Триумфът на Аталанта срещу Леверкузен бе украсен от личния рецитал на Адемола Лукман. Нигериецът се превърна в първият африканец с хеттрик на финал в Европа. За да стигне дотук той измина дълъг път, възраждайки кариерата си от моргата за футболисти втори ръка, които постоянна са търкаляни като преотстъпени насам-натам.
Преди седем години Лукман минаваше за един от най-големите таланти на планетата. Той току-що бе станал световен шампион с юношите на Англия до 20 години и бе една от звездите на турнира заедно с Лаутаро Мартинес. Бъдещето пред него изглеждаше прекрасно, но нещата се развиха по друг начин. През 2022 г. нивото му се бе сринало до безлично крило на английски средняк. Имаше отделни проблясъци, но те бяха редки моменти в подтискащата верига на едно безкрайно непостоянство. За 5 сезона смени 5 клуба и 8 треньора. „За един млад играч е трудно да мине през всичко това. Никога не можеш да знаеш какво ще си помисли за теб следващия треньор. А когато резултати са лоши, става още по-трудно“, разказва за онези времена той.
Адемола Лукман със семейството си и купата на Лига Европа.
На 25 години Лукман се беше загубил съвсем. Ралф Рангник твърдеше, че има нужда от повече агресия, но Брендан Роджърс напипа проблема му най-добре – той просто трябва да намери своя дом, където да се спре веднъж завинаги и да започне да се развива. И това място стана Бергамо. „Сега играя и вкарвам редовно, но това не е всичко. Най-после попаднах там, където правя всичко необходимо като личен график и режим. Теза неща работят за мен“, признава той.
Целия портрет на Лукман вижте в днешния брой на в. "Мач Телеграф"
Мач Телеграф