С ъвсем скоро след преждевременната смърт на Кевин Кигън дойде новината за напускането на наставника на „свраките“. Трудно е тези две събития да не се разглеждат заедно, поне от емоционална гледна точка. Кигън успя да върне Нюкасъл в елита на Англия през 1993 година и го накара да се бори за трофеи, докато три десетилетия по-късно Хау сложи край на обсебващата мечта, с което копнежът бе утолен.
Вече бившият наставник на „свраките“ многократно е говорил за влиянието, което е имал Кигън върху него като млад футболист. След като пое поста след смяната на собствеността, той сподели, че иска да предаде енергията и успехите на онзи състав, известен като Артистите, както и за въздействието, което отборът е имал върху града. Двамата поддържаха редовен контакт и станаха приятели.
Въпреки това имаха различия в игрови план. Нюкасъл на Кигън можеше да бъде наивен и красив, но и същевременно опасен, докато при Еди Хау изгради състав от неуморни футболисти, които в най-добрите си моменти правеха всичко по силите си, за да победят. И двамата бяха впечатляващи по свой собствен начин и на моменти изглеждаше сякаш разбират Нюкасъл по-добре, отколкото самият клуб разбираше себе си.
Постиженията на Хау бяха забележителни като най-впечатляващо сред тях бе първото. Когато той пое „свраките“ през ноември 2021 година, тимът нямаше спечелен мач. Втората победа за сезона дойде едва през януари. Последвалото бе истинско чудо, изковано с много борбеност и характер.
Вдъхновен от новите попълнения Киерън Трипиър, Дан Бърн и Бруно Гимараеш, отборът успя да запази мястото си във Висшата лига. Градът беше обзет от вълнение, подобно на ранните дни на Кигън, когато опашките за влизане на стадиона започваха часове преди началото на мача, а всяка следваща победа се усещаше като алхимия.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
