ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Павел Върба без съмнение е сред големите треньорски имена, които акостираха в България през последните години. През декември 2019-а чешкият специалист пое Лудогорец и в разгара на COVID изведе разградчани до деветата титла в историята им, но отпадането в пресявките за Шампионската лига от датския Мидтиланд предначерта раздялата му с "орлите" три месеца по-късно, бидейки заменен от Станислав Генчев. Впоследствие Върба води три чешки тима - гранда Спарта Прага (2021-2022), после Баник Острава, където през 1996-а започва същинската му треньорска кариера като асистент на Франтишек Комняцки и за последно Злин (2022-2023), който го освободи през октомври след крушение с 5:9 от Млада Болеслав. "Мач Телеграф" откри бившия наставник на Лудогорец в дома му в родния Пжеров, на около 300 км от Прага, и в непринуден разговор своенравният Върба сподели спомените си от България, кариерата и бъдещите си планове във футбола.
- Г-н Върба, как сте, къде Ви намираме?
- Добре съм, почивам си. Гледам новините, вестниците, сайтовете. Наслаждавам се на семейството си и на някои задачи, на които преди не можех да обръщам внимание. Мисля си, че тази пауза дойде за добро, а и наистина имах нужда малко да отдъхна. Преди постоянно бях нанякъде, извън вкъщи, пък и съпругата ми да ме види. От около три месеца съм без работа, разделихме се със Злин през октомври. Не се оплаквам. За мен е хубаво, защото някои неща сега ги виждам другояче. Човек успява да поразмишлява какво му се е случило през последните години. Мисля си, че ще ми е от полза да погледна назад.
- Наскоро отпразнувахте 60-ия си рожден ден. Как се чувства Павел Върба на 60 - много или малко години са?
- Бих казал, че не ги усещам да са твърде много, защото през цялата си треньорска кариера съм работил в млад колектив, спортисти все пак (смее се). Но годините си минават... Разбира се, доста сериозна възраст е - някои неща ги виждате и решавате по друг начин отколкото на 40, примерно. Не знам, определено не съм толкова див както бях като по-млад. Имам доста по голям опит и някои мои решения може би щяха да са различни, но това е животът.
- Кой беше най-хубавият подарък за рождения ви ден?
- О, Боже, ами... Събрахме се в по-широк семеен кръг. Мнозина роднини не ги бях виждал дълго време. Това празненство беше най-ценният подарък за мен. Приятна компания сред близки хора.
- Липсва ли ви футболът за тези три месеца?
- Е, липсва ми и следя мачовете. От друга страна истината е, че последните няколко години бяха доста натоварени за мен и сега се чувствам по-свободен, оценявам времето встрани от футбола. Може би е добре, защото гледам върху нещата по-отдалеч и премислям някои моменти и свои действия. Но тъкмо ако дойде някоя оферта, да мога трезво да преценя дали да работя със съответния клуб.
- А има ли вече оферти към вас?
- Нищо конкретно, само подпитват. Някой някъде напуска, дали бих отишъл и т.н.
Цялото интервю с Павел Върба четете в днешния брой на в. "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
