И ма една единствена фигура, която е способна да обедини феновете на Левски и да разбули духовете в целия роден футбол. Фигура, която спаси "синия" клуб в неспасяем момент, но после си тръгна с насълзени очи от "Герена". Става дума, разбира се, за Станимир Стоилов, който към днешна дата сътворява ново футболно чудо, но в Турция. Мъри твори в Гьозтепе, който скоро ще играе в Суперлигата, а допреди няколко месеца шансовете за това бяха илюзорни. "Мач Телеграф" пътува до Измир, за да разговаря със Станимир Стоилов, който беше изключително откровен в мнението си за случващото се в Левски, родния футбол и Гьозтепе.
- Господин Стоилов, в последния си мач победихте корав състав като Ерзурум с 3:0? Как ви се стори срещата?
- Изключително тежък мач. Нашият отбор игра под голямо напрежение с оглед на огромния залог. Отбелязахме ранен гол, който вместо да отпусне отбора, го скова. На всяка цена трябваше да победим след грешния ход миналия кръг. През второто полувреме вече играхме с повече увереност, а бяхме и улеснени и от червения картон за съперника, който след нова година имаше равни точки с нас и бяха допуснали само два гола. Оттук нататък нещата опират само до резултат и до победи. Нещото, което много ме тревожи, е, че след мача имаше голяма еуфория. Това е нещо, което аз никога не съм харесвал. Доста от футболистите, ръководителите, а даже и привържениците вече си мислят, че всичко е приключило и сме влезли в Суперлигата. Гьозтепе е близо до целта, но същевременно и далеч и може без причина да се вкара в излишно напрежение, ако подходим несериозно в следващите два мача. Надявам се да успея да извадя грешните мисли от главите на играчите, да ги вкарам в пътя на сериозността и концентрацията и оттам нататък да продължим да работим по същия начин.
- Споменахте загубата в предишния мач. Там стана нещо, което много рядко се случва и не се сещам да съм виждал някога – един отбор да води с 2:0 като гост и в последните 10 минути да дадат 3 дузпи за домакините за игра с ръка...
- Игровото ни поведение бе много добро и нищо не подсказваше, че в последните минути може да се случи нещо такова. Играта изглеждаше много добра, без голово положение пред нашата врата. Може би тук беше и ролята на треньора, който трябваше да задържи благоприятния резултат и да помогнеш на отбора си. При 2:2 пък имахме ситуация двама на един, в която не успяхме да отбележим. Но може би аз имам вина, че не успяхме да съхраним и трите или поне едната точка. Можех да взема мерки и да реагирам по-добре. Така че нека приемем, че е било грешка на треньора, а не грешка на отбора. Но пък стила и начина на игра, който показа отбора в този мач, наистина ме прави горд. Не говорим за резултата. Но във футбола стават такива неща. Иначе и на мен не ми се беше случвало за около десет минути да дадат три дузпи за съперника и все за игра с ръка. Но това са съдийски решения, които аз никога не коментирам. Това си е тяхно право, те си решават.
- За разлика от вас, много малко треньори си признават грешките.
- Всеки си има свои интерпретации. Аз и на отбора казах, че можеше да не гледам мача отстрани и да спася резултата. Но пък наистина нищо не подсказваше, че може да има и атака към нашата врата. В крайна сметка ние сме един отбор, един колектив, в който треньорът носи най-голямата отговорност и най-голямата вина, както за положителните, така и за отрицателните неща. Не може да се изтъкваме, само когато всичко върви. Аз трябва да съм максимално честен пред себе си и професията си.
Цялото интервю четете в днешния брой на в. "Мач Телеграф".
Автор: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
Мач Телеграф
