Използването на видеотехнологиите по време на световното първенство беше хаотично и е необходим сериозен анализ, за да изясни какво точно се стреми да постигне ФИФА с тях.
Имаше липса на яснота и последователност къде точно минава границата за намеса на ВАР. Още в откриващия двубой на мондиала екипът, отговарящ за системата за видеоповторение сигнализира на съдията да покаже червен картон – един от трите в мача между Мексико и Южна Африка. ФИФА трябва да реши дали иска ВАР да бъде запазен за неоспорими и съществени грешки или да продължи да се намесва по-често с цел „перфектни“ решения.
Водещите първенства по света могат да си извлекат поуки от съдийството, на което станахме свидетели в последните шест седмици. Например видеоарбитрите отменяха жълти картони, проверяваха корнери и връщаха записите възможно най-назад след отбелязан гол, за да проверят дали е редовен. Мнозина предричаха подобно разрастване на обхвата на дейността на ВАР, още когато системата се въвеждаше и те се оказаха прави.
На световното имаше поне шест примера за грешни или много спорни намеси, които влошиха на пръв поглед правилни отсъждания. За разлика от мондиала, във Висшата лига на Англия имаше 3 подобни грешки за цял сезон, а мачовете са 380 за разлика от 104 на първенството в САЩ, Канада и Мексико. От тези три неточности, допуснати в Англия само една се е оказала решаваща за крайния изход на двубоя. Това се случи на мача Челси – Фулъм, когато имаше отменен гол, защото играч на домакините неволно настъпи свой противник в изграждането на атаката, довела до гола. По това време подобно отсъждане се прие с насмешка, но на световното видяхме да се отменят попадения за далеч по-леки нарушения, като в мачовете на Египет и Испания срещу Аржентина в елиминационната фаза. В хода на тези шест седмици нивото на съдиите на терен беше непредвидимо, предвид разнородните възгледи относно това какво е нарушение и дали заслужава картон и с какъв цвят. Това се случи заради правилата, които са неясни и позволяват различно тълкуване, пораждащи неизбежна липса на последователност.
Реферите се постараха да поддържат динамиката на срещите, подпомогнати от новите правила за бързо подновяване на играта. Това е аспект, който Висшата лига би могла да почерпи опит, тъй като това се оказа успешен ход на ФИФА. Паузите за хидратация от своя страна накъсваха играта за голям период от време и едва ли някое първенство би ги въвело в употреба.
Хаотичните решения, идващи от центъра за ВАР в Далас доведоха до отмяна на голове заради незначителни нарушения, които никога не биха довели до отсъждане на дузпа, ако ролите на двата отбора бяха разменени. Критериите за нарушения в атака и в защита винаги са били различни и това е разбираемо, но разликата стана твърде голяма, а ВАР допълнително задълбочава проблема.
Трябва да се отбележат и някои важни и правилни намеси като дузпата в полза на Франция срещу Парагвай или червения картон на Куанса срещу Мексико. Технологията се използва за вземане на решения въз основа на факти, се оказа ефективна, въпреки оплакванията на Хърватия и Норвегия дали топката е докоснала кичур коса или висящ кабел. Решенията за засада бяха бързи и изчистени с изключение на мача Швейцария – Катар. За пръв път от много време нямаше разногласия дали някой футболист е играл с ръка. Това са два аспекта, които заслужават да бъдат използвани и във Висшата лига.
Вълнението около червения картон на Балогън в мача САЩ – Босна беше породено от факта дали той ще изтърпи наказанието си. Сега след края на турнира можем да го обсъдим на спокойствие. Искаме ли да виждаме футболисти да бъдат изгонени за случайно контузване съперник при опит да играе за топката? За мен не изглежда правилно, особено след като някои умишлени влизания завършват само със свободен удар.
Целият текст четете в деншния брой на "Мач Телеграф"
