И ма гостувания, които тежат повече от останалите. За Левски това на „Тича“ е точно такова. Независимо в какво състояние се намира Черно море, независимо от моментната форма или позицията на варненци в таблицата, победа на техния стадион винаги има допълнителна стойност. Не само заради трите точки, а заради всичко, което идва с тях – самочувствие за футболистите, увереност в работата на треньорския щаб и ясен сигнал към преките конкуренти.
А срещу Черно море никога не може да се разчита само на моментното състояние на съперника. Илиан Илиев познава Левски отлично – бил е негов футболист и треньор, шампион е със „сините“, а като наставник на варненци от години превръща подобни мачове в специални битки. „Тича“ е място, на което „моряците“ винаги намират допълнителна мотивация, а именно затова успехът там тежи повече. Той носи психологическо предимство, което не се измерва в таблицата.
Футболистът започва да вярва повече в себе си, а конкурентите получават сигнал, че лидерът може да печели и там, където условията са най-тежки.
Иначе Илиан Илиев има своята отделна история срещу Левски. Като треньор той се е изправял срещу „сините“ с Берое, Локомотив (Пловдив), Верея и Черно море, като е успявал да ги победи с всеки от тези отбори. Един от първите му впечатляващи успехи бе през есента на 2009 г., когато воденият от него Берое спечели с 1:0 на „Герена“. През май 2016 г. идва още по-силен резултат – „Локомотив“ (Пловдив) прави обрат от 0:2 до 3:2 на „Герена“. През 2017 г. Илиев стига до победа над Левски и с Верея – 2:0 в Стара Загора. А с Черно море постепенно се превърна в един от най-неудобните треньори за „сините“. Винаги когато застава срещу Левски, има и допълнителен личен заряд.
Последните сезони също показват колко непредвидими са тези сблъсъци. През ноември 2024 г. „моряците“ победиха с 2:1 във Варна, но през октомври 2025 г. „сините“ взеха реванш с 3:1 на „Тича“, а през март тази година спечелиха с 2:1 в София. Тоест няма траен модел, в който единият отбор да има безусловно предимство – има съперничество, в което домакинството и конкретният ден често оказват огромно влияние.
Този път трите седмици без официален мач могат да се окажат по-скоро съюзник на Хулио Веласкес, отколкото проблем. По принцип паузите за националните отбори не са удобни за треньорите на Левски. Клубът традиционно е сред българските отбори с най-много национали и това неизбежно накъсва тренировъчния процес. В същото време обаче широчината на състава вече дава на испанския треньор възможност да работи с достатъчно футболисти и да използва паузата пълноценно. А от такава пауза Левски определено имаше нужда. Натовареният летен график, европейските мачове, пътуванията и високата интензивност оставиха следи. Загубата от ЦСКА за Суперкупата и равенството с Ботев във Враца показаха достатъчно ясно, че при част от футболистите вече се усещаше изтощение. Сега Веласкес получи време за възстановяване на контузените, за адаптация на новите попълнения и най-вече за освежаване на основните си играчи. Това може да се окаже много важно именно преди поредица от тежки гостувания.
Погасяването на задълженията към НАП пък е новината, която може да промени и следващия етап от развитието на отбора. Ако Левски вече има възможност да прави селекция на друго ниво, настоящите футболисти трябва да разберат и другата страна на това развитие. За едни това е шанс да продължат да надграждат и да използват клуба като трамплин към още по-сериозна кариера. За други обаче започва люта битка за мястото в състава. И тя започва още сега. Мустафа Сангаре, Хуан Переа и Давид Кусо ще трябва да покажат, че заслужават повече доверие в атака, където конкуренцията вече е сериозна. Същото важи и за Хевертон в защитата и Мехди Мубарик в средата на терена – позиции, на които Веласкес има достатъчно варианти, за да не бъде принуден да разчита на едни и същи футболисти. Никой не може да приема титулярната си позиция за даденост, особено ако клубът действително премине към привличането на по-качествени играчи. Конкуренцията трябва да изпълни основната си роля – да вдига нивото на всички и да движи отбора напред.
И точно затова „Тича“ е толкова важен тест. Пред „Левски“ предстои сериозна поредица от мачове на чужд терен и тя ще покаже не само физическата готовност на отбора, но и неговата психическа устойчивост. Тим, който има шампионски амбиции, трябва да умее да печели не само когато всичко около него е удобно. Трябва да може да извади най-доброто от себе си под натиск, срещу агресивен съперник и във враждебна среда. Победа във Варна би означавала много повече от три точки. Тя би показала, че умората от лятото е останала в миналото, че широчината на състава вече работи в полза на Веласкес и че Левски е готов да защитава лидерската си позиция и когато условията станат трудни. Именно такива мачове и такива победи обикновено дават най-много самочувствие на отбора, а и вдъхват допълнителен респект у конкурентите.
Още – в новия брой на „Мач Телеграф“
