Андрей Андреев
Да, със сигурност на никой не му е приятно да губи в последните минути. Дори, когато очевидно отстъпваш на съперниците си в куп показатели. Със сигурност не е приятно, когато един отбор получава дузпа, а друг – не. И то при сходни ситуации. Дузпата обаче не означава сигурен гол. И това го видяхме в събота на стадион „Васил Левски“. Както и друго – уморените коне ги убиват, нали? Именно това се случи с Ботев. „Канарчетата“ с всяка изминала минута на втората част ставаха все по-безпомощни и безидейни. И в крайна сметка логичното се случи, защото дори капацитет като Димитър Димитров не може да компенсира слабата физическа подготовка или липсата на такава. Винаги може да се извади от 100 кладенци вода в това отношение. Ботев започна късно подготовка, не се знаеше дали ще съществува. Все пак сме в страната на извиненията. Не може обаче професионалисти да бъдат в толкова отчайващо състояние. И да не направят нещо за себе си. Поне, за да смъкнат излишните килограми. Защото Ботев от първото полувреме не заслужаваше Ботев от второто! Все едно 11 души бяха заменени с 2-3 изключения от 11 други. Да не говорим за селекцията. Винаги е трудно да се прави отбор в движение, но пък трябва ли да се взема с лека ръка куцо, кьораво и сакато? Това, че някой е бил добър играч преди 15 години не значи нищо, след като в последните две е бил безработен. И кой ще отговаря за тези неща? Ще върне ли парите, които е взел. Все неща, които със сигурност са накарали Димитър Димитров да се запита в съботната вечер:
„Защо ми трябваше да се захващам с тази работа“. За зла беда до зимната пауза има доста време.
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
