само физически“.
„След така тръгването на Алейников (б.р. - бившият спортен директор на Локомотив Пловдив - Сергей Алейников), смятам, че най-вече атмосферата в съблекалнята се подобри, което доведе този супер сезон, който направихме. Мисля, че той е в основата на това отношение спрямо мен. Но, нещата вече са минали, не гледам назад. Футболът и живота е едно училище. Извличаме поуки най-вече от лошите спомени, така че не тая лоши чувства и не смятам да се затормозявам с такива спомени“.
„Преди да тръгнат на лагер, не съм се сбогувал официално, като се върнат ще вляза, ще кажа на момчетата няколко неща. Беше след концерта за 100-годишнината, когато им казах накратко, че най-вече да се върнат всички здрави, да направят една хубава подготовка и да запазят този колектив, който беше през последните месеци. Защото, пак казвам, това е причината Локомотив да изглежда по този начин. Ако дори за момент нещата се разклатят и това „семейство“ започне да дърпа към себе си, друг в друга посока, нещата ще изглеждат както предходният сезон. Това е най-важното. Локомотив, естествено, че има къде да надгражда. Това са футболисти, които са изключително млади. Има накъде да се развиват, има къде да вдигат нивото. Има няколко от тях, които през този сезон наистина направиха гигантска стъпка в правилната посока. С добри попълнения, качествени, които да помагат в израстването на младите, естествено и със стабилност в структурите на клуба, защото това е нещо, което липсва не от тази година. Надявам се Локомотив да продължи да бъде фактор, както беше последната година, а не да лъкатуши една година борба за оставане, една година борба за Европа. Трябва да се тръгне в една възходяща линия, макар и бавно да се градят футболистите от школата. Надявам се, наистина, Локомотив да продължава да бъде фактор“.
Димитър Илиев
източник: Скрийншот: DIEMA SPORT
„Доста по-различно ще е (б.р. - да гледа от трибуните като фен). Ще ми е малко странно, но с тази контузия последните месеци посвикнах да гледам отгоре и да подкрепям само чисто емоционално. Ще е странно, но аз винаги ще съм си локомотивец. Дали ще мога да присъствам на всеки мач, не мога да обещая. Естествено, хората, които са дали живота си за Локомотив, няма как да стоят далеч, както емблемата на клуба Христо Бонев, както и Мартин Камбуров, да не изброявам всички. Виждам, че и треньорът, извел шампионския отбор, също постоянно присъства. След като сърцето ти е „черно-бяло“, няма как да седиш много време далеч от отбора“.
„За треньорска кариера нямам планове и точно поради тази причина не съм записвал курсове, нямам лиценза, който е необходим, защото не се виждам в ролята на треньор. Като част от структурата на клуба, опитвайки си нещо да подобря, не го изключвам като вариант, но точно в това състояние, в тези структури на Локомотив, не се виждам. Начинът на управление, който е в последните години, виждам неща, несъответстващи на моите виждания и смятам, че няма да бъда полезен точно на този етап за Локомотив“.
„Ние след спечелването на втората Купа бяхме изградили фантастичен отбор, който мнозина смятах, че може да детронира Лудогорец. Но както неведнъж и два пъти стана, просто няма как да се задържат ключовите играчи, които вдигат нивото на клуба и почти всяка година се налагаше да се гради нов отбор. Това е едно от нещата, които пречат на Локомотив да бъде постоянна величина в българския футбол. Но за това има много фактори - финансова стабилност, ресурс да задържиш най-добрите си играчи, дългосрочна визия и т.н. Неща, които Локомотив не показва през годините“.
„Всички предпоставки са на лице (б.р. - за да стане фактор в българския футбол). Чисто нов красив стадион, изключително голяма и вярна най-вече фенска маса. Но пак се връщаме на това, че отбор, който е съставен почти изцяло от млади футболисти, борещи се на два фронта, ние не можем да напълним стадиона. Нито в един момент дори не сме близо да го напълним. Именно това разединение, управление и фенове води до това да играем наистина ключови и важни мачове пред полупразни трибуни. Това е най-основното - да се завърнат всички фенове, както беше в първите години след завръщането ни. Естествено, тогава играехме и европейски мачове. Може би едно класиране в Европа ще промени нещата и ще се напълни стадионът. Но като цяло, просто локомотивската общност трябва да повярва в това, което се върши в Локомотив. Момчетата заслужават да играят пред повече хора, да ги подкрепят, защото това, което сътвориха през последния сезон, всеки един в България е съгласен, че може да се свали шапка на този отбор на Локомотив“.
„Не знам, може би трябва да направим една контрола „Шампионски“ срещу „Носител на Купата“. Тогава футболистите тепърва изгряваха - Камбуров, Жоро Илиев, (Кирил) Котев и (Александър) Тунчев. Сплавта между тези изгряващи звезди с наличието на опитните (Иван) Пасков, Красимир Димитров, сега да не ги изброявам, ще забравя някой. Но силата на този отбор беше изключителният характер. Вътре бяха такива характери, че просто като едно 16-годишно момче не смеех да гъкна, а може би в днешно време тези характери липсват и затова мачкаха всички отбори по пътя си. Смея да твърдя, че отбора, който изградихме, особено по време на спечелената втора Купа и след това, когато станахме вицешампиони, не само печелеше, а играеше наистина изключително привлекателен футбол - с преса, с бързи преходи, с класа в предни позиции. Наистина, може би, тези два отбора могат да ги отлича като най-качествените и най-класните“.
„Това са годините - след 2018-а, когато се прибрах. Първите месеци бяха трудни, отборът не играеше добре, но достигайки до финал и печелейки срещу Ботев (Пловдив), ни отвори вратата да се развием като отбор. Тези две години мога да кажа, че наистина се наслаждавах на всяка една минута на терена. Всичко се получаваше – вкарвахме голове с лекота, имаше европейски мачове, пълни стадиони... Тези две-три години, не крия, че и индивидуалните награди също ме правиха изключително горд. Тези две-три години бяха пика в кариерата ми, макар и късно. Радвам се, че се случи, наистина имам незабравими спомени. Но най-вече и най-безценното, което ми остава, това е любовта и уважението на публиката и фактът, че ме нарежат до легендарни футболисти в историята на Локомотив. Това нещо ще ми остане завинаги като най-голямата гордост, постигната на терена“.
„Най-логичният отговор е да (б.р. - любимият му мач срещу Ботев Пловдив във финала за Купата на България), но аз винаги съм казвал, че преломният момент и точно моментът, в който Локомотив тръгна нагоре и Господ го целуна, беше този мач с Етър. Тогава бяхме тотално отпаднали. В осемдесет и някоя бе най-важният гол в кариерата ми, защото ако не бях вкарал, отпадахме и не се знаеше Локомотив накъде щеше да тръгне. Но тогава и Илко Пиргов направи чудеса. Просто беше писано оттам нататък Локомотив да тръгне. Оттам започна тази епоха, да я наречем, с големите успехи“.
„Несъмнено след контузията (б.р . - най-тежкият му момент). Винаги съм се хвалил, че кариерата ми е толкова дълга, защото съм бил здрав. Може би така предизвиках съдбата и тази контузия просто... с болките след това и операцията, това нещо не го бях преживявал. Имаше едни очаквания да се възстановя по-бързо, вече може би и възрастта е повлияла това да не се случи и да не се възстановя напълно. Пак повтарям, отношението дори преди контузията на дадени хора, това бяха моменти, в които наистина таях една болка, че нещата се обръщат. Надявам се хората да не запомнят изцяло с тази дузпа срещу ЦСКА (б.р. - загубеният финала за SESAME Купа на България през май), защото няколко години преди това вкарах на ЦСКА и спечелихме Купата. Точно това е красивото на футбола - че много рядко всичко е само хубаво. Това са тежките моменти, но те избледняват. Остават само приятните спомени, според мен“.
„Много неща. Има много, много неща, за които съм мечтал и не съм ги постигнал. Но аз съм на принципа, че трябва да си благодарен за това, което си постигнал. Но, ако трябва да ги изброявам, имах амбициите да играя в по-силно първенство, имах амбициите да допринеса повече за националния отбор. Това са неща, които не можах да постигна. Но трябва да сме благодарни най-вече, че имам прекрасно семейство, че съм здрав, като изключим тази контузия. Хората в Пловдив ме уважават, където и да ме срещнат, 99% ми стискат ръката, благодарят за това, което съм направил. Това са неща, които остават. Много повече мисля за нещата, които съм постигнал, отколкото за тези, които съм пропуснал да постигна“.
„95 (б.р. - гола за Локомотив)? Аз гледах 99. Даже си говорихме със съотборниците, че не можах да ги направя 100. Не знам точно статистиката каква е. Но, за мен статистиките и рекордите не са най-важното. Естествено, ако бях здрав, можеше да подобря и някой друг рекорд. Но, пак казвам, трябва да съм благодарен, че ме слагат в едно изречение с тези легенди, които цял век се говори за тях. Това е достатъчно признание“.
„На себе си лично пожелавам тривиалните неща. Да съм здрав, както аз, така и моето семейство. Да съм успешен, както съм бил на терена, така и извън него, в каквато и да е сфера. Едно самочувствие, че мога да бъда успешен и след футболния ми път. На Локомотив мога да пожелая да продължава да се развива и, дай Боже, най-скоро време да видя да вдигнат трофей, от страната на феновете“, завърши Димитър Илиев.
