С победата над Атлетико Мадрид Пелегрино Матарацо си осигури място в историята като първият треньор, роден в САЩ, който печели голям трофей в страна от Топ 5 на първенствата в Европа.
Матарацо израства в Ню Джърси в семейство на италиански емигранти. През 1999 г. се дипломира в Колумбийския университет със специалност математика, след което решава да се пробва в професионалния футбол. След като не успява да мине пробите в Салернитана и Юве Стабия, подписва с четвъртодивизионния немски Айнтрахт Бад-Кроинцбах. Състезателната му кариера на защитник преминава изцяло в Германия в скромни отбори – Веен Висбаден, Пройсен Мюнстер, Ватеншайд и дублиращия тим на Нюрнберг, където започва като треньор. Дълго време работи в академията на клуба. По време обучението си в Академията „Хенес Вайсвалер“ се сближава с Юлиан Нагелсман и впоследствие влиза в щаба му в Хофенфайм, първо като треньор на младежите, а после като негов помощник.
Първият голям скок на Матарацо е през 2019 г., когато подписва с Щутгарт като старши-треньор. Остава там до октомври 2022 г. а в периода февруари 2023 г. – ноември 2024 г. води Хофенхайм. Трудно е да се каже, че постига особени успехи, но успеваемостта е прилична, особено в Хофе с 34,33% победи.
Когато пое Реал Сосиедад, в Сан Себастиан бяха в предверието на реанимацията в дъното на класирането, а заплахата от изпадане бе напълно реална. Матарацо обаче напълно успя да обърне тренда. В момента те са седми в Ла Лига и от началото на календарната година не са губили мач у дома. Благодарение на него футболисти като Карлос Солер, Гонсало Гедеш и Бенят Туриентес успяха да си върнат формата, изигравайки ключова роля в похода към Купата на краля.
По ирония на съдбата Матарацо дебютира именно срещу Атлетико Мадрид в домакинството от Ла Лига. В този мач отборът му страда много, но в крайна сметка изтръгна точката с 1:1, за да тръгне нагоре. Първото нещо, той излъчваше бе харизма, енергия и увереност, въпреки сравнително краткия опит в занаята.
След това започна да демонстрира тактическата си проницателност, прилагайки иновативни формации. Гласува доверие на хора като Бенят и Алваро Одриосола, които преди това не бяха играли много и това също се оказа правилен ход. И да, да не пропускаме и късмета. Мареро бе герой не само на финала, а и на осминафиналите срещу Осасуна, когато всички пак се реши с дузпи. Титулярният вратар Алекс Ремиро пък спаси дузпа на на четвъртфиналите в решаващ момент. Тогава след час игра Реал Сосиедад с 1:2 от Алавес, но след това обърна мача в заключителните минути.
Дали финалът на „Ла Картуха“ е щастливият край на тази приказка? Матарацо твърди друго – „Това е само началото“.
Още – в новия брой на „Мач Телеграф“
